Кристин Димитрова: Прозата ми дава алтернативен живот, поезията ми изтръгва сърцето
Един разговор за Таро, българската литература и страха ни от новото
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Имам една книга, която никога не споменавам в биографията си. Може би защото не стои добре до дисертацията ми "Образът на България в англоезичните медии 1980 - 2000", казва писателката, преводачка и преподавателка в СУ Кристин Димитрова. Тя обяснява, че тази книга, излязла за пръв път през 2002 г. (изд. "ЛИК"), която се преиздава и дори преписва усърдно, все намира начин да ѝ напомни за съществуването си, например с въпроси от рода на "Как да позная, че двойката пентакли е обърната?" или "Сега в кой етап от живота си се намирам?". Книгата е със заглавие "Магията на картите Таро".
С Кристин Димитрова се срещаме на представянето на новата допечатка (изд. "Ентусиаст"), все още е топла есен и събитието се провежда на открита тераса в центъра на София. Тя си слага черна вещерска шапка върху бухналата къдрава коса, заигравайки се с предразсъдъците към картите таро през годините. Разкрива чудесното си чувство за хумор, което познаваме от нейните романи "Ще се върна за теб" (2022 г.) и "Сабазий" (2008), както и от разказите ѝ. Въпреки че всеки ден застава в аулата пред студенти, тази вечер видимо се притеснява от публичното говорене и скромно подминава всичките си успехи. А те не са малко: награда на Сдружение на български писатели за поезия, наградата на Съюза на преводачите в България за превода ѝ на Джон Дън, "Рицар на книгата" от Асоциация "Българска книга", "Христо Г. Данов" за романа "Сабазий", Награда на Съюза на преводачите за превода на "На лов за Снарк" от Луис Карол и др.
Предупреждава, че няма да хвърля карти, по-скоро ще слушаме за връзката между тарото и Карл Юнг. За нашия разговор я моля все пак да изтегли карта - "Дяволът обърнат". Стряскам се, но Кристин ме успокоява - "Не е зле! Освобождаване от веригите."
А вие как се освобождавате от веригите на делничното и битовото, за да започнете да пишете?
Гледам да пиша сутрин, защото вечер съм по-уморена, но ако не успея да вместя всичко планирано, продължавам вечер, рядко си лягам преди 3 часа след полунощ. Но това е наказателна мярка, не я обичам. Поезия може да се пише навсякъде, където ти хрумне, само внимаваш в автобуса да не те сметнат за луд. С прозата не е така. За да запуша устата на вечно будната си съвест, съм си сложила мярка от 500 думи на ден.На кого четете или на кого изпращате първо ръкописите си?
Допреди четири години първият ми читател беше задължително мъжът ми, Владимир Трендафилов - литературният критик, поет, преводач и професор по британска литература. Човек би си казал "Какво по-страшно от това?" Истината е, че нямах търпение да му покажа нещо готово. Той четеше всепоглъщащо, смееше се, реагираше на интересните моменти, прочиташе на глас по някой ред. Аз също бях първият читател на всички негови текстове. Нещата с нас стоят така: през 1986 г. се запознахме и се смаяхме колко много обичаме книгите и идеите. Той вече беше написал няколко критически текста и беше превел важни поети. Аз още нямах нищо такова, но знаех какво ме влече. И през годините двамата се създадохме един-друг. Без в нещо да си приличаме. Откакто него го няма, не давам на никого да ми чете нещата. Просто ги написвам по най-добрия за мен начин и ги изпращам с надеждата, че ще свършат работа. Те да си ги четат.Съжалявам за загубата ви. В интервю за БНР казахте, че след кончината на съпруга ви не можете да пишете поезия. Обръщате ли се отново към поезията или да очакваме още някой интересен роман?
