Албена Тодорова, поетеса: От направеното добро печели най-вече даващият

Специалното издание се разпространява безплатно в София, Бургас и Пловдив. На 24 март ще бъде представено и в пространството ТАМ във Велико Търново. Онлайн версията е на zine.timeheroes.org.

Какво според вас прави един човек герой?

Колкото и банално да звучи, изборите, които прави всеки ден. Малките, регулярни избори да не нарани, да даде едно рамо, да си замълчи, когато близък говори за болката си, а не да прекъсва с "Ами на мен, да знаеш, какво ми се случи". Да не мери всичко по своята мярка, а да има място в сърцето си и за другите.

От позицията на професията ви на финансист как бихте обобщили "печалбата" от направеното добро?

От направеното добро печели най-вече даващият.

Защо се включихте в списанието на TimeHeroes?

Много симпатизирам на TimeHeroes, била съм доброволец в техни каузи неведнъж и много се зарадвах на поканата им. Когато има примери за недобросъвестни организатори на каузи и у нас, и навън, общественото доверие към цялата сфера изтънява. Затова ми се струва изключително важно да говорим за хора и каузи, които са почтени и полезни, да им помагаме и да ги подкрепяме с каквото можем. Това е един от лековете за разделението ни. Така мисля.

А в какво виждате връзката между доброволчеството и изкуството, която всъщност е концептуално заложена във фотографското списание "Ще участвам!"?

Виждам една от допирните точки между доброволчество и изкуство в способността и на двете да свързват хора с различни възгледи, от различен произход, с различни ценности. Имам усещането, че сме разделени като общество в момента, понеже малцина познават радостта от близостта, а и доверието хич го няма, ала когато нещо е смислено, душата сама го търси, без значение кой откъде идва.

Ако си позволим да перифразираме заглавието на втората ви книга "Стихотворения, от които ти се живее": кое е това, от което ви се живее? Какво ви носи радост?

Способността да бъда близка с хората, които обичам. Това е дар, който приемаме малко несъзнателно, но той не ни принадлежи, а само идва да му се радваме. Живее ми се от добрите думи на непознати хора, от вятъра напролет, от миризмата на пътя без цел и посока в произволен уикенд, разчистен от вездесъщи задачи.

Почивката ми носи радост. И възможността да рисувам - това е любимото ми хоби. Чакам малко да се запролети, за да се качвам отново на Витоша. Ходенето по планини е моята батерия.

Какво или кой за вас е пример за доброта и изисква ли добротата задължителни умения?

Не, добротата не изисква задължителни умения. Добротата е като птица - ако прозорецът е отворен, ще намери как да хвръкне и как да се върне.

Вие самата кога се почувствахте горда от себе си напоследък?

Хич не умея да се гордея със себе си. Гордея се за сметка на това с приятелите и съмишлениците си - доброволци и организатори на проекти като TimeHeroes, Розовата къща, Макове за Мери, Тоест. Те са върхът!

Вашите стихотворения в списанието на TimeHeroes са посветени на доброволческите акции по набавянето на дрехи и обувки за около сто деца от селата Белгун, Спасово и Септемврийци и раздаване на подаръци за Коледа на близо 600 деца от уязвими групи от Ямбол. През 2022 г. имаше много и все по-видими доброволчески инициативи. Какво важно, голямо и значимо намирате в доброволчеството?

Покрай всички неща, свързани с доброволчество, в които се включих, или които инициирах през последната година, колкото и да бяха спорадични, най-значимо ми се струва участието на хора, които желаят да останат анонимни, които нямат интерес делата им да бъдат публични, но които път след път помагат на други хора, чиито имена никога няма да научат и от които няма да чуят и дума - не защото няма една огромна прегръдка благодарност от край до край в тия неща, а защото вече гледат към следващите хора, на които протягат ръка. Поразителни са тези тихи добротворци - те са моите истински герои.

А какво стискате в шепи в момента?

Празни са - така има място за всичко, което предстои.