Изкуството да колекционираш изкуство

Как се става колекционер

В колекционерството Ален Серве е движен от любопитството си и от желанието за споделяне. "Станах колекционер, когато се отървах от идеята за красотата", казва Серве. Дава пример с най-купуваните художници днес - Пикасо, Уорхол, Полак, Ротко, Ел Греко, чиито произведения са били възприемани като грозни от своите съвременници. "Колекционирам произведения, които през 2100 г. ще говорят за нашето време. За света, в който са създадени."

Луис Басат започва да колекционира с прагматична цел - за семейния апартамент. Първата си картина изплаща за 6 месеца. Постепенно той и съпругата му развиват сходен вкус и дори имат ритуал - отиват на изложба, единият тръгва наляво, другият надясно в залата, разглеждат. Накрая в 90% от случаите се оказва, че са харесали една и съща картина. И я купуват.

За Боряна Николова водеща е емоцията, първото впечатление и усещането, което изпитва в пространството, където е изложена работата. Определящо за покупката е и дали творбата е важна за времето и средата, както и желанието й да я запази, за да могат и други хора след време да й се насладят.

Николай Неделчев Фотограф : Надежда Чипева

Днес Николай Неделчев притежава около 500 произведения, основно българско изкуство, но започва да колекционира случайно. "Има някакъв латентен вирус у човек, има го уранът, нещо идва и прави критичната маса и се получава верижната реакция – и ставаш колекционер." Признава, че е повлиян от Кольо Карамфилов, чието творчество цени високо. След като събира 15 негови работи, а впоследствие и произведения на други автори, препоръчани му от Карамфилов, у него се отключва логиката и мисленето на колекционера. Колекционерството е "природен университет". За да задоволяваш своя страст, ти се учиш от хората от художествената екосистема. И изграждаш вкус.

Ренато Гарса Сервера, Неистински съвременен звяр, от колекцията на Ален Серве

Инвестиция ли е изкуството

И финансите, и изкуството са свързани с човешката природа, казва Ален Серве. "Ако искаш да си добър инвестиционен банкер, трябва да разбираш човешката природа и да предричаш как ще се развитие. Да предусетиш Web 2.0, социалните мрежи, движението от големите пазари към местните пазари. А ако искаш да си добър колекционер, трябва да разбираш изкуството, но и как се развива обществото, за да може да открива кои са важните артисти."

Изкуството не е ликвидно, според Серве, защото на пазара му няма постоянни стандарти. "Това обаче не означава, че не може да се печели от изкуство", казва експертът и дава за пример актуалния скандал с картина на Леонардо да Винчи. Руският милиардер Риболовлев купува Леонардо за 120 милиона, докато посредникът я е купил за 80 милиона, тоест печели 40 милиона долара комисиона. "Интересното е, че тази творба на Леонардо е купена през 2005 г. за 10 хиляди долара на търг в САЩ. По онова време обаче картината не е разпозната като дело на Леонардо. Това е трудността със старите майстори."

Жоан Миро - Мълчаливо съзвездие, 1970, бронз, от колекцията на Луис Басат Преглед на оригинала

Николай Неделчев също не колекционира, за да продава. Според Боряна Николова колекционирането на съвременно изкуство е инвестиция в автора, в неговото развитие и чрез това - и в средата, в която живеем. "Моята стратегия е да инвестирам в живи автори. Да, старите майстори са добри, но от продажба на техни творби не е ясно кой и за какво печели."

Луис Басат и съпругата му Кармен имат подобна философия. С фондацията си те подпомагат млади артисти, непознати извън тяхната територия.

Кое е стойностно в изкуството

"Стойността на изкуството е свързана с мита около него", казва белгийският колекционер Ален Серве. И дава пример с Клифърд Стил, който е "непопулярен и скучен художник", докато изведнъж негова картина получава цена от милион долара. След което интересът към артиста стремглаво се покачва, отваря се негов музей във Филаделфия, хората се редят на опашки, за да го видят. "Но това е изкуствен интерес, казва Серве - към стойността на парите, а не към стойността на изкуството." Според него трябва да видиш много лошо изкуство, за да си способен да разпознаваш доброто. Серве споделя, че гледа по 20-30 хиляди артисти на година. И откроява 50-60 от тях като различни, оригинални, стойностни.

