Климат

Господарката на жегите: какво значи да си директор по горещините в една община

Елени Миривили, първият директор по горещините в европейски град - Атина, пред "Капитал"

Елени Миривили е първият главен директор по горещините на европейски град - Атина

Мила Чернева

Елени Миривили е първият главен директор по горещините на европейски град - Атина

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Атина е може би най- горещата столица в Европа. През лятото температурите често надвишат 40 градуса по Целзий. Затова не е особено изненадващо, че именно гръцката столица е първият европейски град, който създава общинска позиция "Главен директор по горещините" (chief heat officer).

"Капитал" разговаря с жената, която първа заема този пост през 2021 г. - Елени Миривили. Наскоро тя става и глобален директор по горещините към агенцията UN Habitat. Миривили е била и заместник-кмет на Атина за градска среда и климатична устойчивост в периода 2017 - 2019 г.

Тя разказа какво точно прави директорът по горещините, защо е важна тази позиция и какво са успели да постигнат в Атина само за няколко години.

Вие сте първият главен директор по горещините в Атина - как бихте описали тази длъжност на човек, който за първи път чува за chief heat officer?

Главният директор по горещините е пост в общината, в областната администрация или на национално ниво, чийто директор се опитва да координира различни отдели и различни усилия, така че да бъдат постигнати две големи задачи. Едната е да се защитят най-уязвимите хора от жегата. И втората е да се увери, че градът ще спре да следва "глупави" практики, които го правят все по-горещ, и ще започне да прави правилни неща, които да го направят по-хладен.

В кои сектори са тези действия?

На първо място здравният. Например в община Атина имаме общински клиники и хора, които работят там - лекари, медицински сестри и т.н. След това имаме цял отдел за социални грижи, който се занимава с възрастни хора, старчески домове и помага на възрастните, особено по времето на COVID. Положихме много усилия с този отдел, за да отидем при хората, които живеят сами и се нуждаят от помощ. Министерството на транспорта също е важно, за да се уверим, че при интензивна гореща вълна ще имаме непрекъснати връзки на транспорта, защото има електрически трамваи, които работят с ток, имаме и метро, което е с климатик. При прекъсвания на електричеството може да се създадат много проблеми, да стане наистина горещо и наистина опасно в транспортния сектор.

Много ангажиран с горещините е отделът за технически дейности в града, който се занимава с улици, тротоари и градоустройство. Има и зелен отдел, отдел за градска природа, който също е много важен. И ние трябва да общуваме с всички тях. И, разбира се, финансовият отдел, който трябва да финансира мерките и да намери пари за нас и публично-частните партньорства. Също така дигиталният отдел, защото искаме данни и им предоставяме данни за града - за това къде са дърветата, какъв вид покритие имат зелените площи, но също и за уебсайта, където актуализираме новините. Ние даваме информация за това какво се случва по време на горещи вълни чрез нашия уебсайт. Имаме система за ранно предупреждение, която изпраща съобщения до уязвимите групи от населението. Друга група уязвими хора са бездомните, за които работим заедно с НПО, работим и с центрове за мигранти и бежанци и организации, които влизат в контакт с тях. Така те също получават информация за горещите вълни и как да се предпазят от топлината.

Също така училища, детски градини, най-малките деца. Информираме учителите, опитваме се да предоставим информация на хората, които се грижат за бебета и деца под пет години.

Главният директор по горещините трябва да координира всички тези неща и да има мандат от кмета да работи с всички тези различни отдели, а също и да се свързва с хората извън общината. Така например имаме голям стратегически партньор, който е Червеният кръст. Имаме други партньори, които са млади хора, които се интересуват от изменението на климата, така че те ни помагат, когато имаме нужда от доброволци.

Трябва и да се работи с медиите. Главните директори по горещините трябва да повишат осведомеността като цяло за опасностите от горещите вълни. Те трябва да убеждават кмета и хората, които вземат решенията, трябва да лобират.

Очевидно Атина е много горещ град. Но може ли и един град например в Северна Европа да има главен директор по горещините, например Стокхолм?

Вече знаем, че Европа е една от най-бързо затоплящите се части на света. Някои части на земното кълбо се нагряват по-бързо от други. Европа всъщност се загрява два пъти по-бързо от средното за земното кълбо. Част от причината за този ефект е фактът, че Северният полюс много бързо губи голяма част от своите ледени шапки, които принципно предпазват Европа от нагряването на Атлантическия океан.

С нагряването на океаните се променят въздушните потоци, начинът, по който ветровете циркулират над Атлантическия океан. Фронтове с горещ въздух, които не сме имали преди, се насочват към Европа. Тази година се очаква да започне и цикълът на феномена Ел Ниньо, което означава, че предстоят още по-горещи няколко години, което може да е още по- лошо за Европа.

И така, за да стигнем до вашия въпрос: мисля, че градовете на север ще се изправят пред температури, с които не са се сблъсквали никога преди, и това ги прави още по-опасни. Хората в градове като Атина и други горещи места са по-адаптирани към високите температури. Но в градовете на север, когато има екстремни горещини, има и много повече смъртни случаи.

Климатолози: очаквайте рекордни температури тази или следващата година

Така че там трябва да имат хора, които наистина се фокусират върху този аспект и намират начини да защитят най-уязвимите. Хубавото е, че градовете в Северна Европа имат средства и трябва да ги вложат за защита на населението си от жеги - никой не трябва да умира заради това.

