Дидар Ердинч: България има нужда от сериозни реформи, за да има чужди инвестиции

Като казвате, че за вас България все още е в рецесия, какво точно имате предвид, защото според националната статистика тя отчете ръст две последователни тримесечия?

- Да, според официално изнесените статистически данни, България е излязла от рецесията през 2010 г., но реално растежът почти го няма при нива от 0,2% и едва през 2011 г. показва признаци на такъв от около 3%. За мен лично обаче, българският икономически растеж ще бъде от значение едва когато инвестициите и вътрешното потребление покажат признаци на бързо възстановяване. Настоящият ръст е заради експорта, но потреблението на домакинствата остава изключително ниско, кредитирането е в застой, а инвестициите все още ги няма. Ако тази тенденция не се обърне, не можем да кажем, че България е "излязла от гората" все още.

Освен това България следва Европа по отношение на икономическия си растеж, така че той ще зависи и от това до колко Европа силно и стабилно излиза от кризата. Дълговата криза обаче прави бъдещето още по-несигурно както за ЕС, така и за България по отношение на стабилен икономически растеж. А се очаква рецесията да отбележи ново дъно както в Европа, така и в САЩ.

Трудно ли ще е за България да се финансира от международните пазари, заради настоящата ситуация. Може ли да се каже колко по-скъпо ще й бъде?

- Да, ситуацията с Гърция оскъпява финансирането и за България. Трудно е да се прогнозира определена цена за това, тъй като преките чуждестранни инвестиции според мен ще останат в застой през следващите няколко години. Страната все още има лоша репутация заради корупцията и проблемите със съдебната система, а чуждите инвестиции са изключително чувствителни на този въпрос. До сега те идваха в страната въпреки тези проблеми, заради огромният икономически потенциал, но той бе прекъснат от глобалната криза. Според мен обаче е наивно да смятаме, че това ще продължи и за в бъдеще без сериозни реформи и подобряване на институционалния капацитет и инфраструктурата.

Какви реформи трябва да се случат според вас?

В България чуждите инвестиции трябва да отиват директно в продуктивни инвестиции чрез приватизация и инвестиции на зелено, а не просто в нови кредити, които да надуват цените на недвижимите имоти. Последното не е продуктивно, не дава никаква добавена стойност и производствен потенциал на икономиката.

Нещо повече, очаквам притокът на чужди капиталите да се възстанови с времето, но да е на много по-ниски нива от преди кризата. Така, че е абсолютно необходима стратегия за привличане на нов тип чужди инвестиции. Става въпрос за привличането на солидни, продуктивни зелени инвестиции от чужбина. Само те ще доведат до устойчив икономически растеж. Старият модел базиран на кредитен бум, насочен към нископродуктивни инвестиции достига възможностите си. Новият модел трябва да се фокусира върху вложения увеличаващи производствения капацитет главно за износ, тъй като вътрешния пазар е малък. Според мен има няколко мерки, които правителството може да предприеме, за да привлече такъв тип инвестиции.

Първата от тях е конкурентоспособността. Тя трябва да е топ приоритет на правителството. В момента тя е много ниска в сравнение със средните европейски нива. Производителността на труда може да се подобри чрез образователни и преквалификационни програми заедно с мерки за подобряването на ефективността на бизнеса. Това означава рязане на ленти, подобряване на инфраструктурата и технологиите, спиране на корупцията. Частният сектор трябва да бъде подкрепян не само с ниски данъци, но и с други мерки като горните.

Освен това правителството трябва да обърне сериозно внимание и на публичния сектор, включително на общинско ниво. Той трябва да стане по ефективен и да работи за обслужването на хората и бизнеса в страната. Така хората ще имат стимул да създават нови бизнеси, а чуждите компании - да влизат лесно в страната.

Реформата в публичния сектор е важна и защото уязвимостта на частния сектор остава изключително висока. Външният дълг на последният представлява близо 102% от БВП, като дълг в чужда валута на нефинансовия сектор е близо 80% от БВП. Външната среда е малко по-добра от преди една година, но все пак има значителен риск включително и такъв идващ от развитието на проблемите в държавите от еврозоната.

Още усилия трябва да се положат в усвояването на европейските средства. До момента страната успява да извлече само част от ползата им. По-добрата подготовка на държавните служители обслужващи усвояването на евросредствата и рационализация на публични сектор са все абсолютно необходими, за да се подобри усвояването.

Освен това може още да се подобри бизнес климата като се намалят регулаторните разходи за правенето на бизнес. Правителството трябва да положи още усилия и в намаляването на дела на сивата икономика, в борбата с корупцията и в повишаването на ефикасността на съдебната система. Сериозно внимание трябва да се обърне на законодателството по отношение на възможностите за преструктуриране на бизнеса и процедурите по несъстоятелност. Правилата трябва да окуражават по-бързото разрешаване на търговските спорове между кредитори и собственици.

Освен това инфраструктурата все още е проблем за икономическия растеж, така че модернизацията й трябва да е приоритет.

Въпреки всичко това обаче, според мен външната среда, а именно ЕС, е в много по-лоша ситуация от преди няколко години, което съответно оставя съществен риск и за българската икономика. Ако страната успее да наложи посочените по-горе мерки, според мен ще подобри имиджа си пред чуждите инвеститори. Вярвам, че могат да се постигнат добри резултати при внимателно разграничаване на България от Гърция като например като се акцентира върху фискалната й дисциплина, стабилния валутен борд и ниският външен публичен дълг. България задължително трябва да подчертава, колко по-добре фискално и макроикономически е управлявана от Гърция. Това е важно и за бъдещото приемане в ERM II – входната врата за еврозоната.

Как оценявате здравето на българските банки с гръцки собственици? Очаквате ли влошаване на ситуацията?

Според мен обаче БНБ следи ситуацията много внимателно и прави всички необходимо тези банки да имат достатъчно капитал и ликвидност да останат стабилни.

В най-лошият сценарий за мен ще се стигне до продажбата на банки и още консолидация на българския пазар, ако гръцките банкови проблеми не бъдат решени и съответно те се разраснат и в българските им поделения. Не очаквам това да стане обаче, защото надзорът от БНБ е добър, а самите поделения са добре капитализирани въпреки продължаващия ръст на необслужваните заеми.