Лица

Д-р Найл Маккан, биолог: Климатичните скептици са като плоскоземците

Нашиият ежедневен избор, от това за кого да работим до това какво купуваме, трябва да е в съзвучие с целите ни

Тамара Вълчева

Д-р Найл Маккан © Личен архив

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Д-р Найл Маккан e изследовател, биолог и природозащитник от Великобритания. Държал е в ръцете си изключително опасна анаконда, борил се е срещу бракониери в Хондурас, успява с действията си на учен да повлияе на правителства и техните политики. През последните двадесет години Найл ръководи изследователски експедиции в джунглата, гребал е през Атлантическия океан, работил е в Боливия и Зимбабве, карал е ски през Гренландия и се е катерил из Хималаите. За него природата и дивите животни са невероятно красиви, удивителни и дори магически - "не можех да открия нищо по-важно с което да се занимавам в живота си, от това да изследвам природата около нас". Найл Маккан е посветил живота си на застрашените животни - "където и да отидех, осъзнавах, че човекът е най-опасното нещо за природата - хората са проблема, но и хората са, тези, които могат да намерят решение".

Той получава не една награда, а зрителите го познават и като телевизионен водещ на предавания по BBC, PBS, Animal Planet Canada, Nat Geo Wild и Discovery Channel, където разказва за дивата природа и изменението на климата. Като активист за опазването на околната среда, д-р Маккан ни напомня, че е най-достойно е човек да живее така, че да не остави опустошена земя на децата си.

Срещам се с Нийл Маккан след инфарктно кацане на летище София. Силният вятър е принудил пилота да прави няколко кръгчета, а повечето самолети в този ден са отклонени за Букурещ или Истанбул. Той е тук по покана на Ernst & Young Bulgaria, за да изнесе лекция на тема опазване на природата и как изчезването на застрашени видове животни влияе на промяната в климата.

Можете ли да ни разкажете повече за детството си? Родителите ви също са били учени и са пътували по цял свят в експедиции.

Сега осъзнавам, че съм бил привилегирован - дядо ми получи медал от Кралското географско дружество, баща ми прекара кариерата си на Антарктида, а майка ми в Африка и Централна Америка. За мен беше съвсем естествено да се занимавам с наука и да пътувам по диви места по света. Брат ми Фин също е биолог, били сме заедно на две експедициите сред дивата природа, другият ми брат Рори е артист, който се вдъхновява в творчеството си от природата, а и най-вероятно е единственият човек, който е чел Хари Потър, седнал върху гигантска костенурка. За съжаление малко деца имат такъв пример пред себе си. Днес и аз се опитвам да подкрепям малката си дъщеря, която е на 4 години да се занимава с нещата, които я вълнуват и да е сред природата - правим планински преходи, караме маунтайнбайк и тя направо пищи от удоволствие, когато се носи на колело в гората.

Те не са били единственото ви вдъхновение, роден сте в град Шрюсбъри, града на Чарлз Дарвин, беше ли ви интересен като дете?

Биографията му е интересна, в училище не е бил особено успешен, което идва да ни напомни, че хората имат различни таланти. Не е задължително всички да отговаряме на еднакви стандарти.

Кое е най-интересното място, на което сте били по време на експедициите ви?

Кооперативна република Гвиана, в Североизточна Южна Америка - от тази страна просто извира екзотична природа. Видях невероятно много видове птици, има гъста джунгла и безкрайно много девствени места. Бях в близост до ягуари, анаконди, орли. Въобще дъждовните екваториални гори там са много слабо познати, има видове, които все още не са изследвани от учените.

Виждали сте отблизо опасни животни, били сте на опасни места, дори и сред контрабандисти, кога най-много сте се страхували за живота си?

Ще ви изненадам - най-много е страх от слонове и то защото са изключително интелигентни. Ако искат, могат да са страшно агресивни, при определени обстоятелства, дори безмилостни. Два-три пъти истински се притеснявах за живота си, защото слоновете могат да чакат с часове да слезете например от някое дърво. Срещал съм тигри, но от тях не се боя толкова, колкото от слоновете.

И все пак в Хондурас сте се преборили с престъпници, които са отглеждали незаконно марихуана в защитена местност, не беше ли опасно?

