Розалина Буркова, или талант с кауза
Вдъхновението идва с работата, смята илюстраторката, която работи за NYT, Gucci, Human Rights Watch
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Ярките, смели и красиви илюстрации на декемврийския брой на The New York Times Book Review са дело на българската художничка Розалина Буркова. Нейните герои танцуват, свирят, хранят се, оживяват пространството по невероятен начин, носят ярки цветни дрехи в интересни кройки. Но-най важното е, че надграждат текста, общуват с текста на журналистите.
Характерния ѝ почерк можете да разпознаете и в нейните проекти за Gucci, Human Rights Watch, The Washington Post, Obama Foundation, Bloomberg, Ultra Music, бирата Ah Brew Works и други. Професионалният ѝ път тръгва от известния колеж Central Saint Martins в Лондон. В Англия прекарва седем години, преди да се премести в Барселона, където се намира и в момента, по време на видеосрещата ни. Двете ѝ котки са част от разговора, разхождайки се напред-назад пред камерата.
Розалина ме спира с усмивка и казва, че ако ще говорим за професионален път, то нейният въобще не е традиционният за един артист. "Не рисувах като дете, по-скоро бях човек на словото, пишех стихове и четях обилно." Тя израства в семейство на лекари между Казанлък и Стара Загора. Ни най-малко не е била привлечена от визуалните изкуства, но се е интересувала от мода. Именно затова кандидатства и в Central Saint Martins. Част oт изискванията за приемане са разработване на портфолио с модни предложения. "Важни бяха проучванията, скиците, подходът към колекциите, рисуването реално можеше да се заобиколи чрез колажи и фотошоп", казва Розалина. Вече като студентка тя открива страстта си към илюстрацията и рисуването - "преподавателите ни мотивираха да открием собствения си стил". Освен интересното обучение другото ценно, което получава българката от Central Saint Martins, е мрежата от контакти с артисти и арт директори. Така ѝ възлагат и първата вълнуваща поръчка - да нарисува серия от коледни картички за английската галерия за модерно изкуство Tate Modern.
"Истината е, че повечето ми колеги от модния дизайн не се занимават с мода", казва Розалина Буркова, според която 18 години е прекалено ранна възраст, за да знаеш с какво точно искаш да се занимаваш професионално. Тя не харесва това, че модната индустрия подтиква хората към консуматорство и ги пресира постоянно да купуват нови и нови дрехи. Все пак Розалина е спечелила стипендия на Louis Vuitton за дипломната си колекция дрехи, изработени само от органичен коноп. "Не искам да замърсявам природата, даже се стремя към zero waste ежедневие, когато започнах образованието си, не знаех, че модната индустрия е третият най-голям замърсител." Част от вдъхновението ѝ идва от книгата Stitched Up: The Anti-Capitalist Book of Fashion на Танси Хоскинс.
От друга страна, работата ѝ в момента произвежда минимално излишен боклук - "това ме очарова в илюстрирането като професия, обикновено рисувам на таблета си, от него изпращам директно на арт директор, единственият отпечатък, който оставям, е употребата на ток", казва Розалина. Арт директорите са от голяма важност в нейната професия, те обикновено следят артистите в Instagram, а профилът на Розалина има над 14 хиляди последователи. Тя предполага, че именно така я открива и Мат Дорфман - легендарният арт директор на New York Times. Първо ѝ поръчва една илюстрация за статия, после няколко други и така докато миналото лято не ѝ се доверява за цялото издание на The New York Times Book Review.
"Имах няколко месеца - до декември, да съм готова и все пак нямаше как да изчета всички сто книги, прегледах резюметата, но аз така или иначе имах за задача да илюстрирам рецензията на дадена книга, а не самото произведение." Декемврийското издание на The New York Times Book Review е богато на илюстрации, защото е празнично, Розалина изработва и анимирана интерактивна корица. "Именно корицата определяше тона и всички картини трябваше да създават усещане за цялостен свят, но същевременно да си отговарят на жанра на книгата." Художничката споделя, че удоволствието от добре свършената работа е било голямо - "но това е временно, самокритиката взима превес и след време обикновено спират да ми харесват предходните ми изображения".
