20 въпроса | Антоанета Куик

Любимият ви момент от деня?

Като нощна птица сутрините са ми твърде трудни. Но пък най-обичам след творчески активна нощ да се събудя късно и бавно с двете котки върху ми и да се оставя да бъда залята с любовта им, излежавайки се блажено. А колко прекрасно, ако ме чака и чаша кафе.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Когато съм в ролята на галерист и куратор - да организирам артистите, а когато съм в ролята на артист - да се самоорганизирам.

Кое е най-голямото ви постижение?

Моите близки смятат, че е постижение, че въобще съм жива още, предвид често необмислените ми действия, но явно имам благонадеждни ангели хранители. А за мен най-голямото ми постижение, или по-скоро благословение, са приятелите ми.

Как си почивате?

С моята хиперактивност и нежелание да пропусна нещо интересно малко ми е непонятна думата "почивка". Но когато си я подаря, отпочивам си най-пълноценно в природата, по възможност в непосредствена близост до дървета и вода.

Какво ви зарежда?

Музиката, творенето и любимите ми същества. Също, адреналинът и външната ми батерия.

Какво ви разсмива?

Често ме разсмива абсурдът в живота, особено когато успея да превключа от главен герой на зрител. Разсмиват ме и котешки видеа, непохватни деца, татуси с правописни грешки и силиконови устни.

Какво ви натъжава?

Войната, безразличието, бездушието, безнадеждността.

Какво ви вбесява?

Самозабравили се и нагли хора, особено в позиция на власт. И толкова ли е трудно да кажеш "благодаря" и "извинявай" или да дадеш мигач?

Личност, на която се възхищавате?

Екхарт Толе, авторът на "Силата на настоящето", германски духовен учител, който тотално преобърна себеусещането ми и отношението ми към света. Това е сигурно и единственият човек, говорещ толкова бавно и с толкова дълги паузи, когото въпреки нетърпението си слушам с пълно внимание и интерес.

Кое свое качество харесвате най-много?

Емпатията, интуицията и ентусиазма си. Или поне това са качествата, с които, вярвам, най-успешно служа и на другите.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Дефицитът ми на внимание и фокус, както и безкрайната ми прокрастинация до абсолютно последната секунда.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да нямам нужда от сън. Летенето вече го усвоих.

Последният подарък, който направихте/получихте?

На близки приятели подарих билети за кино и концерт, на които се насладихме заедно. А последно получих кожен гердан с жълъд, ръчно направен с любов.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Айде let's - наша си хибридна окуражително-приканваща фраза, която обикновено е начало на вълнуващи истории. Татуирах си я и на китката за когато няма кой да ме надъха.

Къде бихте искали да живеете?

Поживях около 11 години по чужбините, но в един момент усетих силно желание да се върна в България и откакто го направих, не съм съжалила. Така че се виждам тук и в бъдеще. И макар че София ми е слабост, все повече ме влече идеята за живот на село - с градинка, кокошки и всичките прости благини. Алтернативно си се представям на път с кемпер, пълен с котки и китари.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Препрочетох за пореден път "Дао Дъ Дзин - трактат за Пътя и природната дарба" на Лао Дзъ, която, освен че ми е настолна книга, ни послужи и като вдъхновение със Себастиян за изложбата ни "Еквилибриум".

Най-интересното място, на което сте били?

Със сигурност едно от най-незабравимите за мен места е Варанаси, свещеният град на Индия, докъдето индуистите бързат да стигнат, преди да умрат, за да бъдат кремирани и прахът им - разпръснат в река Ганг, вярвайки, че тя ще отмие греховете им и душата им ще бъде освободена от цикъла на преражданията, постигайки "Мокша". Никога няма да забравя тежкия горещ въздух, миризмата на крави, масала чай и смърт и в същото време лекотата, с която местните разнасяха увитите труповете из града и ги горяха до свещената река. Кладите, момчешкият хор в камбанарията, прахта на покойниците по дрехите ни, бръснатите на улицата глави на роднините в траур и децата, безгрижно къпещи се във водата сред останките - много сюрреалистично изживяване с целия набор от смесени чувства.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Когато се освободя от това, което съм, ставам това, което мога да бъда." От Лао Дзъ.