Лица

Камен Калев: В киното искам да чувствам повече и да мисля по-малко

В новия си филм режисьорът отгръща нова страница в кариерата си и преосмисля какво означава да си част от настоящето

Светослав Тодоров

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Ако през 2009 г. "Източни пиеси" започна нов период за българското кино, особено като международна разпознаваемост, то новият филм на Камен Калев "Февруари" е пробив и на чисто лично ниво. Режисьорът го определя като първия си напълно осъзнат филм, в който контролира всеки процес - той е също така автор на минималистичния сценарий, често зад камерата, автор е и на финалния монтаж.

Филмът откри 25-ия "София филм фест" година след като беше включен сред 56-те заглавия в състезателната програма на фестивала в Кан. Събитие, от което филмите на Калев и преди са били част, но за първи път той се оказа толкова близо до "Златната палма".

Режисьорът постигна този успех с най-предизвикателната си и безкомпромисна история до момента - "Февруари" е над два часа дълъг, сниман на 16-милиметрова лента, репликите са малко, а историята е вдъхновена от често неразбираемия за близките изолиран живот на дядото на Калев. В странджанското му село той прекарва и част от детството си.

Всъщност всеки от филмите на Калев досега е вдъхновен малко или много от реални личности - в "Източни пиеси" Христо Христов играеше със собственото си име и почина преди премиерата от зависимостта, с която се бори и във филма. "Островът" (2010) с Летисия Каста се развива отчасти на бургаския остров Света Анастасия - място, към което режисьорът е привързан. "С лице надолу" (2015), в който играе друго голямо име на френското кино, Мелвил Пупо, е базиран на действителната история на чужденец, който се укрива в българско село след неуспешен опит да балансира престъпния живот и договорките като информатор. Калев казва, че реалните хора и ситуации са му нужна отправна точка. "Получава се уплътняване на света на филма. При "Февруари" беше сравнително лесно, тъй като става въпрос за детайли, които познавам и са се натрупали във времето откъм бит, конкретика, присъствие на този човек в света му."

Сюжетът на "Февруари" показва един живот в три части - виждаме героя на 8-годишна възраст, когато помага на дядо си овчар, на 18, когато завършва морско училище, и на 82, малко преди смъртта му. В ролята на мълчаливия и интровертен персонаж последователно са Лъчезар Димитров, Кольо Добрев и Иван Налбантов. Актьорско участие има режисьорът на "Ага" и "Отчуждение" Милко Лазаров, а копродуцент е Владимир Явашев, племенник на Кристо и чест сътрудник в последните му проекти.

След три филма, които са различни един от друг, но с ясни сюжети, представяте филм, който е много различен като киноезик - повече воден от визуалното, с минимална словесност. Какво създаде потребност от подобен завой?

И аз се опитвам да си отговоря на този въпрос, но имам чувството, че когато завърша филм, отивам в противоположна на него посока. "С лице надолу" имаше определен замисъл и социална тема и за да стигне до повече хора, тръгнах с една концепция, която във времето се оказа, че не ми е чак толкова близка - тази на трилъра. След като го завърших, исках да тръгна наобратно - да опростя нещата, изцяло да използвам инстинкта, да не мисля за публиката в ранния етап, да реша филма максимално емоционално, да работя с малък, но отдаден екип с приятелска енергия. Един проект понякога се оформя мистериозно и процесът ме доведе до тези случки в живота на дядо ми - те провокираха този сценарий, който ми позволи да се върна към себе си, към ниво, в което повече чувствам и по-малко мисля.

"Февруари" е в три части, които представят детството, юношеството и старостта на главния герой. Няколко десетилетия от развитието му липсват. Има ли определен момент, след който личността ни не подлежи на промяна?

Получи се естествено, на база на случките в живота на дядо ми, около които се завъртя историята. За мен беше важно да предам една повторяемост, как не може да избягаме от съдбата си. Ако в първата част става въпрос за едно дете, което живее в хаоса и се бори срещу статуквото, във втората част имаме юноша, който не иска да бяга от себе си, от това, което са били родителите му и дядо му - овчари. Оттам този герой не се променя и естествено това доведе до финалната фаза на този персонаж.

Виждате ли този житейски път като позитивен модел на живот - това да не разширяваш твърде много орбитата около това, което ти е заложено?

За мен е позитивно. Част е от философия, която изгражда човека като по-спокоен, по-далеч от външните влияния. Знае от какво има нужда и независимо от доброто или лошото, което му се случва, той приема тази съдба, без да мечтае постоянно за друг живот. Съвременният човек постоянно се прожектира другаде, надява се на нещо по-добро, чака промяната. Образът тук е символ на човека, свързан със земята, човек, който може би дори вече не съществува. Той живее в настоящето по един естествен начин, без да философства на тази тема, без да чете за нея. Той просто съществува в момента.

Интересно ми е днешният "цивилизован" човек да види подобен герой. Не е нужно да се превръща в него, просто да има неговия живот предвид. Поне на мен това ми помага да преживявам настоящето.

Защо на лента?

От самото начало знаех, че този филм трябва да изглежда по конкретен начин - това е много фотографски проект, всеки кадър е дълго мислен, за да има по-плътен живот. На филмова лента се снима и по друг начин - много повече се подготвяш, отколкото когато снимаш дигитално и после монтираш, получава се съвсем различен подход към мизансцена и цялостното преживяване. По-добра самодисциплина.

Има ли в историята паралел с начина, по който върви вашият път като режисьор? Като лека самокритика, че преди сте преследвали определени цели, а сега сте свободен от тях?

Мисля, че е така. За мен това е значително по-осъзнато подготвен, написан и заснет филм. Срещата с публиката предстои, но съм спокоен, че съм направил правилните избори. Имам изграден образ за филма и той няма да се промени, независимо какви са реакциите.

Досега всеки от филмите е струвал години усилия дори преди да започне да бъде сниман. Как се държи една история жива или се случва някоя да остарее?

Спомням си, че преди да започна "Февруари", вече въобще не исках да снимам този филм. Спечелихме финансиране от Националния филмов център на третия път, но имаше забавяне от над една година, тъй като центърът нямаше право да сключва договори поради липса на нотификация. Когато проектът стана реалност, трябваше да намеря нова мотивация и това всъщност изигра една позитивна роля. Погледнах филма от друг ъгъл, може би и под влияние на неща, които ми се случиха - имам син на три години. Може би, ако бях снимал "Февруари" тогава, когато най-много исках, щеше да е по-малко зрял.

С времето виждам, че често не съм използвал времето по най-добрия начин, не съм имал смелостта да изоставя нещо, въпреки че съм работил по идеята две или пет години. Сега работя по филм, който има шанс да бъде финансиран, но от днешна гледна точка губя вяра, че е точният проект за мен.

Това означава ли, че зрелостта се състои в това да казваш по-лесно "не"?

Да, но продължава да е трудно.

"Февруари" откри "София филм фест" и излиза по кината от 2 април. Сред другите български филми с премиера на фестивала са "Уроци по немски" на Павел Г. Веснаков, "Рая на Данте" на Димитър Радев, "Блаженият" на Станислав Трифонов, документалните "Преди края" на Елдора Трайкова, "Тихо наследство" на Петя Накова, "Парцалев" на Валентина Фиданова, "Съдбата на скитника" на Ана Китанова