Подкаст: Що е то национален интерес?
Веселин Методиев и Иво Христов в "Гласът на Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Какво е националният интерес? Словосъчетание, което ще чуете от много политици. Разбира се, всички те смятат, че представляват националния интерес и едва ли ще чуете политик, който да ви каже, че работи срещу него. Но тук се поражда парадоксът хора с напълно противоположни позиции да твърдят, че представляват националния интерес.
Този епизод на "Гласът на Капитал", с водещ Йоан Запрянов, e по-различен. Вместо да обърнем внимание на най-важната история от изминалата седмица или какъвто и да било конкретен актуален проблем, ще ви предоставим две гледни точки за това какво е националния интерес. Първата е на Веселин Методиев, бивш вицепремиер на България и министър на образованието в кабинета на Иван Костов, четири мандата народен представител. Втората е на професор Иво Христов, три пъти народен представител от БСП и геополитически анализатор.
Тазседмичният брой идва и с уточнението, че идеята за него се роди от предаването "Политически некоректно" по БНР миналата неделя. Водещ бе Петър Волгин, а темата - дали днешните управляващи защитават националния интерес. В предаването гостува Костадин Костадинов, лидера на "Възраждане", а след това имаше и други мнения по темата, на слушатели и журналисти.
Впоследствие това предаване стана широко известно до голяма степен именно заради интервюто с Костадинов. В него словосъчетанието "национален интерес" бе използвано десетки пъти, без в нито един момент да бъде уточнено или дефинирано какво точно е националният интерес. Костадин Костадинов претендира да го защитава, но, разбира се, за същото претендират и всички останали политици - Кирил Петков, Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Христо Иванов, Стефан Янев и така нататък.
Затова в "Гласът на Капитал" ще се опитаме да ви дадем именно тази липсваща дефиниция, без да ви гарантирам, че ще успеем, но ще ви дадем мнението на двама гости със силно различни възгледи - такива, каквито са и на голяма част от българите. И двамата са били избирани на публични позиции, съответно носят със себе си и тежестта на гласоподавателите. Същевременно те не са активни политици, което в случая може да се разглежда като плюс, защото не са ограничени да изразяват мнението си.
Забележка: Заради техническа неизправност, разговорът с Веселин Методиев е записан с подръчна техника и съответно е с по-лошо качество от другите части в подкаста.
Целия запис чуйте тук:
Гласът на "Капитал" e седмичен подкаст, в който журналистите разказват интересна история от седмицата в дълбочина, с контекст и анализ и в който търсим мнения от експерти от света на политиката, икономиката или бизнеса за важните въпроси на нашето време.
Ако този епизод ви хареса и искате да слушате новите епизоди веднага щом излязат, абонирайте се за "Гласът на "Капитал" в Apple Podcasts, Google Podcasts или Spotify. Може да следите подкаста и като добавите този RSS Feed във вашата програма за подкасти.
Обратна връзка за "Гласът на "Капитал" можете да ни изпращате на [email protected] или в познатите ви профили на "Капитал" във Facebook и Twitter.
8 коментара
Защо качеството е толкова гадно? Спонтанно ли е записан подкаста?
До коментар [#1] от "Никола Калоянов":
Разговорът с Веселин Методиев бе записан с "аварийна" техника, както е обяснено и в началото на подкаста. За съжаление просто се получи изключителна неприятна ситуация. Дълбоко се извинявам.
Останалите части от подкаста са с добро качество, смятам.
До коментар [#1] от "Никола Калоянов":
Че той автора си казва защо а и втория запис е нормален/
Въпреки качеството беше интересно. Две субективни позиции, каквото е позицията по дефиниция.
Но Г-н Христов сам не вижда колко е едноок. Единственото сигурно нещо, ако не ни беше освободила Русия е че нямаше да ни освободи Русия. Какво друго щеше да стане и какви щяхме или нямаше да бъдем днес няма как господин професора да знае 😉
Но едно си баба знае, едни си бае...
Методиев е типичен представител на групата истерични национални продажници-демагози, за които членството в ЕС, НАТО, Еврозоната и пр. структури е самоцел, а не средство за постигане на определен национален интерес. За тях те по подразбиране са нещо безалтернативно, независимо от резултатите и влиянието върху България, независимо и от самото им състояние. И са такива вчера, днес и завинаги. Дори хипотетично не подлежи на критика, на преосмисляне. С болшевишко-сектантски плам и пяна на уста отричат изобщо дори правото на съмнение и го наричат "чужда пропаганда" и "зависимост".
Хубаво, но ползата от членството в тия съюзи е най-малкото спорна. Състоянието, в което се намират, също. И не винаги българският интерес съвпада с този на останалите членки в дадена структура или на водещата част от тях. Но за продажниците подобна хипотеза е тежка ерес, а заявяването ѝ - популизъм.
НАТО ни пазело на хартия от въображаеми врагове с некакъв член от договора, който обаче не е задължителен за изпълнение. Но какъв риск носи за нас членството в НАТО при разрастване на украинския конфликт на ниво НАТО-Русия, имайки предвид географското ни положение и желанието на Америка да провокира Русия от територията ни и да ни въвлече в украинската си прокси-война? Това надъханите евроатлантичета не го коментират.
Не сме имали интерес от добри отношения с Русия, следователно свободно можем да ги разваляме колкото искаме. Да граничиш по вода с огромна страна, богата на евтини природни ресурси, с един огромен потенциален пазар за твоите стоки, с една ядрена сила, и да не си в добри отношения със същата не било в наш интерес. В наш интерес било да ѝ се зъбим истерично.
Некомпетентният псевдоисторик Методиев твърди, че Русия и Сърбия създали македонската нация. Нищо, че двете пострадаха дори по-тежко от комунистическото инженерство по създаване на измислени нации.
В ЕС сме щели да си пием кафето в Охрид, защото нямало да има граници, следователно членството на РСМ било в наш интерес, задето сме щели да общуваме. Гола демагогия. И сега се пътува без визи, само с лична карта. И сега се търгува безмитно. Ходи си пий кафето, кой те спира? И защо държиш да продадеш националните ни интереси за една куха мантра без стойност?
До коментар [#4] от "Никола Калоянов":
Всеки с грамотност и обща култура поне малко над средното е наясно какво щеше да се случи с българския народ, ако Русия не ни беше освободила.
Само три факта следва да се знаят. Първо, непосредствено преди Освобождението българите са не повече от 50% от населението в етническите си територии. Останалите са мюсюлмани, които се изселват през и след Руско-турската война.
Второ, в Османската империя и наследилата я Турция не оцелява нито един християнски народ. Който се освободил - освободил, останалите са изклани и прогонени. От милионите арменци, асирийци, понтийски гърци и тракийски българи не остава и следа.
Трето, българските земи се намират в непосредствена близост до столицата Цариград, а не са далечна провинция, което значи различно ниво на контрол и приоритет.
Или с други думи казано, съдбата на българите щеше да бъде или бързо изтребване и прогонване, или постепенно стопяване на техния дял в земите им, имайки предвид по-високата раждаемост на мюсюлманите, и в резултат ускорена емиграция до пълното им изчезване.
До коментар [#4] от "Никола Калоянов":
Ах без да искам цъкнах бутона "Нередност" и системата докладва на модераторите. Ако може модераторите да игнорират подадения сигна.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.