Новите световни банкови регулации се забавят с 4 години
Изисквания за ликвидност ще бъдат прилагани постепенно до 2019 г,, за да не се ограничава кредитирането
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Международните банки получиха неочакван подарък в началото на новата година, след като регулаторите обявиха, че първите глобални стандарти за ликвидност ще са по-меки, отколкото се предполагаше и ще влязат напълно в сила през 2019 г. - четири години след първоначално планираното, съобщи Financial Times. Отстъплението от драконовския проект, който цели да предотврати повторение на финансовата криза от 2008 г., надмина очакванията на банките. Финансовите институции се оплакваха, че не могат да изпълнят до крайния срок от 1 януари 2015 г. новите правила за минималното ниво на ликвидност и едновременно с това да осигуряват кредитиране на бизнеса и потребителите.
Крачка назад
Поради това Базелският комитет по банков надзор се съгласи на постепенно въвеждане на новите правила за четири години след 2015 г., като същевременно се разширява обхвата на активите, които банките могат да използват за буфер. Те ще могат да включват акции, обезпечени с ипотека ценни книжа, както и облигации на компании с по-нисък рейтинг.
"Коефициентът на ликвидно покритие" (LCR) бележи първия опит на световните регулатори да изискват от отделните банки да поддържат достатъчно лесно ликвидни активи, които да им дадат възможност да оцелеят при краткосрочни кризи на пазара. Тази мярка е вторият критичен елемент от пакета за реформи Базел III, като от този месец започва постепенното прилагане на по-строги капиталови правила.
Освен разширеният диапазон за активите и четиригодишната отсрочка, Базелският комитет също така променя правилата за изчисляване по начин, който значително намалява общия размер на ликвидните буфери, които банките трябва да поддържат срещу възможни кризи и масово изтегляне на депозити.
"Това е значително по-благоприятно за индустрията, отколкото пазарите очакваха. Особено промените в определенията за активите и изчисленията за буферите значително омекотяват подхода на регулаторите", коментира Даниел Дейвис, банков анализатор в Exane BNP.
Гуверньорът на Bank of England Сър Мървин Кинг, който оглавява групата за надзор на Базелския комитет, нарече споразумението "много значително постижение и ясен ангажимент да се гарантира, че банките поддържат достатъчно активи, които да предотвратят нуждата централните банки да стават кредитори от първа инстанция".
Базелският комитет, който включва представители на 27 основни финансови центъра, реши да въведе нови правила за ликвидност през 2010 г. В първоначалният проект беше заложено, че само държавни ценни книжа и корпоративни облигации с висок рейтинг могат да бъдат включвани в буферите. Банковият сектор обаче хвърли много усилия да лобира за разхлабване на правилата, изтъквайки, че в първоначалния си вид регулациите ще ги обвърже твърде много с държавния дълг и ще ограничи възможностите им да кредитират икономиката.
В крайна сметка регулаторите се съгласиха да позволят включването на някои акции, корпоративни облигации с кредитен рейтинг до BBB- и ипотечни ценни книжа, които могат да представляват до 15% от общите изисквания.
Неравномерно разпределение
Шведският централен банкер Стефан Ингвес, който председателства Базелския комитет, заявява, че промените ще доведат до ефективно увеличение на средния коефициент за ликвидно покритие за 200-те най-големи банки в света със 105-125%. Той обаче отбелязва, ликвидността не е равномерно разпределена и някои институции остават значително под изискваните нива. Поради това банките ще трябва да покрият само 60% от изискванията до началото на 2015 г., а цялостно чак през 2019 г. Според официалните данни опериращите в България банки и към момента имат нива на капиталова адекватност и ликвидни активи, които покриват и дори надхвърлят изискванията.
Облекчаването на базелските правила е добра новина за печалбите на банките, тъй като те ще имат възможност да броят за част от ликвидните си буфери повече и по-високодоходни активи. В допълнение към това комитетът даде да се разбере, че националните регулатори ще имат право да разхлабват правилата за финансовите институции при кризи.
Базелският комитет остава ангажиран с оформянето на третия основен елемент от Базел III, познат като нетен коефициент на стабилно финансиране, който трябва да ограничи зависимостта на банките от краткосрочно финансиране. По думите на Мървин Кинг комитетът си е поставил за цел да приключи с работата по това правило през следващите две години и да го въведе от 2019 г.
1 коментар
Цитат от статията: "...първите глобални стандарти за ликвидност ще са по-меки, отколкото се предполагаше..."
Разбира се! Нали трябва да се продължи с тежките банкови кризи, които налагат спасявания на банки с пари от държавите бюджети?! В противен случай ще изчезнат всичките оправдания за ограбването на парите на данъкоплатците! Затова България се поучи от виденовата криза и постави ефективни изисквания към банките, докато останалите все "не могат", макар да преминават през една от най-тежките познати кризи...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.