Все още се изненадвам, че никога не ме заплашиха в Хондурас, там прекарах над година. Притесних се, когато открих насажденията с марихуана, но знаех, че сега най-сетне управляващите ще ми обърне внимание. Те не се интересуваха, че водата им е замърсена от пестициди, че се избиват редки животни, нито че има обезлесяване. Но Хондурас получаваше големи субсидии за борбата с наркотиците, в това число и марихуаната и просто знаех, че всъщност това мое откритие ще спаси резервата и че този път ще обърнат внимание. Всъщност като се замисля през 2016 г. в Хондурас участвах в патрули против бракониери в един парк, където има ягуари. На същия полуостров имаше и много нелегални сделки, попаднахме в някаква свада между мексиканци, имаше много оръжия, но се измъкнахме без инциденти.

Като казахте инциденти, имали сте проблем с парашута, падайки в планина, това не ви ли отказа от екстремните спортове?

Когато ме закараха в болницата, лекарите казаха, че не се знае какво ще стане и че има голяма вероятност да не проходя отново. Но се възстанових напълно, има спортове от, които не мога да се откажа, например обожавам да се катеря. Е, с парашут няма да скачам вече. Но работата ми понякога ме поставя в екстремни ситуации.

Кои са застрашените видове, спасени благодарение на вас?

През 2012 г. публикувах научна статия, в която описвах, че тапирите (Baird's tapis) ще изчезнат в Хондурас до 2022, ако не се предприемат сериозни действия. Тогава създадохме екип от единадесет рейнджъри, които патрулират в парка. През ноември един от тях ми изпрати снимка на тапир със съобщението "Тук са и нямат да изчезнат, благодарение на теб". Фактът, че бяхме успели да спрем унищожаването им, показва, че има смисъл от усилията ми. Чувството е невероятно, а и създадохме работа за единадесет души. Дадохме и кураж на местните природозащитници, че могат да се борят за запазване на богатството на страната си.

Казвате, че единственият начин да спасим унищожаването на природата е чрез успешна комуникация. Как да убедим хората, които не вярват, че има промени в климата, да се доверят на науката?

Случат в България е интересен, защото според официалната статистика българите скептици са само 3%, а средната стойност в Европа е 7%. Не знам дали данните са верни, но определено заслужават внимание и са интересни. Според мен хората, които в момента не вярват, че промените в климата са реални, могат да бъдат сравнени с тези, които смятат, че земята е плоска. Така че, няма как и да бъдат уважавани особено много. А и често зад подобни тези се крият интереси на големи корпорации, на инвеститори в мини и лобисти, политици, които прокарват техните интереси. Всъщност се оказва, че най-гласовитите скептици не са наистина скептици, а просто прокарват нечии интереси. Но светът се променя, бъдещето е във възобновяемите източници на енергия, бизнесът, който инвестира там, има и най-големият ръст. Компаниите, които го осъзнаят най-бързо, ще бъдат и най-адекватни в бъдеще и евентуално ще имат най-голяма печалба от променящата се действителност.

Преди две седмици полиция арестува Грета Тунберг именно защото протестираше против отварянето на нова мина в Германия, това означава ли, че има стъпка назад?

Да, това е лудост! Германците не могат вече да разчитат на газта от Русия и затова се подсигуряват като отварят стари мини. Съвсем наскоро и във Великобритания беше дадено разрешително за експлоатация на стара мина, отдавна затворена. Не знам дали наистина ще я експлоатират, но си осигуряват вратичка, ако се наложи. Това е абсурдно и е против нашите международно поети ангажименти за спиране на климатичната криза. Да не говорим в колко замърсена среда ще живеят хората около мината и самите миньори.

Трябва да се фокусираме върху възобновяемите източници - енергия от вятъра и слънцето. Мисля, че мнозинството от хората вече осъзнават, че има промени - днес в София е 16 градуса, а е средата на януари. Затова трябва да внимаваме за кого гласуваме. Компаниите Shell и BP във Великобритания не могат да си намерят служители сред младите, които в момента завършват, защото имат лош имидж на унищожители на планетата. Завършващите университет в момента не искат да работят за тях. Ако хората откажат да работят в мините, то тези мини няма как да съществуват. Нашите ежедневни избори, от това за кого да работим до това какво купуваме са мощни инструменти за постигане на целите ни. Фирмите все повече го осъзнават и се стараят да имат зелена политика. Ще говоря днес на лекцията за това, ще говоря и за опасността от експлоатацията на въглищните мини, знам, че ще присъстват някои български депутати, така че дано се замислят.

Мислите ли, че методите на Грета Тунберг и движението "петъци за бъдеще" са начините да се принудят политиците да действат по-бързо?

