Как се пише биография: от апостол Павел и Леонардо да Винчи до Мунк

Така, задълбочавайки се в документите, Атле Нес научава, че Галилео Галилей всъщност е бил много близък с папата, преди да бъде заклеймен от църквата - факт, който много малко негови изследователи знаят. "Вече съм убеден, че много от гениалните и талантливи хора, които постигат велики неща, често са били с трудни характери: твърдоглави като Галиелео, агресивни като Караваджо или непостоянни като Леонардо да Винчи, който се е захващал с множество неща, но рядко ги е довършвал", казва писателят. Пороците на великите личности не ги принизяват, не отнемат от постиженията им, просто изграждат образите им пълнокръвно.

"В крайна сметка и гениалните художници и учени са хора като нас - обичат хубаво вино, вдъхновяват се от природата или изпитват тревога за бъдещето" - за Атле Нес именно времето, прекарано на ски из норвежките снежни хълмове, му дава възможност да се вглъби в сюжетите на книгите си. В покрайнините на Осло, където живее, има изобилие от пътеки за ски бягане - "като писател не бих могъл да си позволя да живея в града, цените в Осло са изключително високи". Ако любимото му хоби не помага за вдъхновението, на помощ идват традиционните норвежки рибни деликатеси като rakfisk и lutefisk, рецептите е научил от майка си и предава на дъщерите си.

За да напише една биография, Атле Нес се потапя изцяло в света на човека, чийто живот проучва, буквално живее две-три години в неговата кожа - "често ги сънувам, опитвам се да пътувам из местата, където са живели, изучавам картините на художниците". Колко и да се старае да е обективен и безпристрастен, признава, че няма как днешната реалност да не се отрази в книгата - "епохата, в която е писана дадена биография, влияе изключително много на начина, по който ще бъде написана". Призмата, през която той вижда Леонардо да Винчи, се различава от начина, по който биографът Джорджо Вазари го виждал през XVI век. След едно пътуване из Франция посещава замъка Амбоаз, където е погребан Да Винчи, започва да изследва ръкописите му и се вдъхновява да напише неговата история. А и през последните години с напредването на технологиите се появиха нови разкрития, свързани с творбите на Леонардо, неща, които първите му биографи само са предполагали. Беше открита еротична скица на Салай - дългогодишния романтичен партньор на Да Винчи, с която се доказа, че той му е позирал за картината "Йоан Кръстител".

С биографията на Едвард Мунк, от една страна, му е по-трудно, защото няма толкова голяма историческа отдалеченост - норвежкият художник умира точно пет години преди да се роди Атле Нес, от друга страна, му е по-лесно, защото може да подходи спокойно, без сковаващия респект, който има към Да Винчи.

"Цената, която трябва да плати човек за способността да вижда и чувства като велик художник, е една от темите на тази биография. Мунк плаща за дарбата си и чувствата му остават да живеят вечно. С цялата си радост, но най-често - с болката." Целта му е да покаже в дълбочина сложния характер на Мунк, но и да разсее убеждението, че е бил краен интроверт. В книгата четем и за веселите бохемски компании в Германия и Норвегия, от които е бил част, както и за множеството му интимни връзки - общуване и близост, които са оставили отпечатък върху неговите картини.

"Викът" на Едвард Мунк, 1893 г. Преглед на оригинала

Фактът, че не е бил изолиран от света, не означава, че Мунк не е изпадал в депресивни състояния и не е изпитвал тревога. В книгата се запознаваме обстойно с психическите проблеми на художника. Пример е може би най-известната му картина - "Викът" (някои го наричат "Писъкът"), която е символ на предчувствие за бъдещи катастрофи, предвестник на Първата световна война. Неслучайно точно тази работа вдъхновява и филма на ужасите "Писък".

Книгата започва с цитат от Лудвиг Лавенсберг: "Мунк винаги е бил по-разумен от биографите си, а ужасяващата повърхностност, която се превърна в нещастието на нашето време, изопачи образа му до неузнаваемост." С това Нес задава тона, той иска да покаже възможно най-правдиво художника, което означава да не спестява и пороците му.

