Помагай лесно

На 30 април Националният статистически институт (НСИ) публикува последните индикатори за бедност и социално включване: "През 2017 г. линията на бедност общо за страната e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1665.3 хил. лица, или 23.4% от населението на страната", обобщава прессъобщението на института. Въпреки че в голямата си част бедността в България се обяснява с липса на професионална заетост или образователен ценз, впечатляващо е, че цели 1.8% (тоест близо 30 000 души) от хората, живеещи под прага на бедност, са с висше образование. Недотам изненадващо е, че на най-голям риск от бедност са изложени хората над 65 години, които живеят сами. Като се има предвид, че почти четвърт от българите живеят в нищета, да изхвърляме, вместо да дарим, запазени и все още годни за употреба дрехи, обувки, предмети от бита, книги и т.н., изглежда неразумно.

По дефиниция дарителството е за другите – онези по-бедни и по-слаби от нас самите. Според теорията на "топлото сияние" (warm-glow giving), която изследва причините хората да се ангажират с благотворителна дейност, когато помагаме на другите, изпитваме удоволствие – чувстваме вътрешно топло сияние. Както обобщава невробиологът от "Джонс Хопкинс" проф. Дейвид Линдън, чистият алтруизъм – да даваме, без да изпитваме абсолютно никакво удовлетворение, е почти невъзможен феномен. Когато човек помага, в мозъка му се активират центрове на удоволствието. Благотворителността често носи и социални ползи – другите ни се възхищават, чувстваме се по-пълноценни членове на обществото, а това активира същите структури на мозъка, като изненадващите парични печалби. В този смисъл удовлетворението от това да помогнете на друг може да е много по-голямо от това да си купите нещо ново.

Дори да сте напълно убедени в ползите от дарителството, понякога да се включите се оказва трудна задача. Елица Атанасова разказва за перипетиите, през които е преминала, за да дари дрехи на дом за деца: "Намерих в интернет всички софийски домове и започна голямото звънене. В някои откровено ми казаха, че няма смисъл да нося дрехи, защото събраните дарения не отивали по предназначение. Освен това искахме да се срещнем директно с децата, а много домове отказаха и това ни притесняваше заради риска от злоупотреби. В крайна сметка успяхме да намерим дом, в който да отидем, и сега с разрастваща се група от хора редовно даряваме не само дрехи, но и всякакви други консумативи и предмети от бита. Истинската нужда на децата обаче е от внимание. Някои от тях са напълно изоставени и ужасно самотни. Затова е важно да има доброволци, които да ги посещават. Дарявали сме дрехи и в дом за възрастни хора, където самият персонал заяви нуждата."

Анна Василева от години дарява труд и ресурси на различни каузи и организации. Дългогодишният й опит я кара да смята, че предпоследната ни позиция в CAF е малко несправедлива, но все пак намира причините в липсата на стимули да си помагаме. "Детето на моя позната отива на училище, подготвено за урока с продукти, донесени от вкъщи, защото заданието е такова. Негов съученик носи много по-малко и затова получава слаба оценка. Синът на моята приятелка предлага да си споделят продуктите, но учителката се заканва, че така и двамата ще поучат ниски оценки. На следващия час си забравя продуктите у дома и друго дете се опитва да му даде част от своите, а реакцията на учителката е да се скара: "Спрете да си помагате!" Това не изглежда нормално, но е показателно."

Вероятно, ако имаме повече информация относно дарителските и доброволчески програми, за това как дребни наглед жестове всъщност имат голямо значение, нагласата ще се промени и България ще започне да се изкачва по стълбицата.

Какви са опциите?

Да дарите пари

Много хора гледат на паричните дарения с подозрение и вероятно имат право. Парите са лесен начин да помогнете, защото не изискват кой знае каква ангажираност. От друга страна, пътят им се проследява трудно, особено когато става въпрос за малки суми в големи организации. Все пак, ако нямате време, а искате да помогнете, кампании от сорта на DMS (Donors Message Service) изискват единствено изпращането на SMS. Фондация BCause, партньор за България на CAF, изгради "Платформата" – интернет пространство, в което може да дарите на кауза или да създадете своя. Интересна нова организация е и "Един процент промяна" (One Percent Change), чиято идея е физически лица да даряват около 1% от месечните си доходи и заедно да изградят мисленето, че дори само по няколко лева на месец, събрани от много хора, имат съществен принос. Всички специалисти в организацията предоставят услугите си на доброволен принцип, така че според основателите 100% от даренията отиват за каузите, тъй като няма разходи за заплати и офиси.