Да, така е. Дори не знам защо е така. Давам си сметка, че съм писала до голяма степен заради него, заради диалога помежду ни. От друга страна, аз не съм много споделящ човек. Само най-близките ми знаят през какво съм минала и дори те не знаят всичко. И аз намирам това за правилно. Свикнахме като ни поднесат торта, да я снимаме заедно с кафето, да не би да лишим социалните мрежи от екстаза, който изпитваме. Много хора емигрираха във Фейсбук, в Инстаграм. Пренесоха се в аватарите си и заживяха там, отслабнали и без акне, рано или късно със снимка под Айфеловата кула. Това вече дори не е споделяне, това е автоформатиране. Не мога да бъда какъвто искам, затова ще се пренеса там, където мога да се направя на такъв. И този тип публичност ме смущава. Отнема ми тишината от истинското споделяне, от трудността да го изречеш. Без да искам, стисвам зъби и замълчавам. И вече съм загубила представа какво искам да покажа навън и какво не. Всъщност продължавам да "пиша" поезия наум. Външно засега по-скоро планирам да изляза с роман. Прозата ми дава алтернативен живот. Поезията ми изтръгва сърцето.Ние, читателите, се радвахме на този алтернативен живот в "Ще се върна за теб". Какви са клишетата, от които сте бягали, докато сте го писали?
Клишетата са на всяка крачка и никой не може напълно да ги избегне, особено ако си е поставил за цел да напише история с начало и край. Но със сигурност не исках спортистът да е глупав, турчинът да е лош, излъганото момиче да е просякиня, семейството да е уютен пристан, овчарят да е некултурен, а разпространителят на марихуана - тарикат от ъндърграунда. Исках героите в този роман да са такива, каквито сме ние - толкова добри, колкото са могли, и толкова лоши, колкото им се е наложило. Обичам хаоса на реалността, който литературата все се пресяга да среше на път. Той има повече какво да ни каже за нас самите.Казвате, че сте написали роман какъвто бихте искали да прочетете - какво означава това, какъв е този роман?
Това е текст в Аристотеловия смисъл на думата: завръзка, конфликт, перипетии, кулминация, развръзка. Роман отпреди или може би след времето, в което жанрът се усъмнява в себе си и започва да се чуди какъв още експеримент да направи, само и само да впечатли небцата на високата публика.В случая направих семейна драма, мистерия и пикареска.
Каква бихте искали да е съвременната българска литература?
Ох. От една страна се натъквам на плитки книги, написани от нечетящи за нечетящи, повели след себе си могъщо фейсбук следовничество. От другата, "високата" страна пък много поток на съзнанието се излива, много безсюжетни книги се публикуват, много опити да се напише роман от едно изречение се възхваляват като връх на концептуалистиката. Уви, всяка преднамерена интересност е досадна.Искам българската литература да е такава, че да не ми се чете чуждестранна литература. И някои автори го могат това, много добре го могат.
Вие сте редакторка на книгите на сина ви Константин, широко известен като Папи Ханс. Обикновено редакторът влиза в конфликт с писателя в името на по-добро произведение. Карате ли се, докато редактирате?
Е да, карали сме се в работата. Но не защото имаме кой знае какви различия, а защото каквото и да кажа, се посреща на нож и с подозрение. Родителят е специална длъжност - цял живот обичан и същевременно той е личността, от която детето се научава най-отрано да се пази. "Не прави това", "прави онова", "дай да ти видя бележника", това сме ние. Другият проблем е, че Константин с един поглед чете мислите на хората. И в момента, в който усети, че се задава критика от мен, се наежва. Но се търсим един друг за мнение.Истината е, че много му се възхищавам. Харесвам това, което прави. В много отношения обаче той вече е далеч от територията, на която бих могла да му помогна с нещо. Рекламната агенция с цяла стена български и международни награди, музиката, клиповете - там въобще ме няма. Но сърцето ми е с него и той го знае. Много съм близка и с двете си деца.
Как започнахте да пишете "Магията на картите Таро" и как стигнахте до идеята да направите връзка между тарото и Юнг?
Когато започнах да пиша книгата, първото ми намерение беше просто да проуча всичко добре и да дам по една страничка обяснение и медитация. И тъй като тарото е система за обясняване на света чрез образи и истории, историите, които исках да вмъкна, ставаха все повече и повече. Трупаха се легенди, митове, символи на цветовете, значения на цифрите... Тогава се намеси и литературата. Намесиха се и историческите примери. Влязоха и цитатите от световноизвестни личности. Но ако ще пиша цитати, кое може да даде по-пряк път от поезията?Така всяка карта допълни визитката си с цитат от българската поезия. Но тарото е колкото за външните събития, толкова и за вътрешното израстване, за съзряването и връзката с Юнг беше неминуема. Когато започнах да свързвам картите с аналитичната му психология, ми се стори, че откривам нещо ново. Сега вече си мисля, че Юнг, който пише точно за човека и неговите символи, без съмнение е бил запознат с картите. Няма как да напишеш цяла книга за алхимията и да се разминеш с тарото. Така че връзката най-вероятно вече си е била там. Между другото, по същия начин направих връзката и с легендарния Corpus Hermeticum. Така че ако някой отново тръгне да ми "щипе" от книгата, ще се самоизобличи и по тези цитати.
