В какво инвестира Gen Z

Израснала в годините след кризата, Емилия осъзнато е възпитана, че за да се справиш с проблеми като горните, трябва да си подготвен за тях - с по-активно управление на спестяванията (инвестиции) и по-малко неразумни харчове.

Зуумърите (както често наричат хората от това поколение) днес правят първите си крачки на пазара на труда. Ценят личното си време, харчат, за да са щастливи днес, но се считат за по-тревожно поколение, формирано от технологиите и социалните мрежи. Заедно с милениалите (поколението Y) обаче те имат едно предимство - технологичните платформи и ограничителните мерки покрай ковид пандемията отвориха и вратите за младите към финансовите пазари.

Проучване на "Капитал" показва как инвестират младите и как подхождат към своята финансова независимост.

Промяна, която се забелязва

Периодичните финансови кризи през 90-те в България - от пирамиди до банкови фалити и икономически крах на държавата, наред с ниската финансова култура на хората силно ограничиха инвестиционния светоглед. Банковите депозити и имотите остават най-разпространените форми за съхранение на свободните средства, а на алтернативни инвестиции се гледа подозрително.

Сред младите хора обаче се забелязва промяна. Те все повече се интересуват от инвестиции. Инфлуенсъри по лични финанси ги заливат през YouTube, Instagram и TikTok, а технологиите са лесният мост към финансовите пазари.

Клишето за днешните млади е, че живеят за мига (по популярния интернет жаргон YOLO (от англ. - you only live once). Че предпочитат да харчат днес за нещата, които ги правят щастливи, вместо да инвестират средства за бъдещи блага.

Но анкета сред читателите на "Капитал", направена през април, чертае малко по-различна картина. 56% от отговорилите до 27-годишна възраст казват, че имат инвестиции и заделени средства, а малко над 18% нямат. Почти 27% планират в близко бъдеще да започнат да инвестират.

Най-голямата група сред инвестиращите е във възрастта между 35 и 44 години. Това е обяснимо - това са хората с натрупан трудов стаж и повече възможности за отделяне на средства.

На въпроса "Смятате ли, че ще имате достатъчно средства за пенсия" - болшинството отговарят положително, а 10% са уверени, че могат да се пенсионират още днес.

Представители на финансовия сектор, с които "Капитал" разговаря, също казват, че през последните години нараства интересът от по-млади възрастови групи към алтернативите на депозита.

"През последните две години при нас малко под 60% от запитванията идват именно от хората под 45 години. Наши собствени проучвания сочат, че представителите на поколенията Z и Y са все по-заинтересовани от постигането на финансова стабилност с цел подсигуряване на бъдещето, но и с идеята това да е способ за добър баланс между работа и свободно време", коментира пред "Капитал" Николай Павлов, директор "Връзки с инвеститорите" в "Елана фонд мениджмънт".

"Преди повечето инвеститори бяха хора, достигнали определено задоволително благосъстояние и заделили солидни суми, но през последните няколко години се забелязва, че тези две поколения все повече осъзнават силата на дългосрочното инвестиране, дори и с малки суми, както и не се страхуват да започнат дори с минимални вноски", казва още Николай Павлов.

Наблюденията на инвестиционните мениджъри се припокриват с проучване на "Капитал" сред млади хора - студенти в университет или в началото на своята кариера.

Едни от стандартните пречки пред инвестициите са липсата на достатъчно капитал и познания. Първото притеснение е стереотип, който вече е разбит - дори и в България може да се инвестира през дигитална платформа или инвестиционен посредник с малки суми, но редовно. В дългосрочен план това може да осигури значителен капитал за инвеститорите - колкото по-рано започнат, толкова по-добре. Очевидно този модел вече е осъзнат и от младите хора.

Все повече компании за управление на активи правят програми за инвестиции с малки суми, като стимулират своите клиенти да правят това редовно. Някои банки вече включват възможността това да се прави и през мобилните им приложения. От анкетата на "Капитал" става ясно, че най-използваната платформа за инвестиции е Revolut, следвана от Trading212 и Interactive Brokers.

"Младите ни клиенти имат интерес към цикличното инвестиране под формата на инвестиционен план с определена месечна вноска или пък чрез инвестиции на спестени по-големи суми през определен времеви интервал. Друг продукт, който е популярен сред групата, са инвестиционните планове за деца, което не е изненадващо, защото в нея попадат родителите на малки деца. Много от по-младите ни клиенти споделят, че започват своите дългосрочни инвестиционни планове и с цел ранно пенсиониране", разказва Николай Павлов от "Елана фонд мениджмънт".

Мен не ме е страх

Типично за младите, едва под 3% от отговорилите в анкетата на "Капитал" се страхуват да загубят парите си - затова и техният профил е по-високорисков. Те предпочитат инструменти като акции, където рискът от загуба е по-висок, но пък очакваната печалба е реципрочна.

Данните от анкетата потвърждават този профил - над 70% казват, че са инвестирали в акции, а 50% и в борсово търгувани фондове (ETF). На трето място са криптовалутите, a облигациите без изненада заемат най-малък дял в портфейлите на младите. Над 70% от анкетираните до 27 години твърдят, че толерантността им към риск е средно висока или висока. От онези, които инвестират, повечето планират да увеличат значително или умерено своите инвестиции.

Проучването и анкетата на "Капитал" показват обаче, че мъжете са по-активни инвеститори от жените.

Мъжете спестяват повече на месечна база - около 20-30% от заплатата си или месечната си издръжка.

Сред причините да не инвестират дамите посочват, че не познават възможностите и платформите.

"Не инвестирам, защото нямам представа откъде да започна и се притеснявам да не изгубя парите", казва 25-годишната Силвия. Калина (22) отговаря: "Не спестявам почти нищо месечно, защото все още уча и се издържам с пари от родителите си, които ми стигат точно за наем и живот." Има и такива, които се опитват да спестяват, но всеки месец излизат неочаквани разходи като подаръци, ремонти или пътувания.

"Всеки месец завършвам на нула или на минус и за определени разходи разчитам на родителите си да ми помогнат", признава 24-годишната Мария.

Днешното поколение е доста по-различно от това на техните баби и дядовци, родители - бейби бумърите, които се считат за най-богатото поколение. Днес по света, включително и България, тече трансфер на богатство за трилиони долари - от възрастните към техните деца и внуци. Средства, от които една част може да се пренасочи към инвестиции.

Богати и депресирани

Най-богатото поколение - така The Economist определи Gen Z. Според проучвания в САЩ и Великобритания днес те печелят повече от бейби бумърите, а сред тях израстват новите предприемачи и изпълнителни директори. Gen Z обаче се смятат за по-стресирани и тревожни, пораснали със социалните мрежи. Потребителската култура кара младите хора да харчат повече за нещата, които ги правят щастливи, и мислят по-малко за собствен дом и спестявания за старини. Затова за Gen Z се казва, че те прилагат т.нар. меко спестяване (soft saving). "Поколението Z се фокусира повече върху харченето на това, което ги прави щастливи и отразява техните ценности, а не върху т.нар. традиционни маркери за успех като закупуване на дом или голяма инвестиционна сметка", казва пред MarketWatch Кара Дъкуърт, сертифициран финансов съветник в Mercer Advisors.

Фотограф : Цветелина Белутова