Валутният съюз може да бъде спасен с 50 млрд. евро. Вижте как
Новата идея за лихвени субсидии може да се окаже евтин и практичен отговор на най-належащите проблеми на еврозоната
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Разпадането на еврозоната би било катастрофа за трилиони евро, която обаче може да се избегне чрез предоставяне на лихвени субсидии само за 50 млрд. евро, показват изчисления на агенция Reuters. Най-непосредствения проблем на еврозоната са разходите по задълженията на Испания и Италия, които достигнаха нива, при които инвеститорите губят доверие в устойчивостта на държавните им финанси. Лихвите по 10-годишните облигации на Мадрид и Рим доближиха съответно 7% и 6%, което е предвестник на порочния кръг, включващ отлив на капитали, липса на инвестиции и рецесия.
В идеалния случай европейските лидери трябва да вземат решение на срещата на високо равнище тази седмица, отбелязва Reuters. Основната пречка пред това обаче е, че най-популярните идеи за намаляване на лихвите по облигациите на тези държави засега биват блокирани от Германия, Европейската централна банка или и от двете.
Идеите - от общи облигации до изкупуване от ЕЦБ
Един от най-обсъжданите варианти са общите еврооблигации, чрез които страните от еврозоната ще могат колективно да гарантират задълженията си. Ковчежникът на валутния съюз Германия обаче не е склонна да гарантира дълговете на други държави, освен ако те не склонят на затягане на фискалния и политически съюз, което да попречи да се натрупват прекомерни задължения в бъдеще. Такава загуба на суверенитет обаче е твърде неприемлива за много членки на еврозоната, например Франция.
Друга обсъждана възможност е ЕЦБ да изкупува италиански и испански държавни облигации на свободния пазар, което поне за малко ще свали лихвите по тях. Тази мярка обаче има краткотраен ефект и вероятно ще бъде използвана от частните инвеститори да прехвърлят притежаваните от тях облигации на публичния сектор. ЕЦБ вече изхарчи 220 млрд. евро за изкупуване на държавен дълг без дълготраен ефект и не е склонна да го прави повече.
Защитаваната от Италия идея спасителните фондове на еврозоната да изкупуват директно облигации също среща редица пречки. "Огневата мощ" на фондовете е намаляла до около 500 молд. евро, и ако тя бъде използвана за изкупуване на дълг, няма да останат средства за подпомагане на правителствата. Този проблем може да бъде решен чрез даване на банков лиценз на фондовете, което ще им позволи да теглят пари от ЕЦБ. Това обаче среща твърдата съпротива на Берлин и централната банка.
Директна лихвена субсидия?
Тук идва появилата се наскоро идея на европейски икономисти за директна лихвена субсидия. Според нея стабилните държави от центъра на еврозоната като Германия и Франция ще внасят в специален фонд сума, зависеща от това колко са по-ниски разходите по задълженията им от средното за валутния съюз. От своя страна периферните държави като Испания и Италия ще могат да теглят суми в съответствие с това колко лихвите по техните ДЦК са над средното.
При подобна схема крайната цена за финансирането на всички държави ще бъде поне донякъде изравнена. Въпросът е обаче дали тази идея ще работи, дали ще е политически приемлива и дали е в съответствие със закона, отбелязва Reuters.
Кой ще спечели и кой ще загуби
Според анализаторите на агенцията лихвените субсидии ще помогнат на периферните държави по два начина. Освен, че ще се възползват от паричните вноски на по-стабилните държави, собствените им разходи по задълженията ще спаднат, тъй като притесненията на пазарите за финансовата им стабилност ще намалеят.
От друга страна разходите по кредитирането на централните държави ще се повишат, а доверието на инвеститорите към тях ще намалее. Част от парите, които се изляха в германските ДЦК и понижиха лихвите по тях до рекордно ниски нива, също ще бъдат оттеглени. Анализаторите обаче отбелязват, че в известен смисъл това ще бъде "връщане на услугата" към периферните държави, защото заради тях инвеститорите насочиха капиталите си към смятаните за сигурно убежище германски бундове.
Според изчисленията на Reuters, ако в резултат на схемата доходността по облигациите на Испания и Италия спаднат с 1%, тази на централните държави ще се повиши с 0.5%. Ако се предположи, че Германия и Франция са готови да поемат само половината разлика между техните лихви и тези на затруднените държави, това ще ограничи размера на субсидиите, а същевременно ще поддържа натиска за реформи, смятат анализаторите. При този сценарий лихвите по 10-годишните облигации на Испания ще спаднат до 4.4%, а тези на Италия до 4.1% - нива, които няма да будят притеснение.
Цената ще е по-ниска от разпад на еврозоната
Ако тези изчисления са верни, цената на схемата през първата година ще е едва 1.9 млрд. евро, 60% от които ще са за сметка на Германия. С времето към схемата ще се пробавя все повече дълг, но за 7 години цената ще достигне все така поносимите 53 млрд. евро. Чрез схемата централните държави няма да трябва да гарантират дълговете на периферията. Субсидиите ще се отпускат за всяка година, така че, ако някоя от страните не изпълнява програмата си за реформи, ще може да бъде изключена от програмата. Освен това, ако пазарите се успокоят достатъчно, операцията може да се прекрати предсрочно.