Днес вече има и юнгиански колоди карти, и юнгиански тълкувания. Но тогава, преди 25 години, нямаше или поне аз не съм разполагала с нещо такова. Разполагах с няколко книги на Юнг на английски и един речник на юнгианските термини.
Тарото в момента е на мода из цял свят, как си го обяснявате, защо е така?
Системата е много артистична, много гъвкава, тя е великолепно платно за авторска изява. Но има и друго.Медиите ни говорят за събитията по света. Книгите ни говорят за живота на другите хора. А за какво ни говори тарото? За нас. За нашия път, за нашата мисия, за нашата съдба, за нашите планове, приятели и врагове. Някой може да каже: "Ама това е гадаене, то може и да не е вярно." А новините винаги ли са верни? Имаме право да напишем и собствената си книга.
Какво е ценното на таро картите в съвременния свят, как да ги обясним на най-скептичния читател?
Картите таро са окултна система - те са връзка между видимия и невидимия свят. Някой може да възрази, че няма "невидим свят", но той едва ли ще може да обясни защо в света има някакъв ред и защо всичко не се е разпаднало на нищо неозначаващи частици. Нали това е хаосът? Безредие от случайни елементи. А безредие няма нито в биологията, нито в космоса, нито сред атомите. И на всичкото отгоре една абстрактна, чисто човешка наука, каквато е математиката, отговаря на законите на природния свят и дори ги предвижда. Макар и да не виждаме как, всичко е свързано.Колкото до "видимия свят", всяко ново научно откритие показва, че той си е не по-малко невидим.
Юнг нарича съвпаденията "синхроничност". Факти от видимия свят съвпадат и ни казват нещо, макар и да не знаем откъде идва съобщението. Едно хвърляне на карти може да бъде част от същия по-голям синхрон.
И така, защо да препоръчвам на скептик една мистична система за тълкуването на света? Нещата не работят така. Ще дойде ден, в който той сам ще потърси картите. И те ще бъдат там. Ще го чакат.
Персийският мистик от ХІІІ век Руми казва: "Това, което търсиш, търси теб".
А може и да не ги потърси. Е, никой няма да загуби от това.
Какви книги търсите в момента, какво четете?
"Старецът трябва да умре" от Чавдар Ценов. Действието вътре се движи на четири нива, а вече навлиза и в пето - разказвач в разказвача дълбаят история, скрита като поредица от матрьошки, затворени една в друга. Така казано изглежда сложно, но всъщност е написано с елегантен психологизъм и остроумие, чете се с лекота. Борхес, Итало Калвино, Пол Остър - в този триъгълник добавям и Чавдар Ценов.Вашата дисертация е на тема "Образът на България в британския, американския и англоканадския периодичен печат през периода 1980 - 2000 г.", предполагам, че следите и до днес какъв е образът на страната ни.
Безличен. Преминаха от пикантен интерес към пълна липса на такъв - предполагам, че политическата коректност им връзва ръцете. Другото, което забелязвам, е че вече никой не се занимава да праща кореспонденти в геополитически второстепенни страни като България. Каквото им пратим ние оттук, това си пишат и "там" за нас. Няма проучвания, няма разнищвания на казуси, освен ако, разбира се, нещо не засяга пряко по-голямата картина. Подозирам, че повечето новинарски статии за нас се генерират с изкуствен интелект.Последните събития или липса на такива около Шенген, зърнената криза и други теми подсказват, че Западна Европа не е престанала да се държи с нас все едно, че тя е измислила топлата вода, а ние просто сме влезли да се изкъпем. Уви, донякъде това е така. Силната дипломация почива върху най-различни други видове сила - военна, финансова, икономическа, културна и т.н. Кое по-напред.
2 коментара
Благодаря от сърце за тази среща! Безценна!
Прочетох интервюто с удоволствие. Мислите на Кристин Димитрова са интелигентни, формулирани с простички думи, но завладяват читателя. Усеща се, че са искрени.
Допадна ми романа ѝ "Ще се върна за теб". Много човешки, тласкащ читателя към размисли и "надникване" в собствената душа.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.