Спасителка на котки

Силвия Стойчева е помогнала на над 200 изоставени животни да намерят нов дом

Отговорностите са много, но както е казано, когато обичаш това, което правиш, нямаш един работен ден, казва Стойчева

Иглика Филипова

Отговорностите са много, но както е казано, когато обичаш това, което правиш, нямаш един работен ден, казва Стойчева © Капитал

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Времето около Коледа традиционно бележи пик в благотворителността, измервана със средствата, които хората отделят за подпомагане на нуждаещи се. "Капитал" разговаря с няколко души, които отделят от личното си време, за да водят битки и да защитават каузи, с които да правят средата по-добра за всички:

Рибари шерифи

Учителят, който подари лятото си

Гражданите, които мерят какво дишаме

Спасителка на котки

В последните месеци Силвия Стойчева е доста натоварена. В спасителния център за котки, който тя поддържа, заедно с тези, които са временно настанени в приемни домове, в момента има над 30 изоставени животни. Нейната мисия е да им окаже първа помощ и да ги подготви за осиновяване в нови семейства - дейност, която е изключително ангажираща, но и също толкова зареждаща. Или поне тя така вижда нещата.

Със и "Без бар"

Историята на спасителния център започва от един бар, по-точно наречен "Без бар", който тя отваря преди 15-ина години в центъра на София. Идеята е там да има котки, с които посетителите да контактуват или да галят, докато отморяват с напитка в ръка. Подобни кафета има на много места по света - най-вече на Изток (Тайланд и Япония), но вече и в Европа. Като страстен любител на животните Стойчева решава да пресъздаде модела и в нейното заведение.

Тази нейна любов обаче скоро превръща склада на бара в спасителен център за изоставени животни, които едно по едно си намират осиновители. "В един момент хората започнаха да питат къде могат да оставят животните, докато са на почивка или пътуват, и така решихме да префасонираме бара в хотел за котки", разказва тя. Така преди 3-4 години се появява нейния коткотел (от "котка" и "хотел") Cat's home.

Помощ от приятели

В момента хотелът е основният й бизнес (макар че тя всъщност е гримьор - професия, която продължава да практикува, когато има интересни проекти). Голяма част от помещението е за спасени животни, които си търсят дом (което пък е изцяло благотворителна дейност). В спасителния център работи сама. "Това е с цел превенция и безопасност на животните. Въпреки че всички са ваксинирани, все пак има болести, които могат да бъдат пренесени с обувки. Така че вътре влизам само аз, имам си медицинско облекло, с което си върша работата", обяснява тя.

Част от спасените животни се намират в приемни домове, където остават, докато си намерят осиновители. "Приемните домове са ни най-голямата помощ", казва Стойчева. Тя разчита най-вече на приятели и съмишленици от Facebook. Пак с тяхна помощ и със собствени средства покрива и разходите за ветеринар, храна и др.

През центъра досега са минали повече от 200 котки, като всички са успели да си намерят осиновители без най-възрастните. За тях грижата поема Стойчева. "Шегувам се, че съм старчески дом за котки. Имам една на 17 години, имам и котка със СПИН, която беше изритана. Тези си остават при нас", казва тя.

Един от постоянните жители на центъра е котаракът Калник - наречен така, защото е намерен в калника на кола. "Той е прекрасен котарак, много забавен, душата на компанията. Никога не е посрещнал никого с ръмжене, всички обича", обяснява Стойчева. Всъщност повечето котки получават името си от мястото или ситуацията, в която са намерени. Така има Ремък, Карбуратор, Тор (от "тОРтоар") и Лео (намерен на бул. "Васил Левски"). На по-малките и слабите котки се дават скандинавски имена, "за да им вдъхнем сила". "Всички тези животни са осиновени и най-забавното е, че хората им запазиха имената."

Заразно добро

За съжаление историите с котки напоследък не са много смешни. "Имам чувството, че тази пандемия изкара най-лошото от хората и те започнаха масово да си изоставят животните", казва Силвия Стойчева. И обяснява: "Бездомните котки, за които не са се грижили хора, ние пак на доброволни начала ловим, кастрираме и връщаме по местообитание, но тези, които са били домашни и са попаднали навън, нямат абсолютно никакви шансове. Тогава ние влизаме в действие."

Отговорностите покрай котките съвсем не са малко и са свързани най-вече със здравето на животните и намирането на осиновители. "Най-много ме натоварват и изтощават първите 14 дни, когато са под карантина, докато минат всички тестове и получат всички ваксини. Но древната мъдрост гласи, че когато обичаш това, което правиш, нямаш един работен ден."

Тя не очаква да спаси всички изоставени котки, но се надява да запали и други хора за каузата. "Смятам, че хората не се повлияват от нищо друго освен от личен пример. Върши си добре работата и други ще те последват. Както се казва, доброто е заразно."