Подобни ограничения ще гарантират, че схемата няма да изпадне в противоречие с европейските закони или конституцията на Германия. Този вариант на действие може и да не успокои инвеститорите достатъчно и едва ли ще премахне нуждата европейските политици да представят надеждна дългосрочна визия и да продължат с реформите. Лихвените субсидии обаче представляват сравнително евтин и практичен отговор на най-належащите проблеми на еврозоната, завършва анализа си Reuters.
27 коментара
Ей, тези са големи хитреци! Така директно ще отрежат всякакви спекулации дали някоя държава ще фалира, което ще й вдигне лихвите и след това тя със сигурност ще фалира. Мдааа, вярно е че изкривяват пазара, но той и без това е доста кривичък от твърде много спекулативен капитал.
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#1] от "t_":
то спекулативния капитал е само върха на Айсберга. Ако проблема беше само в него здраве да е, щото виждаш, че на тухлите (BRICS) не им пречи, даже обратно. Проблемите на ЕС са доста по-големи и сложни от дълговата криза, която е само симптома. То не щеш ли лошо преразпределение на доходите (всички PIIGS без изключение), не щеш ли източване на европейски пари (вижте тази статия http://tinyurl.com/86uuxg4), не щеш ли ниска производителност на труда (цяла източна Европа, не само БГ), не щеш ли застаряване на населението, не щеш ли лоша образователна система (Китай изпреварва ЕС по внедрени иновации за година).... а за бюрокрацията, която с пипалата си задушава всякакви опити за икономическо развитие и която според мен е основата на проблема на всички е ясно.
Роб на лихвата и всички Институции които акумулират парични средства могат да олихвяват,да разбираме ли и пенсионните фондове Рампой?Ръководната роля на ЕЦБ се запазва.
Интересно.
И ако вкарат такова субсидиране на лихвите на закъсалите страни,тогава тази които сега спазват правилата какво ще си кажат,ако и аз започна да харча повече от колкото разполагам,Германия и Франция ще ми субсидират лихвите,това е много лош знак.Пазара най-добре оценява риска,а такива субсидии го изкривяват тотално и това няма да доведе до спасение на еврото,а тъкмо обратното до неговия провал!
показват изчисления на агенция Reuters.
...
Все едно в НАТФИЗ да излязат с медицински анализ
Господи помилуй!
Това, което исках да кажа, е, че огромната роля на спекулативния капитал просто ще бъде отрязана. Не казвам, че не трябва да бъдат адресирани проблемите, а да се лекуват симптомите. Пазарът пак ще може да е барометър, но няма да може да принуди една държава да прави радикални мерки по орязване, в изключително кратък срок, от които често няма нужда. Би могъл да бъде прекъснат порочния цикъл - проблеми - орязване - още проблеми. Би могло да се адресират проблемите на закъсалите страни на спокойствие, без да се налага да се прави супер брутална програма, която да доведе първо до социална, после до икономическа катастрофа, или по - скоро да задълбочи вече съществуващата.
нека да си изкажа и аз мнението по въпроса.
така
1. защо Германия не е съгласна за създаване на общи облигации (евробондове) и защо тя се страхува от това.
Герамния има силни пенсионни фондове и спестявания които са създадени за поддържане на соц. статут на населението. обаче поддържане на такава соц. поитика е трудно поради безбройни межд.плашания и военни ангажименти.
така ако се въведът евробондове германия и др. соц. паз. ик. като австрия,дания, швеция.....ще са гарант по задълженията на евробондовете.
така сценария. да речем въвеждат се еврооблигации. испания, гърция, италия, франция и др. прахосници започват да се рефинансират безпроблемно на по ниски лихви като като гърция досега и пак по старомо.
10 години по късно. сценариия е следния: огромни дългове по ДЦК на тези държави. сега обаче германия и др. солидни държави са гаранти, и при една такава криза като сегашната пенсионните фондове и държ. спестявания на немци отиват да покриват задължения по еврофондове. следва ЕУ крах.
немците са прави защото след това нещо спекулантите ще разчекнат ЕУ и идва пак американски план маршал....
така банков лиценз на фондове. това е равно на смърт след 5 години. естествено това няма да стане.
затова немци и французи както се пише в статията обмислят въвеждане на тези лихвени субсидии. това се обмисля като вариант. разликата с евробондовете е че каквото и да стане ако се въведат лихви по субсидии после германия няма да гарантира със собственио средства. тоест с натрупанато и на народа богатство. германците плащат в еврофонд и това е. от там нататък си запазват финансовата независимост и са прави.
те се страхуват най мног от хиперинфлация която както ние са я преживели.
изгодата за испания, италия от евробондове или лихви е очевидна. те ще могат на гърба на др. държави да се рефинансират по евтино и за тези нови дългове отговаря целият ЕУ.
На ЕЦБ не и е функцията на изкупуване на ДЦК. Това засега се твърди като временно явление за да се овладее ситуацията.
Конкретно за рефинансиране и консолидиране трябват пари но не напечатани без покритие, защото инфлацията няма да закъснее.
затова по приемливо е да се въведе т .нар. финансов транзактионен данък по финансови сделки. така всички финансови акули, банки, фондове, борси... ще плащат, и по този начин една част от средствата от виртуалната икономика ще се върнат във реалната икономика. така държавите временно ще се рефинансират......
Я, Митев го цитират в Ройтер!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.