Тя е изключително решителна и до този момент е направила най-много за планетата ни. Привлече най-много внимание към променящия се климат и последиците от това от който и да е друг човек на Земята. Забележително е как толкова много възрастни мъже с власт се чувстват застрашени от една тийнейджърка и се ядосват и я нагрубяват. Забавлявам се как чувстват слаби, явно осъзнават, че са неадекватни, а и тя им показва, че не правят достатъчно за природата. Може би една от причините е, че ги кара да осъзнаят, че не с толкова добри, морални и благородни за колкото се представят.

Казвате, че не можете да повярвате, че сега, докато разговаряме, през януари в България е 16 градуса, какво бъдеще ни очаква?

Би трябвало температурите през това време на годината да са минусови и да вали сняг нали. Според прогнозите в България температурите ще продължат да се повишават, очаква се да има и резки смени с големи температурни амплитуди. Това означава суша през лятото и прекалено влажни зими, което неизбежно ще повлияе на селското стопанство.

Какви са вашите препоръки, как да намалим замърсяването на природата и да забавим промените в климата?

В едно интервю, отговаряйки на същия въпрос, казах, че няма да имам второ дете тази година и жена ми след това ми беше доста ядосана, каза, че е абсурдно да говоря така (смее се). Но карам много колело и ви препоръчвам да наблегнете на него вместо на колите, намалете месото, няма нужда да ставате вегетарианци, достатъчно е да ядете месо по-рядко, тъкмо ще намалите и опасността от сърдечни проблеми. Разбира се - рециклиране и по-малко потребление. Използвайте влака вместо самолет, когато е възможно. Ако гласувате за политици, които прокарват политики, които разрушават природата, значи сте част от проблема.

Кои организации, които се борят за опазването на природата, бихте препоръчали, на коя да дарим или къде да се включим като доброволци, кои са най-ефективни?

Най-добре е да дарявате или да доброволствате в местна организация, някоя, която се опитва да реши проблем в България или в съседните държави. Открийте каузата, която вас лично ви вълнува.

Местните организации се изправят пред много проблеми в България, един от които е магистралата за Гърция, която беше проектирана да минава така, че да пречи на миграцията на диви животни. Какво ще ни посъветвате?

Има варианти - например да се вдигне магистралата, така че животните да минават от долу. Или да се направят зелени пасажи. Важното е, който проектира магистралите да разбира спецификите на вашата природа и да се старае да нанася минимална вреда на природата.

Какви са проблемите в родната ви Великобритания?

В бъдеще ще се концентрирам върху нашите каузи, една от тях е превръщането на националните природни паркове в наистина защитена територия. В момента имаме петнадесет парка, които приличат повече на ферми за овце от колкото на място за запазване на природата. Даже логото на някои от тях е овца, което е абсурд и е показателно. Дивата природа е все по-изчезваща нямаме вълци като вас в България. Колкото по-запазена е дивата природата, толкова повече туристи ще идват, ще създадем нови работни места - за рейнджъри, информационни центрове, магазини за сувенири, музеи и т.н. Живея в Уелс, тук 90% от земята е превърната в пасбища за овцете, същевременно под 2% от БВП тук идва от фермите за овце.

Къде ще е следващата ви експедиция?

Още в понеделник се връщам в Зимбабве, там работя по проект, който продължава пет години и свързан с националните им паркове.

Какво ще вземете с вас в багажа си, какво е неизменна част от вещите ви, когато се впускате в приключение?

Винаги взимам добър нож, никога не знам какво ще се случи. Другата задължителна вещ е фотоапарат.

Какво ви липсва най-много от цивилизацията, когато пътешествате?

Дъщеря ми и съпругата ми, разбира се. Но иначе удобствата - като топъл душ, чиста питейна вода, пакет чипс.

Водили сте предавания със сър Дейвид Атънбърг в BBC, какво ви впечатли в работата ви с него?

Той е изключително забавен, с невероятно чувство за хумор, наистина успява да привлече вниманието на хората към съществени неща като връзката на човека с природата. Чувствам се поласкан, че имах този шанс.

Интервюто взе Тамара Вълчева

Капитал - брой 19

Digitalk Report | Отвъд ⦋AI⦌ еуфорията

Образование

Здраве

Брандирана памучна торба

Среща на бизнеса от Черноморието

Masterclass: AI Adoption

Future of Work: Unlocking the human potential in the era of AI

Мисли и се разширявай

Какво не знаем за професията "Охранител"