Розалина Буркова не се страхува да експериментира и разучава как се работи с изкуствен интелект и какво представляват новите модели за генериране на изображения като Dall-e, Stable Diffusion, Midjourney. Колаборацията между човек и компютър е успешна и Розалина създава с помощта на изкуствения интелект клип за американския музикант Caicos, с когото работи от години. "Тревожа се за бъдещето, но предпочитам да съм подготвена и да знам как се развиват технологиите, да се изправя лице в лице с притесненията си, вместо да се страхувам, че AI ще ми открадне работата", казва тя.
Поръчките ѝ са много и заедно и с други поети ангажименти през последните седем месеца работи непрестанно - "без да преувеличавам, работният ми ден продължаваше по 16 часа". В такива моменти, когато бърза и е много натоварена, слуша подкасти, всякакви, но най-много комедийни.
Около коледните празниците Розалина Буркова осъзнава, че е стигнала почти до бърнаут, и в момента се опитва да си почине. Медитира с приложението за релаксация на Сам Харис. Сутрин тича, следобед се разхожда из парка парка Монжуик, който я привлича с ботаническата градина, замъка, фонтаните и скулптурите.
"Имам нужда да си почина малко, за да ми дойде отново вдъхновението." Иначе, ако говорим за чисто творческа инспирация, Розалина смята, че тя идва с работата - "по принцип и в колежа така ни учиха да рисуваме много и така, експериментирайки, изведнъж осъзнавам, че съм нацелила, че ми се е получило. Дори може случайно, като грешка, може да се окаже, че е нова посока за следване". Картините на Матис очевидно силно са й повлияли, а някои от колегите си, които харесва и следи в Instagram, са Мирослав Живков, Били Матеева, Eric Winkowski, Ivan Grabko.
През изминалата година Розалина Буркова изрисува с графити и стенописи 600 квадрата от стената до гребната база в Пловдив по покана на общината, след това създаде дизайн и за светлинното шоу върху Народния театър "Иван Вазов". Някои от проектите й обаче са изцяло лични и са продиктувани от гражданската ѝ позиция и активизъм. Така рисунките ѝ с игра на думи от известни български поговорки бързо добиха популярност преди поредните избори в България. "Подтик към гласуване през задния вход малко, хората искат да споделят смешни интерпретации на нашумели теми, за да се чувстват релевантни, а споделиш ли нещо такова, след това е малко двулично да не отидеш да гласуваш", казва дизайнерката.
Засега не е отказвала по чисто морални съображения да работи за проекти: "Самото ми портфолио е много ясно: рисувала съм за много каузи, включително американската организация Planned Parenthood и за фондацията "Обама", по теми, свързани със сексизма, расизма, човешките права, и предполагам, че не биха ме потърсили компании, които имат неетични принципи."
Но каузата, която Розалина Буркова приема най-присърце, е за достойното заплащане на артистите: "Време е да разбием клишето отпреди двеста години за гладуващия артист, който в името на това да прави това, което му носи удоволствие, е длъжен да търпи всякакви глупости." Тя е твърда, винаги подписва договори с клиентите си - "налагало ми се е да си издирвам клиенти, за да ми платят, но, разбира се, имам и много свестни клиенти, с опита човек се учи да усеща с кого си има работа".
Тази година Розалина Буркова най-вероятно ще се върне в Пловдив да продължи стенописа на гребната база: "Изрисувах една трета от Гребната непосредствено преди световното състезание по гребане и нямаше време да го довърша." Надяваме се това да е повод да направи и изложба в България. Междувременно предстоящите й проекти можете да следите на www.rozalinaburkova.com.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.