Данни от НСИ сочат, че вносът на риба в България е скочил почти тройно през последните 10 години. В поредица от текстове тази седмица ще проследим този растящ апетит, в основата на който стои търговията на гръцките рибни борси като тази в Кавала. Придружихме един български търговец дотам и обратно, за да ви разкрием какво точно се случва по пътя на лаврака. Рибната борса се намира в източната част на залива на Кавала и представлява хале, разположено директно на кея. В 4 без 5 малкият паркинг отпред е препълнен с бусове, а пред бариерата са се струпали напрегнати търговци. Докато чакат да бъдат пропуснати, те пушат цигари и рядко разменят по някоя дума. Никой не знае какъв точно е уловът, но едно е ясно: не си ли сред първите купувачи, шансът да се добереш да най-качествената стока е малък. Точно в 4 охраната вдига бариерата и тълпата се втурва навътре.
За разлика от потъналия в мрак паркинг халето е окъпано в заслепяваща флуоресцентна светлина. Рибарите предварително са наредили стиропорените тарелки с улова по плочките, а около най-апетитната стока бързо се оформят обръчи от купувачи, готови да наддават. Започват първите търгове. Ципурата и сафридът са желани, но лавракът е в центъра на вниманието. Вносът на гръцки лаврак само за България е скочил шест пъти за последното десетилетие.
Помещението се изпълва с глъчка. Тече усилен пазарлък. Дилъри с набито око и каменно изражение, които посредничат между купувачите и рибарите, обикалят струпаните тарелки. Ако допреди няколко години почти всички купувачи на борсата са били гърци, днес все повече български търговци купуват прясна гръцка риба. Борсите в Солун и Кавала са предпочитани заради кратката дистанция между тях и големите български градове, в които се продава най-много риба.
Тази година има по-малко от всички риби. Заради това и крайната цена е по-висока. Ако миналата година сафридът се е продавал за 9-10 лв. на килограм, тази година е 12, 13 и дори 14 лв.
Рибата далеч не е единственият улов, който се търгува на борсата. Раците, скаридите, калмарите и мидите се разпродават светкавично бързо. Намират се и тарелки с по-необичайно съдържание, като например тези лангустини, които самите рибари наричат "морски въшки". Увеличеният апетит за морски дарове се вижда и в данните. От 2015 до 2020 стойността на ракообразните, внесени в България, е нараснала с 30%.
Повечето търгове приключват след около час. Първоначалната суматоха утихва и идва ред да се изчистят сметките. За целта обаче стоката трябва да се премери. Някои риби, като тази синегрида например, са по-тежки и преместването им на кантара изисква повече усилия. Някои от българските потребители са превърнали рибната кулинария в свое хоби. Те поръчват по-редки и скъпи видове, които търговците на дребно им носят. Нещо като take away за премиум риба.
След това започва и събирането на стоката. За около 15 минути няколко помощници посипват лед върху касите с риба, запечатват ги, а след това ги нареждат върху големи платформи на колелца, които откарват към бусовете. Преносът на прясна риба изисква бързина, която замразената риба не предполага. Но бързането си заслужава, ако вземем предвид факта, че докато консумацията на прясна риба расте, тази на замразената пада.
Докато товаренето тече, няколко прозяващи се търговци и рибари се струпват пред кафето в дъното на халето. Вътре ги чакат фрапета и соленки. В другия край на опразненото помещение се е проснала самотна и осакатена риба меч, която още чака новия си собственик.
Съмва се, а бусовете вече са натоварени. От багажниците им се носи свежа и сладка миризма, която рязко контрастира с предразсъдъците относно уханието на рибата. В халето дилърите и купувачите довършват документацията, изискваща се за пренос на стоката през граница. Миди като тези на снимката също изживяват момент на слава, въпреки че през 2020 консумацията им отбелязва лек спад.
Слънцето изгрява и из халето вече почти не се мяркат хора. За сметка натова няколко котки сноват насам-натам в търсене на изпаднали риби. В далечината се чува бръмченето на коли, мяркат се и ранобудни минувачи, излезли да посрещнат изгрева. Един по един бусовете потеглят и паркингът се опразва.