От биографията научаваме за скандала с изложбата на Мунк в Берлин през 1892 г., за проблемите на художника с алкохола и хазарта. "Работя усърдно. Много ми е интересно какво ще излезе от моята безалкохолна живопис", пише самият Едвард.

Паралелно с тези сцени от живота му присъстват и най-ценните откъси от изкуствоведи и изследователи на техниката му, поставени в по-широк контекст. "Именно контекстът е много важен, когато говорим за творци", казва Нес - например Мунк е бил обхванат от натрапчиви идеи, които превръщат някои от приятелите му в негови върли врагове. Интересно е, че въпреки понякога грубото си и неадекватно държание с постоянно верните му приятели, между които са и неговите меценати, те обаче му остават верни, защото вярват в таланта му. "Интересът към Едвард Мунк нарасна изключително много през последните тридесет години по света, може би защото той е като сеизмограф на епохата си - усещаме тревожността на XX век", казва Атле Нес.

Преглед на оригинала

От тази биография читателите могат да разберат много и за историята и геополитиката на скандинавските страни, както и вечните им проблеми с Русия - "имаме обща граница и в момента сме в постоянен стрес, че оттам идва заплаха, особено видимо е в поколението на родителите ми, моята 96-годишна майка помни Втората световна война и трепери, че ще ни нападнат". Още един страх притеснява норвежците днес, а именно, че някой ще атакува тръбопроводите им за нефт в океана.

Другата нова книга, която норвежкият писател представи в София, е историческият роман "Майсторът на палатки", посветен на апостол Павел. Важно е уточнението, че за разлика от биографиите, това е художествен роман. Атле Нес казва, че не е особено религиозен ("религиозни чувства изпитвам единствено към ски туринга"), и може би именно това му помага да изгради пълнокръвен образ на Павел, без да го идеализира. Не спестява много горчиви истини нито за него, нито за религията и пътя на християнството в оразличаването му от юдаизма - "учудващо в Норвегия нямаше обидени християни, никой не е протестирал срещу книгата", смее се писателят, който казва, че най-добрият му приятел е пастор, и допълва - "но от либералните".

Той се вълнува от логиката, по която се развива нашата цивилизация. "Римляните са помогнали на християнството да се разпространи, защото са изградили толкова много пътища, по тях последователите на Исус стигат от Йерусалим до всички краища на римската империя." Освен инфраструктурата другият ключов момент за развитието на християнството според автора е моментът, в който последователите решават, че не е задължително да си вярващ в юдизма, за да бъдеш покръстен - "до този момент християни са могли да стават само спазващите правилата на юдаизма - обрязване, кашер и други". Главният герой в романа "Майсторът на палатки" всъщност не е апостол Павел, а робът Онисим, който се бори за свободата си в една жестока епоха и книгата често напомня на исторически трилър.

"Има склонност сред силно вярващите хора да виждат библейските истории или житията на апостолите и светците като нещо изолирано от физическия свят, но всъщност има много исторически и географски обяснения за събитията", казва Атле Нес. Но прави уточнение, че лутеранството в Норвегия е по-различно от другите вероизповедания - "ние не можем да се молим на светци, за да ни закрилят, сами сме с Бог, може би затова литературата и филмите ни клонят към депресия и ноар".

Норвежкият писател Атле Нес Фотограф : Личен архив

Писателят идва в България по време на силна година за норвежката литература, през която Юн Фосе спечели Нобелова награда за литература. "Когато прочетох неговата "Септология", бях убеден, че ще получи голямо отличие - въпреки че стилът му изглежда изчистен и прост на пръв поглед, той е труден и многопластов автор и точно тази поредица го превърна от добър писател в изключителен разказвач", казва Нес. Огледалният образ на двама художници - една седмица през декември или една книга за всеки ден, но под повърхността са всички важни философски въпроси като "какво е да си човек".

Атле Нес работи върху най-новата си книга, която ще е за норвежка, живяла преди 100 години - не е известна, а според него заслужава да стане. Въпреки че е впечатлен от историята и виното в България, засега не планира да включи страната ни в някои от следващите си текстове. Всичките му книги на български са издадени от "Изида".