🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

20 въпроса | Галин Попов

Един от най-отдадените културни мениджъри в страната търси рационалността, без това да е за сметка на спонтанността

   ©  Пламена Славчева

Галин Попов е културен мениджър и съосновател на културния център ТАМ във Велико Търново. Пространство, което през последните десет години премина през много промени, но винаги с цел да разшири дейността си и да намери нова и нова публика. Адресът на ТАМ е на улица "Велчо Джамджията" 16, в къщата на някогашния Клуб на дейците на културата, която от поредната изоставена къща в града сега се превръща в едно от най-активните места в него.

През август екипът на Попов организира дебютното издание на градския фестивал "48 часа Варуша Юг" - поредица от културни събития в старата част, която за първи път се превърна в изцяло пешеходна, а крайбрежието на река Янтра беше облагородено. Фестивалът стана повод за повече разговори около архитектурата в града, нуждата за повече перспективи пред младите хора в него и липсата на пешеходни зони в Търново. През 2023 г. "48 часа Варуша Юг" ще се проведе между 18 и 20 август.

Като какъв човек се определяте?

Адаптирам се бързо и не съм максималист. Мога да се чувствам еднакво щастлив и доволен от себе си и от другите.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Ходът на времето, въртенето на Земята и вечната промяна. Вярвам в смисъла на преходното и пълнотата на всеки един момент.

Любимият ви момент от деня?

Винаги има нещо специално в това под какъв ъгъл пада светлината.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да бъда рационален, но и да запазя лекотата и спонтанността в работния процес.

Кое е най-голямото ви постижение?

Нямам голямо. Много са и все малки.

Как си почивате?

Обичам да ходя на Карадере. Да пътувам на стоп, да спя под открито небе, на места без обхват на телефона; да почиствам основно къщата, когато си остана у дома.

Какво ви зарежда?

Красиви разговори, когато музиката върви за фон, и танцуващи хора, когато музиката е силна.

Какво ви разсмива?

Черният хумор.

Какво ви натъжава?

На 39 години съм. Имал съм трудни периоди, тежки моменти, бях тийнейджър през 90-те, но така и не усетих истински дълбока тъга. Като малък прочетох някъде, че когато си в морето и те хване мъртво течение, най-пагубното е да му се съпротивляваш. Отпускаш се и с леки движения трябва да плуваш встрани, докато му се изплъзнеш. Запомнил съм този съвет и въпреки че досега се е случвало да плувам само в спокойни води, все пак ми върши работа, когато усетя, че ме дърпа тъгата. А тя е готова да се появи дори в най-безоблачни дни.

Какво ви вбесява?

Неща, които след 15 минути ми изглеждат забавни.

Личност, на която се възхищавате?

Възхищавам се от това как при индивидуални за всеки човек обстоятелства се отключват универсалните за всички ни качества: уважение, съпричастност, постоянство, доброта, спокойствие, творчество, грижа, позитивност.

Кое свое качество харесвате най-много?

Както се казва - имам набито око.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Нямам качество, което бих изоставил, но разполагам с дълъг списък от недостатъци, който започва с тютюнопушене и завършва с лош правопис.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Добрият късмет достатъчно ме е разглезил. Нямам нужда от повече.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Преди дни едно малко куче, объркано и уплашено, бягаше по уличното платно във Велико Търново. Трафикът от автомобили беше натоварен и настана голям смут. След двайсетина минути преследване успях да му спечеля доверието. Точно в този момент напълно непозната жена ми донесе лъскав плик, в който имаше много красив повод за куче. Дизайнерката Нева Балникова беше решила да ми направи подарък, с който да разхождам моето куче Мима, но едва ли е имала представа в колко подходящ момент ще го получа. Кучето отведох вкъщи и сега търся правилния човек, на когото да го подаря.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Живот си живеем!

Къде бихте искали да живеете?

Във Велико Търново. ТАМ ми е много добре.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Прекрасните творения небесни" на Данау Менгесту.

Най-интересното място, на което сте били?

Във Финландия попаднах на остров, на който имаше езеро, в което имаше остров, на който имаше езеро. Oтседнахме в село, в което няма течаща вода, тоалетните са външни, а в средата на селото е селската баня и сауна. Сауната си я загряваш сам на дърва и когато стане много горещо, излизаш навън и скачаш в езерото. В къщата, в която бяхме, имаше и пиано, но никой от присъстващите не можеше да свири на него и беше просто една тиха красота.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Много обичам финала на филма "Лъкът" на Ким Ки Дук: Strength and a beautiful sound like in the tautness of a bow. I want to live like this until the day I die. ("Когато лъкът се опъне, силата и красивият звук се съчетават в едно. Искам да живея така до деня, в който умра.")

Все още няма коментари
Нов коментар