Според Николай Неделчев стойностно е изкуството, което го вълнува лично. С времето обаче разбира, че колекционерството трябва да е свързано с цялостна и работеща екосистема от галерии, образователни институции, художници, експерти. Неделчев ползва услугите на изкуствоведи и консултанти, за да не повтаря грешките от миналото, когато колекционира хаотично, за да си спести време и пари, за да е по-целенасочен. В момента обособява собствено депо, със система за съхранение на голямата си колекция. Тя включва широка палитра от произведения на различни художници, оценявани на десетки хиляди евро - от Жул Паскин, Дечко Узунов и Енчо Пиронков до Клас Олденбург, от български авангард от 20-те до 40-те години - до съвременни художници, които в момента се налагат, като Кокимото и Нора Ампова.

Ален Серве цитира Еми Капелацо, която работи за "Кристис" и "Сотбис" в САЩ и остойностява едни от най-скъпите произведения в света, на артисти като Анди Урхол и Ротко. Попитана как оценява работи за 50 или 100 милиона долара, тя отговаря: "Най-често въпросът не е за стойността на произведенията, а за стойността на парите за хората, заинтересовани от тези произведения."

Станислав Беловски, Автопортрет, акрил, вестници, платно, 2015, от колекцията на Ники Неделчев Преглед на оригинала

Как да започнем колекция

Ален Серве, който купува най-вече от биеналета и музеи, казва, че има три нива на колекционерство - първоначално купуваш това, което харесваш. Много често това, което харесваш, е това, за което чуваш. На втория етап - решаваш да следваш определена тема или посока. Третото ниво е да правиш така, че отделните творби да си кореспондират една с друга. Според Ален Серве е лесно е да колекционираш за себе си, но това за него не е достатъчно. "Аз си задавам въпроса колекцията ми означава ли нещо и за другите хора? Мога ли да се свържа с тях чрез колекцията си? Дали купувам произведение, което някой ще иска да гледа след 30 години?"

Според Ники Неделчев има страхотни млади български автори с работи, които започват от 500-600 лева и след години ще струват пет и десет пъти повече. "На средна цена 1500 лева има чудесни картини."

Изглед от юг на временно инсталираните 50 фрагмента (1 от 50 заявен от Бояна Николова) от Проект 0 (2010-2014) на Кирил Кузманов, 7-1 Преглед на оригинала

Според рекламиста и колекционер Луис Басат първо трябва да видите не по-малко от 1000 картини, преди да купите една - "Защото, ако просто видите една изложба от 30 платна и си кажете "Купувам това", вероятно нямате достатъчно информация и ще сгрешите. Първо вижте 30 изложби с по 30 картини всяка. Когато вече сте видели 1000 картини, а сърцето ви бие по-бързо, когато видите една, ако струва колкото диван - купете я. Ако след 5 години не я харесвате - просто я слагате в другата стая. Но ако картината е скъпа - трябва наистина да я харесвате. И ако можете да си я позволите - ще бъдете щастливи за цял живот!"

Боряна Николова съветва големите компании да подпомагат съвременното изкуство, което движи обществото напред. "Все пак най-големите и добри колекции в света носят имената на големи компании. А и инвестицията в изкуство носи по-голямо удоволствие във времето и по-голям престиж от инвестицията във футбола. Особено в българския."

Робърт Кунек, Камикадзе, от колекцията на Ален Серве Преглед на оригинала

Защо изкуството е ценно?

За колекционера Неделчев изкуството е бягство, спасение, докосване до духовните неща и антидот на съвремието. "В тази убийствена консумативност, която ни прави роби на скъпи вещи, които в края на деня изчезват, изкуството стои като фар на непреходност - една картина, която може да остане за твоите деца, внуци. Изкуството и колекционирането имат един много интересен елемент - дидактическият, защото ти така даваш пример на децата си, че парите и материалните неща не са най-важното нещо на света."

Ален Серве дава за пример последните избори в САЩ и това че, хората, гласували за Тръмп, живеят из страната, а не в големите градове. Те виждат основно американци, никога не са виждали имигрант, но гласуват антиимиграционно. "Хората от големите градове обаче, които всеки ден срещат имигранти - живеят много добре с тях. Въпросът е да се създаде възможност за среща. Изкуството дава тази възможност за среща. Затова мисля, че то е важно - казва колекционерът и допълва: "Не знам защо хората гледат на изкуството като на лукс, при положение че изкуството има потенциала да промени съзнанието ви."