Театър | "Всичките наши тела" по текстове на Георги Господинов
Спектакълът на Драматичния театър в Ямбол тръгва на турне в страната
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Една от приятните изненади в настоящия театрален сезон дойде от Драматичния театър в Ямбол. В началото на ноември, в Деня на будителите, неговият нов спектакъл "Всичките наши тела" по текстове на Георги Господинов гостува празнично в Театър "Българска армия" в присъствието на самия автор, който на финала също се качи на сцената и се поклони с артистите от трупата на театъра на своя роден град. Представлението беше вълнуващо и за това свидетелстваха препълненият салон, съсредоточената тишина и дългите аплодисменти на финала. Вярвам, че му предстоят още много емоционални срещи с публиката, тъй като през 2024 г. то потегля на турне из страната. Засега са обявени дати за градовете София (17 декември в Театър "Българска армия" и 9 януари - в Младежкия театър), Варна (18.01), Бургас (15.02), Търговище (6.03), Пловдив (9.04), но подозирам и се надявам, че ще се появят и още.
Интересът към спектакъла се дължи, разбира се, на Георги Господинов - най-успешния съвременен български писател, към чиято биография тази година беше добавено и безпрецедентното за българоезичен автор международно литературно признание - наградата "Букър". Първият ми досег с Георги Господинов беше в студентските години, когато неговият дебютен "Естествен роман" (1999) придоби култов статус сред театралните кръгове, в които се движех. Скоро след това се появиха и пиесите "DJ" (2004) и "Апокалипсисът идва в 6 вечерта" (2010), които и до днес остават неговите единствени, умишлено предназначени за театър, текстове.
Въпреки това думи на Господинов от неговата поезия и проза неведнъж са звучали от сцената. Той със сигурност е авторът, в който няколко поколения българи, чиято съдба е белязана от кризите и надеждите на десетилетията непосредствено преди и след началото на демократичните промени в страната, могат да се разпознаят. Написаното от Георги Господинов отдавна не е само литературно явление. Неговите думи и образи заживяха свой живот в театъра, в киното, в художествените галерии, в мултимедийните пространства на интернет и социалните мрежи.
Основният проблем, който съм имал с други театрални спектакли по текстове на Георги Господинов, е, че звучат патетично или вяло като рецитал, или обратно - така силно се опитват да драматизират или изкрещят думите, че не оставят място и тишина, в които зрителят да може наистина да ги чуе. В това отношение спектакълът на ДТ Ямбол под режисурата на Мартин Киселов е напипал верния тон, избирайки много искрен и интимен, но същевременно запазващ почтителна дистанция подход, в който актьорите споделят написаните от друг думи като свои.
Тук всеки елемент на представлението - актьорска игра, постановка, сценография, музика, пластика не е заместване, а допълнение, личен коментар на текста, като самият текст остава от централно значение. Тук текстът е прожектиран като субтитри върху екран, предназначени за хора с увреден слух, и това решение има и художествен смисъл. То осигурява така необходимото празно пространство, в което думите от сцената да проблеснат мълчаливо като в бялото поле на книжна страница.
Макар и озаглавен като едноименния сборник с разкази, текстът в спектакъла "Всичките наши тела" е сглобен от парчета от много други текстове на Георги Господинов.
Фрагментарен и фасетъчен, като стила на писателя, сценичният разказ преминава през големи периоди от време и през множество асоциативно навързани къси сюжети, образи и теми, но се кондензира около траекторията на един живот. Като при класическа пиеса или филм зрителят присъства на раждането на един човек и остава с него до смъртта му.
Различното е, че докато живее, този човек е с умножена идентичност. Не сме сигурни за името му - може би е алтер его на самия писател, а може би не. Този човек става други хора и неща и са нужни осем актьори (трима мъже, три жени, едно момче, един старец), за да го изиграят и представят в цялост. Той е малко фантазиращо момче, което си представя, че е всички герои от любимите си книги, той е мъж и старец, които си спомнят, че са били момчета.
В спомените си този човек не прави разлика между преживяно, въобразено и прочетено, между лична и обществена история. Душата му обитава телата на мъже, жени, деца и старци, дори и на животни. "... всичко е преживяно, всичко ме кара да настръхна..." е лайтмотивът на неговия публичен спектакъл, в който той постепенно увлича публиката във вълнуващ тренинг по емпатия.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.