Започнали са като група приятели, вдъхновени от английското училище за емоционална интелигентност The School of Life, a в момента редовните дарители наброяват около 120 души.

"Повече от половината каузи, които сме реализирали до момента, са предложени от дарители. За нас е много важно те да имат активно участие в решенията и сме много щастливи, когато ни казват, че да даряват ги кара да се чувстват по-удовлетворени и им помага да израстват като личности", разказва Ефтим Ефтимов, един от основателите, и допълва: "Винаги говорим с нуждаещите се, за да им помогнем да решат от какво ще имат най-голяма полза, а след това, вместо просто да им дадем пари, намираме устойчиви и дълготрайни решения. Така например помогнахме на две училища в селски региони да изградят библиотеки и кътове за четене, а на приют за животни да построи ново помещение, което увеличи капацитета им с 30%."

Да дарите вещи

Домовете на много от нас са претъпкани с купища дрехи, посуда, предмети, които никога не влизат в употреба. Затова все по-разпространен става принципът да запазваме единствено онова, което ни носи радост и има реална полза. Останалото може да дарим.

В София и Пловдив Българският червен кръст има контейнери за текстил, а фондация "Дари любов" събира дрехи и предмети от бита в Петрич и София. Освен тях има и много други опции, като например домовете за възрастни хора и сираци. Съществуват и по-нестандартни кампании като тази на фондация "Хора за хората". Те организират летен лагер за деца в неравностойно положение и търсят дарения от стари плажни топки, очила за плуване и въобще всичко, което може да помогне на децата да се радват на морето.

Да дарите времето си

Както показва индексът на CAF, от всички изследвани държави единствено в Армения даряват по-малко време от нас. Същевременно доброволчеството носи лични ползи – много компании следят за него в резюметата на своите кандидат-служители. Да си доброволец означава нови умения, социални контакти, дисциплина, то дава чувство на удовлетворение и перспектива за това как живеят другите. Физическият труд сред природата като организирани почиствания и засаждане на дървета е чудесен начин да се разтоварите, да се снабдите с допълнителна доза витамин D (който помага да се чувстваме по-щастливи), да облагородите средата си, а и държавата като цяло.

Точно това е направила Диана Иванова: "Осъзнавам, че страстта ми към пътуванията вреди на природата, и искам не просто да мрънкам, а да бъда активна. Избрах каузата залесяване и се свързах с Gorata.bg.

Сега подкрепям инициативата не само като садя дървета, но и като поддържам сайта, търся спонсори и нови членове, занимавам се с маркетинг и разгласяване. Има много начини да подпомогнем природата и подкрепям всяка инициатива в тази посока, залесяването просто е моят начин." Добавя, че доброволческата работа е много важна за нея, защото я кара да чувства, че макар и с малко, допринася за по-добро бъдеще в България.

Антоанета Найденова е организатор на програмата "Шанс за образование": "Целта е деца в риск от отпадане от училище да получат допълнителна онлайн помощ по български език, литература и математика. Доброволците, които помагат на децата с уроците, не са професионални учители или студенти по филология – просто хора с интерес в дадената област, които могат да отделят по 1-2 часа седмично. През 2016 г. на кампанията ни откликнаха около 50 доброволци, част от които не живеят в България, но по този начин откриха възможност да помогнат дистанционно на родината си."

Кръводаряване

Кръводаряването е животоспасяващо, а и при някои операции болниците не могат да започнат, преди да получат кръводарителска бележка. Да дарите кръв е не само безопасно, но и полезно.

Според Националния център по трансфузионна хематология процесът подпомага обновяването на кръвните клетки и подсилва защитните сили на организма. Процедурата не е болезнена, отнема няколко минути и е достъпна за всеки здрав човек (в центъра за кръводаряване попълвате въпросник и ви преглежда лекар) на възраст между 18 и 65 години. Цветан Топалов помага по този начин от години и разказва: "За пръв път дарих кръв, когато бях на 19. Струва ми се, че всички започваме по един и същ начин - един ден получаваме обаждане с молба да помогнем на роднина или приятел. Отидох напук на всички предупреждения за лоша хигиена и произтичащи от това рискове. Редно е да кажа, че поне що се отнася то НЦТХ - София, тези предубеждения изобщо не отговарят на истината. Посещавам центъра вече 10 години и не е имало случай, в който материалите за процедурата да не се разпечатват пред мен, секунди преди да започне преливането.

