Единният банков надзор в еврозоната ще действа от 2014 г.
Финансовите министри на ЕС постигнаха съгласие по спорните въпроси
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
вропа направи първата голяма стъпка към банковия съюз, след като финансовите министри на еврозоната се споразумяха за създаването на общ банков надзор. След почти четири месеца преговори, изпълнени с противоречия между позициите на най-големите икономики Франция и Германия, министрите определиха условията, по които Европейската централна банка ще започне директно да надзирава финансовите институции в еврозоната от март 2014 г.
Труден компромис
Министрите на финансите постигнаха компромис по спорните от няколко месеца точки - обхвата на прекия надзор на ЕЦБ, съгласуването между общоевропейския банков орган, който засяга 27-те страни от ЕС и ЕЦБ, която се занимава само със 17-те страни от еврозоната и начина за разделяне на двете функции на ЕЦБ (валутна политика на еврозоната и надзор, който ще засяга и страни извън еврозоната).
Създаването на единен банков надзор в еврозоната е условие за директното отпускане на заеми на банките от постоянния спасителен фонд и източник на множество пререкания между страните от валутния съюз. Реформата изисква правителствата да предадат контрола над националните си банки, което я прави най-концентрираният проект за финансова интеграция от въвеждането на единната валута.
Този план е първата и вероятно най-лесна стъпка към създаването на банков съюз в еврозоната, който трябва да възстанови доверието, да възкреси трансграничното кредитиране и да понижи високите разходи за финансиране на държавите от периферията на валутния съюз. Европейският комисар за вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние определи споразумението като историческо и представляващо "фундаментален елемент за финансовата стабилност на Европа"
През октомври държавните и правителствени ръководители от ЕС поискаха да бъде постигнато споразумение за политическата рамка в края на 2012 г. и постепенно влизане в сила през 2013 г. Първоначално Франция, Испания и Италия искаха влизането в сила да стане още в началото на следващата година. Германия обаче се възпротиви, за да се избегнат прибързани действия. Берлин също така настоя един от ключовите елементи на реформата – да се позволи на спасителните фондове на еврозоната да инжектират средства директно в банките – да стане възможен чак през 2014 г.
Преодоляването на някои от основните противоречия между Париж и Берлин дойде след 12 часа разговори, продължили до четвъртък сутринта. Според постигнатия компромис ЕЦБ ще има директна отговорност за банките с активи, които възлизат на 30 млрд. евро или представляват повече от една пета от БВП на съответната страна. Тази дефиниция покрива между 150 и 200 банки, но оставя сектора на търговските банки в Германия под ефективния контрол на местните регулатори. Всяка държава в еврозоната ще има поне три банки, които ще са под надзора на централата във Франкфурт. ЕЦБ обаче получава правото да се намеси по отношение на всяка от 6-те хиляди банки в еврозоната в случай на проблем.
Работещ баланс
Френският финансов министър изрази одобрение за плана и го определи като "добър работещ баланс". Берлин също постигна отстъпки по отношение на сроковете, като в споразумението няма фиксиран краен срок ЕЦБ да поеме директния надзор над най-големите банки. Споразумението обаче дава възможност ЕЦБ да поеме контрол над банка по искане на Европейския спасителен механизъм, което би дало възможност спасителният фонд да инжектира капитал в нея дори преди пълното влизане в сила на новия режим.
Друг проблем при преговорите бяха правата на страните в ЕС, които са извън еврозоната, но са член на банковия съюз като Швеция и Чехия. В крайна сметка беше прието предложението на Великобритания за въвеждане на принципа на "двойно мнозинство" в Европейския банков регулатор. Съчетанието на обикновено и квалифицирано мнозинство гарантира, че решенията на регулатора са одобрени и от мнозинството страни извън банковия съюз.
5 коментара
В Щатите всички средства който държавата отпусна се връщат с лихвите успешно. В Европа няма такова нещо. Стари дългове се плащат с нови кредити. Където държавата национализира институции като им покри дълговете фактически са фалирали, защото постоянно искат още и още пари. Но в щатите допускат фалити на банки, а в Европа не защото били системно важни. А всъщност е така защото в Европа сме във феодалния строй. Ако фалират едни банкери ще ги заместят след време други. А старите кучета не желаят това.
Тази мярка следва да бъде приветствана. Особено от страни, които са за по-тясно интегриране в ЕС, като България. Взетото решение ще допринесе за централизиран контрол върху рисковите институции, което е предпоставка и за централизирани интервенции от страна на органите на ЕС. Банковият съюз е естествено продължение в развитието на евро интеграцията.
Единствен надзор ги владее, единствен той ще ги открие, единствен вси ще ги сбере и в спасителен фонд ще ги обвие.
Правилна, макар и крайно недостатъчна стъпка (подобна половинчата "интеграция" на Европа е крайно недостатъчна, за да доведе ЕС до икономическа конкурентоспособност спрямо останалия свят). Единственият въпрос е, дали няма пак да се разсъхнат работите по произволна причина и нищо да не стане, както най-често до сега се случва про-интеграционните импулси на ЕС.
Най-сетне нещо положително от Европейския съюз. Крайно време беше да се одобри такъв надзор.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.