20 въпроса: Християн Бакалов

Като какъв човек се определяте?

Като човек винаги в движение, в желание за създаване на всякакъв вид красота, в разгадаване на мистерията, която прави живота толкова опияняващ, жесток и неизбежен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Че времето живот, което ни е дадено, е за да експериментираме чрез всякакви форми и средства нашата принадлежност към една цялостност във вечността, която в историята на човечеството хората са определяли като Природа, Бог, Вселена и т.н.

Любимият ви момент от деня?

Зависи кой ден. Преди седем години в Брюксел, когато създавах първата ми потапяща пърформативна инсталация BRIGHT, се бях преместил да живея в театъра, въпреки че къщата, която в този момент обитавах, беше достатъчно близо - на 30 мин. пеша. Но дори за толкова кратко не можех да се откъсна от креативния процес. Въпреки че беше напълно забранено (все още не знам как стриктните фламандци ме оставиха да окупирам театъра им), в продължение на почти два месеца не излязох оттам. Асистентката ми Татяна Петрова ми носеше храна, която поглъщах, без да знам дали е закуска, обяд или вечеря. В този период на безвремие всеки момент от тези денонощия беше и остава любим. Иначе обичам моментите на изгрев и здрач, когато всичко се променя, оставайки същото.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да започвам всеки път всичко отначало, без никаква сигурност за крайния резултат, но това също е и най-голямата тръпка, която съзнателно си причинявам всеки път.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Подарявам ти моето царство да правиш и да бъдеш каквото искаш в него.

Как си почивате?

Януари тази година реших да си дам 4 месеца почивка за 30-те години препускане по всички краища на света и след последното представление на PURE в Ню Йорк заминах почти моментално за Чили, където имам едно "паралелно семейство". Прекарах първите си почивни дни, посрещайки COVID пандемията в полите на Кордилерите на Андите: карантината ме завари в една дървена къща на пилони на брега на Тихия океан, където започнах да си шия собствени дрехи и да сънувам отново хореографии (които се надявам скоро да реализирам с балета на Старозагорската опера). Завърших карантината си с един месец в пустинята Атакама, до която стигнах с джипа ми след три дена прекосяване на "извънземни" пейзажи. Оказа се една много зареждаща почивка!

Какво ви зарежда?

Природата и изкуството.

Какво ви разсмива?

С годините все по-малко неща. Както Бергсон пояснява, ако наистина осъзнаваме сериозността на ситуацията, не бихме могли да се смеем. А ситуацията, в която се намира светът през последните 20 години, е повече от сериозна, за да отнеме почти напълно желанието ми за смях.

Какво ви натъжава?

Слабостта - емоционалната, интелектуална и психическа.

Какво ви вбесява?

Несправедливостта, готов съм да вляза в конфликт с всеки, ако намеря, че подкрепя или участва в нещо несправедливо според моите етични ценности.

Също - несериозното отношение към зададената работа бързо ме изкарва от релси. Може би защото съм имал шанса това, което правя, да съвпадне с най-голямата ми страст, когато съм свидетел на това как някой претупва работата си, моментално един бушон изгаря в електрическото ми табло.

Личност, на която се възхищавате?

На всеки, който е открил своята есенция и живее или е живял в нея.

Кое свое качество харесвате най-много?

Адаптивността.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Избухливостта. Бих променил някои аспекти на хиперчувствителността ми, която ми помага в творческия процес, но също често ме обременява в отношенията ми с хората.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Като пътувал много по света, колкото и клиширано да прозвучи, бих искал да имам силата да премахна бедността. Не мисля, че мога да опиша какви степени на бедност съм видял в Етиопия, Мадагаскар, Бразилия, Чили или Филипините. Вече е научно доказано, че освен физически бедността нанася необратими интелектуални и психически щети. Така хората, които не са имали шанса да се родят на доброто място, са осъдени на доживотно робство, в повечето случаи в условия, много по-ужасни от тези на животните.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих козметика, която се нанася по дупето на бебе, предпазвайки гo от обриване, а същевременно служи за махане на грима от лицето на майка му. Получих два чифта много цветни чорапи.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Facebook, New York Times, medium.com.

Къде бихте искали да живеете?

Навсякъде, където не съм бил.

Коя е последната книга, която прочетохте?

The Elusive Brain: Literary Experiments in the Age of Neuroscience от Jason Tougaw.

Най-интересното място, на което сте били?

В инсталациите на James Turrell и Philippe Parreno.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Като истински близнак ще дам по един за всеки от двамата: Memento mori и в малко преправен вариант "Всичко, което се е опитало да ме убие, ме е направило по-силен".