Помисли за своята пенсия сега

Според последния актюерски доклад на НОИ от 2019 г. т.нар. коефициент на зависимост (броят на пенсионерите към този на осигурените) ще се влошава от около 75% до около 90% през 2060 г. и "ако през 2018 г. на всяко лице на възраст 65 и повече години съответстват 3 лица в трудоспособна възраст, то през 2070 г. те ще бъдат по-малко от 2". Докладът на института вече не е актуален и междувременно се случиха и катаклизми като пандемията от ковид. Нов се очаква в края на настоящата година, но дори и точните числа да са различни, базовата очертана тенденция си остава валидна.

Всичко това означава, че за бъдещите правителства ще бъде все по-трудно с лека ръка да вдигат пенсии и да раздават добавки. Ако нещо не промени драстично демографските и икономическите трендове пред България, адекватното индексиране на пенсиите ще може да става само с цената на огромни дефицити (и съответно дългове) или с вдигане на осигуровки или данъци (нещо, което пък би влошило икономическите перспективи пред страната), или с вдигане на възрастта за пенсиониране (нещо, което буди недоволство). Това води и до проблема с втория също толкова важен и следен в сферата осигуряването коефициент на заместване. На ниво система той е съотношението на средната пенсия за трудова дейност към средния осигурителен доход на осигурените лица и актюерските разчети на НОИ показват, че показателят се влошава от над 40% до около 35%.

На индивидуална база коефициентът на заместване би ви показал какъв дял от последната заплата, преди да се пенсионирате, би представлявала първата ви пенсия. И влошаващата се демография означава, че ако разчитате само на НОИ, може да се наложи да преглътнете значително свиване на стандарта на живот при излизането в пенсия. Обикновено с излизането от активна трудова дейност някои разходи изчезват или намаляват, но така или иначе като нормални средни стойности се приема месечният доход след излизане в пенсия да се свие до 70-80% от този преди това. Така че ако човек иска да постигне това, очевидно трябва да предвиди и други източници.

Частното допълнение

Тези предизвикателства са известни от години и идеята частично да се справим с тях беше въвеждането на задължително допълнително осигуряване, или т.нар. частни фондове. Към тях отиват 5% от всяка ваша заплата (освен ако изрично не изберете всичко да се насочва към НОИ), като разликата е, че те влизат във ваша лична партида. Идеята е през всички години, докато работите, пенсионната компания да ги инвестира и умножи, така че те да се превърнат в съществена добавка към пенсията ви и да смекчат това свиване в жизнения стандарт. Натрупаните средства са ваша собственост и при смърт се наследяват.

Тук също сметките как ще изглежда всичко след години и какво ще има в личните ви партиди са невъзможни. Най-малкото не се знае как ще се развият инвестициите и дали постигнатата доходност ще успее да компенсира инфлацията и да увеличи спестяванията. Законът гарантира, че пенсионните компании трябва да поддържат резерв, чрез който да гарантират поне брутния размер на преведените осигурителни вноски. Но това не дава гаранция, че тази сума ще отговори на очакванията ви за допълнителна пенсия. Една от честите критики към частните фондове е, че постигнатата от тях доходност след удържаните такси не успява да бие инфлацията, т.е. за по-дълъг период реалната им доходност е или минимална, или дори отрицателна. И периоди на избухване на цените, през какъвто преминахме през 2022-2023 г., определено изяждат покупателната стойност на всички видове спестявания.

Общо активите на универсалните пенсионни фондове в края на 2023 г. достигат 20 млрд. лв., което звучи внушително. Като се раздели на над 4 млн. клиенти обаче, се оказва, че средно в една партида има под 5000 лв., което вече не е чак толкова впечатляващо. Това число е малко подвеждащо, тъй като тук влизат и мъртви партиди (хора, които в някакъв период са се осигурявали, но отдавна не го правят - например емигранти). Ако се гледат само партидите с поне една вноска за последната година, средната сума се покачва до 6600 лв. Трябва да се има предвид и че зад средните числа стоят както осигуряващи се от над 20 години, така и новопостъпили на пазара на труда с едва по няколко вноски. Ако се гледат само осигурявалите се за по-,дълъг период, сумата би била значително по-голяма, а и по принцип първите пенсионери, правили вноски през целия си 40 или повече години стаж, ще са чак след около 20 години. Дори и да се отчетат всички фактори обаче, частната добавка към пенсията при така структурираната система може да е подобрение, но не и решение за проблемите.

А и всичко това е при хипотезата, че мениджърите на пенсионните компании управляват средствата съвестно. Често обаче това се случва и при видим конфликт на интереси. Няколко от десетте пенсионни компании в България са част от местни икономически групи и влагат стотици милиони левове от парите на осигурените в приближени (макар и формално несвързани) компании. Това по принцип е забранено, но разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване лесно се заобикалят. Така големи части от техните портфейли се озовават в неликвидни акции и облигации на свързани компании при вероятно доста завишени оценки, което създава риск след време да се отчетат съществени загуби и доходността да се стопи още повече.

Всичко описано дотук показва, че чинното внасяне на осигуровки, дори и върху сравнително голям доход, няма как да гарантира достойните старини. Дали, как и колко човек да спестява или ще инвестира за късните години от живота си, разбира се, е личен избор. Опциите са много - като се почне от традиционно предпочитаните за българския потребител имоти и банкови депозити, мине се през различни животозастрахователни спестовни планове и се стигне до взаимни фондове, доверително управление или директно инвестиране. Самите пенсионни компании също предлагат и продукт за доброволно допълнително осигуряване (т.нар. трети стълб на системата), в което има повече свобода и всеки сам определя какви вноски да прави. Те могат да се правят и от работодател като част от бонусните пакети към служителите, като носят и данъчно облекчение.

Дори и картината да се окаже по-розова от мрачните демографски разчети и държавната пенсия престане да е синоним на мизерия, със сигурност тя няма да носи асоциации и с безметежно благоденствие. Рецепта за достигането му не съществува, но планирането отрано може да ви доближи и да ви даде спокойствие, че каквото и да се случи, има план Б.