Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Боряна Пандова, често наричана от приятелите си Буря, е фотограф с точно око за детайла и все по-смели идеи. Напоследък тя все по-често представя работата си и в изложби. Миналата година Пандова събра част от портретите си на различни режисьори и актьори, гостували в "София филм фест", в галерия Synthesis, а в началото на тази - "Само минутка" в Credo Bonum, селекция от снимки, в които снима определени локации два пъти с една минута разстояние.
Сега идва времето за "Вторични суровини" в галерия One - изложбата открива на 1 октомври, съчетава фотография и скулптура от рециклиран материал, създадени от Пандова, Мария Паунова и Ивайло Митев. "Боклукът ни е хванал в капана на един безспирен трансфер на материя и отговорности", казват те и с експозицията хвърлят поглед към желанието на съвременния свят да рециклира отпадъка си, културата си, миналото си.
"Защото в природата "боклук" няма, всичко в нея просто преминава от едно състояние в друго. Боклукът сме го измислили ние и дори да не е от най-бляскавите ни открития, то със сигурност е от най-мащабните." Изложбата, част от цикъла проекти "Обекти на невниманието" на Пандова, продължава до 21 октомври.
Като какъв човек се определяте?
Като буря.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
В грубите ръце и в поне три невъзможни неща още преди закуска. После трите неща стават и закусваме.
Любимият ви момент от деня?
Много рано сутрин, когато всичко има шанс да се случи, но все още не се възползва и стои тихо на мястото си. В допълнение, сутрин бузите на децата ми са най-сладки за целуване, по тази причина често не си доспиват.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да сготвя на децата.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Не вярвам да ми се наложи - петгодишните цепят мрака, но все пак: играя си с машини, които могат да превръщат идеите в картинки. Не е трудно да се заразиш с фотография - тя се е разположила еднакво близо до магия и наука, а онези непредсказуеми поне 10%, които побъркват любопитството, я правят съвсем неустоима.
Как си почивате?
Само ако успея да си изпрося масаж.
Какво ви зарежда?
Светещите идеи. По̀летът на въображението. Пирин.
Какво ви разсмива?
Най-често спонтанните (авто)иронични коментари, които хвърчат във всички посоки и дни. Това е специалитет на семейството ни.
Какво ви натъжава?
Липсата на собствено мнение, например. Иначе почти всичко може да ми отключи минорното. Лесно се натъжавам.
Какво ви вбесява?
Подлеците. Арогантността.
Личност, на която се възхищавате?
На Тодор, с когото споделям творчески и битови вълнения от две десетилетия.
Кое свое качество харесвате най-много?
С емоциите съм до кръв. Неудобното е, че колкото ми харесва, толкова и ме наранява. Качество с дефект.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Неуслужливата си памет. Сигурно затова снимам.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да владея спокойствието.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Шоколадов сладкиш. Направих го за подарък, забравих го вкъщи, изядох си го.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Социалните мрежи, BBC6, peatnekoga.com
Къде бихте искали да живеете?
Вкъщи ми е най-добре.
Последната книга, която прочетохте?
"Зулали" на Нарине Абгарян. С усещането съм, че нейните текстове ги гълтам, а не чета.
Най-интересното място, на което сте били?
В главата си.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Представете си сцената, в която барон Мюнхаузен започва да се дави, хваща се за косата и се самоизмъква. Нещо подобно.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.