Кръводаряването е най-сигурният начин за укрепване на имунната система и правейки го, помагате на човек в истинска беда и не на последно място - на себе си. Така че, посъветвайте се с личния си лекар и дарете живот."

НПО или социално предприемачество?

За разлика от неправителствените организации, чиято работа зависи от това дали ще спечелят проект, или ще получат дарение, социалните предприемачи съчетават каузите с бизнес модела. По този начин те се самоиздържат, докато изпълняват мисия в полза на обществото. Христина Попова е програмен мениджър за "Reach for Change България" – те подкрепят социални предприемачи, които се занимават с каузи, свързани с деца. В отговор на въпроса какво прави един социален предприемач успешен Христина обяснява: "Трябва да имат ясна представа как да развият устойчива организация, за да не изчерпат финансите си след няколко години. Освен това е важно да имат план за разрастване, така че да достигнат максимално много хора, и внимателно да следят резултатите от работата си."

Пример за такъв модел е сайтът "Оле мале!", фокусиран върху майки на деца с увреждания. Тези жени са заети на първо място с грижата за децата си и са затруднени да посещават обичайните си работни места. Платформата им дава възможност да продават ръчно изработени предмети, които таргетират широка аудитория, а в същото време осигуряват работа и доходи. Външен екип помага на майките да създадат възможно най-качествени и красиви изделия.

Други примери са платформата Geograf.bg, които работят за повишаване на интереса на децата към науката, както и страницата "Живот със синдром на Даун" – семейство, което променя нагласите към децата с това заболяване по позитивен начин, като споделя собствените си преживявания в Youtube.

Христина разказва, че можем да подкрепим каузите на социалните предприемачи не само като си купим продуктите им. Те често имат нужда и от доброволци: "Социалните предприемачи обикновено са стартиращи бизнеси, които имат нужда от експертна подкрепа. Независимо дали имате опит с управлението на задачи, или пък можете да осигурите професионални умения, участието ви ще е от полза."

Защо в България няма дарителска традиция и променя ли се това?

Мария Петкова, директор на Фондация "Лале", се занимава професионално с благотворителност, дарителство и доброволчество от дълги години, така че има широк поглед върху развитието на сектора у нас:

"Въпрос на традиции и култура е. Не само в България, но и всички бивши социалистически държави са минали през период, когато благотворителните организации са били заличени и покрай това много хора са пострадали. Затова при две поколения няма традиция за благотворителност и доброволчеството – тези ценности се възпитават у дома. В началото на 90-те започнаха да се появяват малки организации, които решаваха локален проблем, но тогава липсваше опит. По-късно мащабното външно финансиране помогна за това в бранша да се изградят изключителни специалисти. В момента един от основните проблеми е, че някои организации все още не изграждат връзка със своите дарители и доброволци. Хората не са лоши – когато някой свири на улицата например, винаги има кой да остави пари, но тогава виждате на кого помагате и е по-лесно да си представите резултата. Друг основен проблем в България е усещането, че нищо не зависи от отделната личност. Затова е важно организациите, които свързват нуждаещи се и дарители, да показват благодарност и да връщат обратна връзка с реални резултати – така хората имат по-голям стимул да са дейни."

А относно предпоследната ни позиция по доброволчество в CAF добавя: "Тук има много доброволци, но няма кой да ги преброи. В последните години има все повече активни млади хора, както и корпоративни доброволци. Най-възрастните също се захващат с доброволен труд – разполагат с повече време, това им дава социални контакти и нови, интересни занимания. Дори да има много хора, които искат да са доброволци, а според мен всяка година стават повече, ако не намерят къде да доброволстват, те просто не го правят. Това е загубен ресурс."

Дарителство за начинаещи

Вероятно една от причините малко хора да даряват, дори само пари, е, че целият процес им се вижда сложен. Някои банки вече предлагат да дарите малка сума, когато използвате интернет банкирането си или теглите от банкомат.

Facebook кампаниите са друг лесно достъпен метод – често това са кампании за лечението на отделен човек.

Ако искате едновременно да зарадвате близък и да направите добро за друг, може да последвате една набираща популярност през последните години тенденция – вместо подарък да направите дарение от името на вашия близък за кауза, важна за него.

Друг вариант е да следите, подписвате и разпространявате петиции, свързани с важни за вас каузи.

Дарителството и доброволчеството са дълбоко личен избор, така че е важно да намерите кауза, в която искрено вярвате.