Аз съм Васил Върбанов, вие не сте

Националният отбор по радио

"Ето тук може да не си тръгнем до следващия четвъртък", казва с усмивка той, когато насочвам разговора към радиото. Васил Върбанов казва, че никога не е използвал думите "Аз отивам на работа". "Аз отивам в радиото" не е синоним на "аз отивам на работа", казва той. Съдбата му в ефира започва на 8 декември 1992 г., едва на 23 години. Радио "Тангра" е създадено от Кирил Маричков от "Щурците" и Константин Марков от "Тангра". Радиото е на последния етаж в сградата на студентския дом срещу парламента, като заради локацията има ангажимент два часа в седмицата да излъчва предаване за студентски въпроси. "Това беше вратичката, през която се промъкнах", спомня си Васил. "На мен ми се занимаваше с радио за твърда музика, а не да правя анкети дали е достатъчна стипендията, или дали им харесват кюфтетата с бял сос в мензата (студентски стол - бел. ред.)", заявява той.

Радиоводещият разказва, че фразата му "Аз съм Васил Върбанов, вие не сте" идва именно от радиодебюта му, когато казва: "Здравейте, аз не съм Кирил Маричков и никога няма да бъда." Това е препратка към песента на Щурците "Аз съм просто човек", в която се пее: "Аз не съм комунист и никога няма да бъда."

Фотограф : Цветелина Белутова

За съжаление през 2003 г. Маричков и Марков губят радио "Тангра". "Беше мъчително, защото това сложи край на една епоха и аз не можех да си представя, че тя ще се спре просто така", споделя той горчиво. Докато се чуди как да продължи да прави това, което обича, осъзнава, че няма друго място, на което ще може да се чувства по същия начин, затова трябва сам да си построи дом. Приятелят му Били Гулд, басист на рок групата Faith no More, му дава идеята да направи радиото онлайн. Tака на 4 април 2006 г. "Тангра мега рок" прави своя дебют в мрежата.

"В началото имахме рекламодатели, в интерес на истината те бяха като отрязани с нож всичките изведнъж и няма да ги казвам кои са", казва той и уточнява, че това се случва, след като радиото ясно изразява позицията си против правителството на Пламен Орешарски около протестите през 2013 г. По думите му на срещи с представители на рекламни агенции те казвали, че "просто не знаели къде да сложат ["Тангра мега рок"] - дали са радио, дали са онлайн". За да запази независимостта на медиата си, Върбанов реално разчита на концертите, които организира, тъй като не иска да взима такси от слушатели. "Вместо това ти продавам билет за концерт на The Exploited", казва водещият.

Кажи ми какво слушаш

Гласът на Върбанов доби и ясно лице в главите на още по-широка общественост след началото на предаването "Моят плейлист" по БНТ. То се появява в началото на 2020 г. Идеята не е негова, подчертава Васил, негови познати са го поканили за водещ заради познанията му в сферата на музиката. Той се съгласява, но при няколко условия, свързани с неговото присъствие и свобода, не финансови. "Човекът, който седи до мен на стола в "Моят плейлист", не е мой гост, а главен герой и аз съм там да му помогна да представи най-доброто от себе си чрез музиката, която той е избрал", споделя той. Избира героите си по интуиция и инстинкт, да са различни един от друг, а решението кой ще участва е само негово.

"Можех да нафукам всичките си приятели музиканти, но никога не съм се изкушавал от това." Васил споделя, че в началото е изненадан от успеха на "Моят плейлист". "Това предаване ме направи по-добър човек, защото ме научи да слушам, а не да говоря", казва той с уговорката, че всички, които го познават в далеч по-арогантното му амплоа, ще му се подиграват за думите.

Трудно някой може да шокира Васил Върбанов с избора си на песни. "Нищо не разделя хората като музиката - голямата разделителна линия при нас, българите, е чалга и не-чалга. Музиката групира хората по интереси, защото ние двамата с теб, ако сме си метълчета, ще сме си най- близки приятели до края на живота", смята водещият. Казва, че не е против хората, които слушат чалга, и че за него е нормално едно ромско семейство, което празнува, да слуша точно такава музика на празника си. "Моята позиция винаги е била: нямам нищо против, стига да не трябва да присъствам."

Част от причината да приеме поканата за водещ на "Моят плейлист" е, че вече работил по филма си за ръгби и искал да започне да мисли в контекста на видеомонтажа. През март 2023 г. ще бъде готов въпросният филм за историята на спорта в България, плод на няколкогодишен упорит труд. За първи път думата "ръгби" се споменава у нас в публичното пространство през 1920 г., а и 2023 е 200 години от раждането на спорта ръгби, към който той е особено пристрастен. Целта му е да популяризира на българска почва спорта, по който се е запалил още като дете в Алжир и до ден днешен се вълнува, вече активно и от успехите на нашия национален отбор.

С фъстъци по телевизора или с обръщане на кофи

И ако повечето хора свързват Васил Върбанов с разговорите за музика и спорт, той има какво да каже и за политиката. "Аз и да не искам, в последните 10 години е проява на липса на инстинкт за самосъхранение да не следиш политическия живот. Въпреки че то всичко е ясно", обобщава леко мрачно той. Допреди няколко години е активен в позициите си: разказва как е водил синовете си на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски през 2013 г. и даже организира видеосъобщение със световноизвестни музиканти с посланието "България принадлежи на свободния свят", свързано с протестите #ДАНСwithme. В него се включват Били Гулд, Stereo MCs, Napalm Death, Agnostic Front. "Още тогава - 2013 - беше ясно това геополитическо и цивилизационно откъсване. Някой се опитваше да откъсне България от ЕС, от евроатлантическия военен съюз", смята той.

През 2014 г. започва да се отчайва от ситуацията. "Тогава спрях да следя политиката, защото всичко ми стана ясно. Аз и сега следя какво се случва, но не вдигам вече кръвното. Гледам и регистрирам неща, които тогава ме отказаха, защото стигнах до надписа Game Over. За мен България, каквато съм си я представял и в най- родолюбивите мечти, няма да се случи", разказва той. Иска да използва времето си за четене, гледане и правене на филми, вместо да "замеря със сурови фъстъци хора по телевизора". Между редовете обаче някак си личи, че не се е отказал съвсем, макар че го казва. "Аз бих се доверил на избора на моите деца повече, отколкото на някои възрастни, които познавам", казва той. Може би това значи, че за него в бъдещето има капка надежда.