Подкаст | Фалшивите обещания за въглищните централи
Колко голям е рискът да загубим милиарди от еврофондовете и пак да ограничим дейността на въглищните централи
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Гласът на Капитал
Още подкасти
„Гласът на Капитал“ е седмичен подкаст, в който журналистите разказват най-важната история от седмицата в дълбочина, с контекст и анализ.
){kind=icon}
){kind=icon}
){kind=icon}
){kind=icon}
){kind=icon}
){kind=icon}
България има сериозен проблем - заради страха и популизма на политиците само след няколко години въглищните електроцентрали и мините може да затворят, а средствата за алтернативна заетост и инвестиции в нови мощности да са безвъзвратно загубени.
Този крайно негативен, но и вероятен сценарий обаче не се обсъжда публично. Вместо това се говори само за запазване на въглищната енергетика до 2038 г., очевидно с цел да се привлекат десетките хиляди гласоподаватели в Стара Загора, Перник и Кюстендил. Частта с финансирането някак се пропуска или неглижира, независимо че преквалификацията на хората и осигуряването на нови работни места трябва да се случи много преди да настъпи момента за затваряне на ТЕЦ-овете.
Всъщност тези инвестиции трябва да се случват още сега, ако искаме преходът да бъде наистина планов и справедлив.
Защо стана така, какъв е проблемът с въглищните централи и защо политическото пасуване не е гарант, че пак няма да затворят, с разликата, че ще сме изгубили огромен паричен ресурс, говорим в този епизод на "Гласът на Капитал" с управляващия редактор в "Капитал" Ивайло Станчев.
Ще чуете:
Какво искаме да преговаряме по Плана с Европейската комисия?
Каква е истината за работата на въглищните централи и вярно ли е, че е възможен недостиг на ток? Каква е вероятността отказването от едно плащане (за въглищните централи) да доведе до отказване от целия план?Колко голям е рискът да загубим част от парите и какви са сроковете?
2 коментара
"Андибул морков“ е епичен символ на обречеността и безнадеждността във всичките им форми.
За безветрена студена зимна вечер, в България трябва да има 7-8 гигавата надеждни и предсказуеми мощности за производство на електричество.
С хоризонт 4-5 години ще са приключили и американските марици (освен евентуално една) и българската Марица , Русе и Бобов Дол ще са отдавнашен спомен...
От Козлодуй 2 гигавата (ако мине сертификация в 2025 г. ) , от останалата американска марица 0.6 гигавата, евентуално малко ВЕЦ 2 гигавата, ама за кратко, всякакъв останал заводски и топлофикационен фолксщурм - 0.5 гигавата.
Едни 2-3 гигавата изобщо не излизат.
Когато политиците плашат народа, посредници са журналистите. Този текст също е плашене, но на другото лоби.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.