Друго, което трябва да имаме предвид, е, че макар глобалният юг да се очаква да страда много повече от горещините, защото има много повече бедност и по-лоши условия на труд и живот, в Европа също има бедни градове, квартали и хора, които също са много уязвими на екстремни горещини. Имаме енергийна бедност в Европа, което е проблем.

Всеки град по света има групи, които са особено уязвими. Жените например са по-уязвими. Наскоро бях в Женева, на среща на Световната здравна организация, която търси начини как да се справи с проблема с екстремните горещини по отношение на жени, включително и бременни, както и на бебета, които са особено застрашени.

Как всъщност Атина взе решение да създаде позиция главен директор по горещините? Това е първият европейски град с такава позиция.

Работех едновременно като съветник към Arsht Rock Resilience Center, който се намира във Вашингтон и е част от Атлантическия съвет, и като съветник за община Атина. Бях помолена от кмета и директора на Arsht Rock да заема тази длъжност - главен директор по горещините. Първият човек в света, който заемаше такъв пост, беше в Маями. Заради моите две позиции някак беше нормално следващият град с такава длъжност да бъде Атина.

В последната година фокусирах всички различни действия в три големи групи. Едната е свързана с повишаване на осведомеността, защото е много важно хората да разберат колко опасна е жегата, да я приемат сериозно и да се подготвят за нея. Второто е готовността, която включва всички действия и мерки, които можем да предприемем, за да сме сигурни, че в краткосрочен план, по време на горещата вълна, ще защитим хората. И третият стълб е свързан с редизайна - как да преправим градовете си така, че да са по- хладни.

За първи път миналата година изготвихме категоризацията на горещите вълни. Тя обедини метеорологичните данни със здравните. Така че категоризацията включва както нивото на горещина, така и въздействието, което има върху човешкото тяло.

Създадохме и системата за ранно предупреждение със съвети какво да се прави по време на горещата вълна. Направихме телефонна линия, така че хората да се обаждат и да получават насоки, това беше сътрудничество между Червения кръст в община Атина и здравните клиники. Създадохме уебсайт, който хората могат да посетят и да разберат каква е прогнозата за следващите дни, но също и как могат да подготвят дома си и да научат какво могат да направят, за да се защитят, както и как могат да помогнат на други хора, ако видят някой в риск от топлинен удар.

Отворихме "хладни центрове", за да могат хората да отидат там, ако нямат климатик вкъщи. Препоръката на Световната здравна организация е, че ако нямате климатик у дома или не можете да сте в по-хладно помещение през горещ ден, трябва да намерите място за охлаждане с климатик за поне три часа. Тялото ви трябва да се охлажда за минимум три часа на денонощие. Създадохме и мобилно приложение, което съобщава дали сте изложени на риск въз основа на възраст и пол, както и къде може да отидете, за да се предпазите от рисковете. Там сме изброили църкви, метростанции, защото са под земята, също и паркове.

И последното нещо е, че наистина се опитваме, но още е недостатъчно, да създадем повече зелени пространства и да изведем повече вода на повърхността - чрез проектиране на инфраструктура, препроектиране на зелени площи и зелени връзки между съществуващи зелени площи, зелени коридори, междублокови пространства.

Повечето от тези неща звучат като решения, които не струват много пари. Те костват по-скоро организация и усилия от страна на администрацията, но всъщност не са много скъпи. Те са изпълними. Голямото нещо, което трябва да направим, което е много скъпо, е наистина да създадем зелена и синя инфраструктура в града - например да извадим колите и да създадем паркове и градски гори, за да охладим града и това би било по-скъпо - не толкова да го построите, колкото да го поддържате и да сте сигурни, че имате зелена и здрава природа в града.

Други действия са енергийните подобрения на сгради, създаването на енергийно по-ефективни сгради. Но към енергийната ефективност трябва да добавим и топлинна ефективност. Климатиците трябва да се използват внимателно и само когато са много необходими.

Колко точно гореща е горещата вълна в Атина?

Според Националната метеорологична агенция гореща вълна в Гърция е, когато имаме температура, която достига или надхвърля 39 градуса по Целзий, а минималната температура е над 26 градуса, като тези общи температурни характеристики надхвърлят период от три дни в голяма географска област. Най-опасна за хората е нощната температура. Ако имате наистина горещ ден, но нощните температури падат, тогава е по-малко опасно, отколкото ако имате горещ ден и гореща нощ.

Какво ще кажете за новата ви роля на главен директор по горещините към UN Habitat?

UN Habitat се занимава с градовете. Градове са най-опасните места за хората, когато става дума за горещи вълни, защото се нагряват повече от други места поради вида на материалите. В градовете живеят огромен брой хора. Сега в Европа повече от 70 или 75% от хората живеят в градове. През следващите няколко десетилетия очакваме над 70% от хората в света да живеят в градове. И това никога не се е случвало в историята на човечеството. Никога не сме имали толкова много хора в градовете.

По принцип работата, която трябва да върша, има два аспекта. Единият е да се гарантира, че дейностите, които се извършват в градовете, взимат предвид горещините като проблем. И другият аспект е повишаването на осведомеността и въвеждането на инструменти, които помагат на градовете да се справят с екстремните горещини. Друга цел е да застъпим и повдигнем политически въпроса за изменението на климата и топлината в рамките на системата на ООН.

Интервюто взе Мила Чернева