София, щата Мичиган: между САЩ и България с Десислава Терзиева

"Приятно е да си на място, на което всеки може да произнесе името ти правилно", казва Терзиева, за която това е първа зима в България от ранно детство. През 1997 г., когато е на седем, семейството ѝ напуска апартамента в кв. "Овча купел" и се пренася в предградията на Детройт. "Когато пиша на български, винаги казвам хората да са малко снизходителни, аз съм на ниво първи-втори клас."

Животът между два континента създава навик винаги да сравнява, вероятно това я води към колажите, които започва да прави в университета и да качва в tumblr, без дори да го определя като изкуство сама за себе си. Тя първоначално учи право в Детройт и преминава през стаж в Ню Делхи, но този опит още повече я убеждава, че в тази област "постоянно със сто думи се казва нещо, което може да се каже с едно изречение". Възможността за директно послание също я провокира да последва импулса.

Впоследствие завършва политически науки в Университета в Оукланд и магистратура по скулптура в Cranbrook Academy of Art в Блумфийлд хилс. Когато по време на следването представя работа, в която използва надписа "100% ново", всички го интерпретират като думата за възрастен отшелник или бездомник hobo и коментар върху бедността. "Много смешно."

Съвременното изкуство е и начин да изследва това, което не е било предначертано за нея. Никой не е очаквал тя да се занимава с това. "Излязох from the world, влязох в себе си."

Отвъд Детройт и София тя е участвала в изложби в Атина, Амстердам и Марсилия в Европа, Кливланд и Сан Франциско в САЩ. Сред международните ѝ участия е и груповата изложба с българско съвременно изкуство на миналогодишната "Манифеста 14" в Прищина, Косово.

Визуалният хаос в България, от торбичките в супермаркетите до отрупаните стълбове с обяви, бързо вдъхновява Терзиева как да комбинира елементите в работите си, често с чувство за хумор. С изключение на рестриктивната 2020, тя се е връщала тук през всяка година, но България продължава да създава чувство на откривателство: връщанията са обикновено заети с подробен график кои роднини да бъдат видени, което заключва в рамка както преживяванията, така и българския, който използва.

През последните няколко години, особено покрай запознанствата ѝ с други художници, тя вижда София в друга светлина. "Направи ми впечатление, че утвърдени художници и куратори посещават изложби на млади автори, които може да показват нещо въобще за първи път. На други места това е немислимо."

От изложбата untitled в Punta, 2022 Източник: Punta Gallery Преглед на оригинала

Вижда много прилики между двата града: Детройт и София са на една и съща географска ширина, има красиви исторически сгради, които се чакат да се разрушат, за да се построи нещо голямо и ново, улици, на които атмосферата е като застинала във времето. "Детройт е особен град: в историята му заради високите нива на корупция той на няколко пъти все едно се самоизяжда и разрушава в ключови моменти, вместо да се развие истински."

Only Grandma Can Judge Me, 2021, част от Sofia Art Week, 2021 Преглед на оригинала

През последните две години тя е предимно "на Европа", а "на България" вече прекарва по шест месеца в годината, скоро ще бъде за по-продължителен период в Мексико.

Това, която я дърпа насам, са животът отвъд стриктните норми ("може да има купон в понеделник!"), по-голямата възможност да бъдат завързани по-дълбоки приятелства, по-малката дистанция между хората. "Ако София е моят дом, а Детройт ме е осиновил, то аз избрах Мексико да е мястото, на което съзнателно избирам да бъда. Реших, че имам свобода в живота си в момента, която може да не се повтори, така че напълно ѝ се отдавам. We'll see where it goes."

"Ничия земя", с куратори Виктория Драганова и Жени Дечева, е в Swimming Pool до 2 февруари. Пространството работи в понеделник и четвъртък между 16 и 19 ч., както и с предварителна уговорка.

Повече за Десислава Терзиева на www.dessislava.xyz.

Contradictions Balance the Brain. Надпис от Детройт в София Автор : Светослав Тодоров Преглед на оригинала