Как Анджела Родел превърна "Времеубежище" в Time Shelter

Анджела Родел е родена в Минесота през 70-те, в семейство от германски произход. Това, че винаги е изучавала чужд език, я кара да направи нестандартен избор на език, който да учи в гимназията. "Бях тийнейджърка депресарка, обичах Достоевски, виждах нещо различно в руската класическа литература, така че си казах, че руският е точно за мен."

През пролетта 1990 г., докато политическата система в Източна Европа се променя, СССР постепенно се разпада, а Берлинската стена е рухнала само преди месеци, в рамките на разменна програма тя отива във Фрайбург, а в рамките на същото пътуване посещава току-що обединения Берлин. Как са изглеждали тези събития тогава от американска гледна точка? "Доколко ще знаеш какво се случва в тази част от света си е до човека: ако поискаш, има откъде да се информираш, ако не искаш, може и да не разбереш къде е Германия или Русия на картата."

Впоследствие учи езикознание в "Йейл", привлечена от силната репутация на славистиката там. Винаги се е занимавала и с музика и в университета попада в женски хор. Там чува българска народна музика, която описва като "най-хубавата на света".

Пленена е дотам, че когато през 1995 г. за няколко месеца учи в Санкт Петербург, тя пътува до Копривщица, за да посети събора за народно творчество. На следващата година започва да изучава български език и фолклор в СУ "Св. Климент Охридски". Интересите ѝ към фолклора водят до докторант по етномузикология в Калифорнийския щатски университет в Лос Анджелис, а когато започва да живее за постоянно в София, участва и в етно рок групата "Гологан". "Надявам се, че опитът от музиката ми помага да уловя правилно ритъма на езика, когато превеждам."

Преглед на оригинала

Първите преводи, които прави, са на поезията и разказите на близките ѝ на българската литературна сцена, най-вече стиховете на Петър Чухов, Иван Христов и Емануил Видински. "Започнах, без да знам какво правя." Първата книга, която превежда, е "Партиен дом" на Георги Тенев, задача, която се оказва много по-трудна, отколкото си е представяла в началото, именно заради референциите към миналото и социалистическа България. Пред подобни трудности тя се изправя и когато работи по новелите на Георги Марков, които се очакват в близко бъдеще. Основни консултанти в работата по тях са Димитър Кенаров (който от години работи по биографична книга за Георги Марков, вече на финалната права), както и вдовицата на Марков - Анабел. За сборника на Penguin тя е превела "Портрет на моя двойник", "Голямото подземно бучене", "Жените на Варшава" и "Празното пространство", а ако се чудите как тя е правела "Голямото подземно бучене", работната версия на заглавието е The Great Underground Rumble.

Години по-късно тя е потопена в още по-сложни исторически ребуси. В момента Родел завършва работа по "Случаят Джем" на Вера Мутафчиева. "Всяка книга носи своите трудности, но все пак е друго, когато имаш достъп до автора, а Мутафчиева не е сред живите. Тя е и специалист по османистика, област, в която има малко професионалисти у нас. И при Милен Русков има исторически пластове, но винаги мога да го попитам, дори и понякога да не иска да ми каже." Работи и с още една книга, която разказва за подобен исторически период, но според Родел е "несправедливо подмината" - "Глина", роман на Виктория Бешлийска от 2020 г. Тя вижда в българската литература нещо нестандартно, нещо, което не среща другаде.

"В Америка има все повече критики, че покрай влиянието на програмите за креативно писане излизат книги по калъп, с много тесни жанрови изисквания, а дори и при по-високата литература има един тип атмосфера, един начин на изказ. На този фон книги като "Естествен роман" на Господинов или "9 зайци" на Виргиния Захариева ми се струват толкова авангардни и експериментални като структура, с тази смесица между роман и мемоар."

Преглед на оригинала

Дори и такива книги да намерят път към американския читател чрез преводите на Родел, според нея няма никакъв начин подобни заглавия да излязат от самата американска литература. "Русков също бяга от класическата структура на романа, усеща се нещо от Рабле в начина на разказване, той поглежда към историята отвъд дискурса за "великото ни минало". "Хайка за вълци" на Ивайло Петров също носи този поглед назад, но без патос. Може би това е свободата на "малкия език" и малкия пазар. Издателите знаят, че няма да изкарат кой знае колко пари от определено заглавие, и могат да рискуват да пуснат книга, която е по-нестандартна. Ако си талантлив, има пътеки."

Ако историята за чувствата на българския мигрант са вече добре познати (и дори превеждани от нея), то как се чувства един американец, който е далеч от родната си страна, и какви са клишетата, с които българското общество живее за САЩ? "Вероятно представата, че всички сме богати и имаме басейн в къщата", казва с иронична усмивка Анджела Родел, която е преподавала в магистърската програма по превод в Софийския университет, а отвъд литературата е изпълнителен директор на българско-американската комисия на "Фулбрайт" от 2015 г. насам.

В миналото Родел има изяви и като актриса - в "Козелът" и "Буферна зона" на Георги Дюлгеров, както и в американски продукции, снимани у нас - и си спомня как един път снима в "Бояна", на снимачната площадка, която имитира улица от Ню Йорк. "Попитаха ме дали изглежда като Ню Йорк и аз казах: "Да, но колите изглеждат твърде лъскави. Има всякакви хора, съответно ще има всякакви коли, от таратайки до лъскави", казва Родел.

Тя намира, че разнообразието на хора и истории в Америка остава до голяма степен неразбрано. Родел отговаря за координацията на 30 млади учители от САЩ в България, самите те от различен расов или етнически произход - случвало е да има коментари от ученици, че не им преподават "истински американци". "Това със сигурност поставя в неудобна позиция някого, който е от Калифорния, но просто прадядо му е от Китай. Това е и проблем на американските медии, които съвсем доскоро не показваха особено това разнообразие."

Как се променя българското общество за тези близо три десетилетия, в които Анджела Родел живее е тук? Според нея има някои осезаеми промени в хората. "Викам им новите българи. Учили са и са работили навън, имат космополитно мислене, чувстват се част от Европа и от един по-голям дискурс. Може да харесват България, да знаят историята на страната и осъзнато да са се върнали, но няма да гласуват за "Възраждане", далеч са от популизма и "традиционните ценности".

Според нея липсата на критичен поглед към миналото е явление, което "се наблюдава навсякъде. При нас това доведе до избирането на Тръмп за президент и разцепването на обществото, в което едната част знае, че може да се гордеем, че сме американци, но има моменти от историята, към които трябва да сме критични, и друга, която е подвластна на популизма. Трябва да приемам историята, без да се срамуваме, с доброто и с лошото в нея".

Англоезичният вариант на "Времеубежище" (Time Shelter) е по книжарниците във Великобритания благодарение на издателство Weidenfeld and Nicholson, а у нас може да се поръча чрез Ozone.bg.