Един часа на обяд е, а по столичния булевард "Мадрид" не се мярка жива душа. В разгара на отпускарския сезон смазващата августовска жега е изпъдила и малкото останали в града столичани от напечените улици. Само пред рибарския магазин на номер 22 кипи дейност. Пристигнала е прясна риба за разтоварване.
Една по една рибите в тарелките намират мястото си на магазинерския тезгях. Продавачите надписват нови етикети, съобразени с борсовите цени. Започва и чистенето на сафрида, предвиден за няколко заведения в града. Все повече софийски ресторанти поръчват прясна риба, особено през лятото. Така градските заложници също могат да се насладят на едно кулинарно удоволствие, доскоро характерно само за отпускарския сезон.
Редовните клиенти знаят кога пристига стока и един по един започват да се редят пред магазина. Най-нетърпеливите сред тях лакомо надничат през витрината. Никой не си прави труда да пита дали рибата е прясна. Това се подразбира.
И да, част от нея е уловена в България, транспортирана до гръцките борси, и след това закупена и доставена в българските магазини като "гръцка" ... Но за това не пишете нищо.
Гръцките тарикати изкупуват от черноморието барбуната която е на голяма почит при тях а си пробутват ципурата , която на всичко отгоре не е дива а промишлено отгледана ...
Барбуня, калкан, сафрид - всичко се изнася за Гърция. Парадокс, на черноморските борси се продава евтин гръцки сафрид, а далеч по-вкусният български заминава за Гърция и част от него се връща в българските магазини като "гръцки". Изнасяме най-хубавата черноморска дива риба, а внасяме интензивно отгледана в рибни стопанства лаврак и ципура, тъпкани с антибиотици за да не развият паразити. Пък жълтопаветниците си мислят, че ядат риба. Да видят и как се отглежда обаче:
До коментар [#] от "": Интересно, след като мислите че българската стока се изнася за Гърция и от там идва обратно в София, как си обяснявате това че не се търгува директно с нашите борси по Черноморието на по-ниската българска цена ?
1. Ударението на матеирала от първия линк е мъчителният живот на рибите в рибните стопанства. Особено важна тема. 2. Не ми стана ясно защо точно жълтопаветниците се заблуждават относно рибата, която им пробутват, а на всички останали този номер изглежда не им минава.
Нередност?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
!402
Можете да следвате нашите автори или важните за вас теми, само ако сте регистриран потребител.
Влезте в профила си или създайте нов.
7 коментара
"Прясна ли ви е рибата? Да, гръцка е"
И да, част от нея е уловена в България, транспортирана до гръцките борси, и след това закупена и доставена в българските магазини като "гръцка" ... Но за това не пишете нищо.
Гръцките тарикати изкупуват от черноморието барбуната която е на голяма почит при тях а си пробутват ципурата , която на всичко отгоре не е дива а промишлено отгледана ...
А при нас е обратното - прясна ли е? да, българска е!
Барбуня, калкан, сафрид - всичко се изнася за Гърция. Парадокс, на черноморските борси се продава евтин гръцки сафрид, а далеч по-вкусният български заминава за Гърция и част от него се връща в българските магазини като "гръцки".
Изнасяме най-хубавата черноморска дива риба, а внасяме интензивно отгледана в рибни стопанства лаврак и ципура, тъпкани с антибиотици за да не развият паразити. Пък жълтопаветниците си мислят, че ядат риба. Да видят и как се отглежда обаче:
https://www.today.it/rassegna/spigola-orata-allevamenti-intensivi.html
https://www.youtube.com/watch?v=zZXu1LtYbkA (с английски субтитри)
До коментар [#] от "":
Пазарска икономика. Даже не ни го връщат ,а си го хапват. Нашите са много по-вкусни....
До коментар [#] от "":
Интересно, след като мислите че българската стока се изнася за Гърция и от там идва обратно в София, как си обяснявате това че не се търгува директно с нашите борси по Черноморието на по-ниската българска цена ?
До коментар [#] от "":
1. Ударението на матеирала от първия линк е мъчителният живот на рибите в рибните стопанства. Особено важна тема.
2. Не ми стана ясно защо точно жълтопаветниците се заблуждават относно рибата, която им пробутват, а на всички останали този номер изглежда не им минава.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.