Ще вирее ли hi-tech в българска саксия

Приоритетите

В стратегията са посочени 12 направления, в които държавата трябва да насочи усилията си за стимулиране на високотехнологични дейности. Секторите са информационни технологии, телекомуникации, микроелектроника и микромеханика, създаване на нови материали, химични вещества и компоненти, енергетика, електропромишленост, енергийна ефективност, системи за автоматизация и роботика, приборостроене и апаратура за научни изследвания, биотехнологии, фармацевтика, прецизна химия, нови сортове и генно инженерство, медицина, екология и устойчиво развитие, технологии на управлението.

Що е технопарк

Според проектозакона високотехнологичният парк е обособена зона, която включва земя и сгради с прилежащата им инфраструктура, а също и свързаните с тях други материални активи. Те се стопанисват и управляват от юридическо лице, което ще се регистрира по специалния закон за високотехнологичните паркове и дейности, и основната му цел е да осигурява условия за собствената си или на други юридически лица високотехнологична дейност. Казано по-просто, това е място, в което има научен институт и лаборатории и се привличат талантливи хора и фирми, които разработват суперпродукти. Високотехнологичният парк е теренът, където трябва да се срещнат науката и бизнесът. И когато тази среща е успешна, се раждат нови технологии.
Технологичните инкубатори в рамките на парка “отглеждат” млади високотехнологични фирми, като им помагат да оцелеят и да се разраснат през началния период, когато са най-уязвими. Често технологичните инкубатори са свързани тясно с университет и изследователски център. Целта на инкубаторните програми е да отгледат успешно работещи фирми, които да бъдат финансово жизнеспособни и напълно самостоятелни, когато напускат инкубатора.
Самият парк не е печеливша организация и не разпределя дивиденти. Той управлява фондове и привлича рискови капитали, с които подпомага финансирането на разработките и изследванията. Hi-tech паркът фактически само създава условията и се грижи те да отговарят на нуждите за нови технологични разработки.
Високотехнологични дейности на територията на парка се осъществяват както от самия парк, така и от други юридически лица (например ООД и АД, регистрирани по Търговския закон), които се записват като членове на парка.
Високотехнологичен парк могат да учредят държавата, общините, висшите училища, БАН, едноличните търговски дружества с държавно или общинско участие и други юридически и физически лица. Всеки учредител на парка прави задължително вноска в пари, вещни права и/или права върху интелектуална собственост или друго имущество.
Hi-tech парковете формират три фонда. Фонд “Проекти” служи за подпомагане на изследователски и други проекти на парка и неговите членове. Този фонд осигурява безвъзмездно финансиране или отпуска кредити при преференциални условия. Фонд “Инвестиции” има за цел да подпомага модернизирането на съществуващата инфраструктура и сграден фонд на парка или изграждането на нови обекти и тяхното оборудване с техника. Фонд “Резервен” се използва само за покриването на годишни загуби. Средствата във фондовете се набират от разликата между приходите след облагането им с данъци и разходите, от средства, предоставени на парка от неговите членове, от дарения и завещания и от лихви и други постъпления.

Преференциите

За hi-tech парковете и фирмите, които извършват високотехнологична дейност, се предвижда възможност за алтернативно данъчно облагане. В заключителните разпоредби на проектозакона им се дава право да избират между две възможности - да бъдат облагани по общия ред с данък върху печалбата и данък за общините, или да се облагат с окончателен данък от 1.5% върху стойността на получените приходи от дейността.
Проектозаконът предвижда също, че имуществото на учредителите не подлежи на възбрана, запор и принудително изпълнение. Когато учредител прекратява участието си, той възстановява правата си в пълния им обем. Аргументът е, че по този начин се гарантира имуществото на учредителите, както и правата на членовете на парка, работещи по договор с него.
Сградите, собственост на високотехнологичния парк, както и сградите, за които паркът е придобил права на ползване, се освобождават от данък върху недвижимите имоти. Паркът се освобождава и от данък при придобиването на имущество по дарение и по възмезден начин.
“Едно от най-странните неща в проекта е, че имотите на учредителите на един технопарк не подлежат на възбрана, запор, или принудително изпълнение, смята Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. От което следват две неща. Първо, че интересите на кредиторите на технопарка не са защитени по никакъв начин, и второ, че не е ясно кой би отпускал кредити на фирмите в технопарковете, ако не може да си усвои обезпечението в случай на несъстоятелност. И щом няма да се финансират по обичайния начин, очевидно фирмите в технопарка ще разчитат на собствени средства или ще перат пари.”

Стимули или субсидии

Този въпрос се оказа най-конфликтен - именно заради системата за силно държавно участие при стимулирането на високотехнологичните паркове и дейности правителството отлагаше обсъждането на стратегията повече от седем месеца. Авторите на стратегията правят изрична уговорка, че се предлагат най-вече механизми за косвено стимулиране. В крайна сметка обаче съществените неща са три - данъчни облекчения, държавни гаранции за кредитите и използване на държавни фондове.
Голяма част от тези механизми бяха извадени от проектозакона, но остават в стратегията. Хипотезите са две - или стратегията не става, или проектозаконът нарочно е прочистен от конфликтните текстове, колкото да отвлече вниманието от стратегията и тя да мине по-лесно пред министрите. А след като правителството се произнесе, мнозинството в парламента със сигурност ще подкрепи министрите си. Напълно е възможно междувременно депутатите да бъдат убедени, че не е нормално двата документа да се бият помежду си, и да позволят и други стимули и облекчения да се прелеят от стратегията в закона.
От закона изчезна, но в стратегията е запазено изискването за признаване на експорта на високотехнологични услуги (а не само на стоките) от фирмите членове на hi-tech парка за износ по смисъла на Закона за ДДС, или признаване правото на данъчен кредит при реализирането на такива услуги. Нещо, което отваря вратичка за сериозни нарушения и ще изисква съответни мерки за контрол от данъчната администрация.
В стратегията остава и текстът: “Финансиране на високите технологии чрез бюджета ще се извършва посредством обособени средства за подпомагане на ВТД и ВТП в бюджета на Министерството на промишлеността, съгласувано с политиката на Министерството на образованието и науката в областта на научните изследвания...” Уточнението, че това ще става “при спазване на принципите на състезателност между проектите, прозрачност и т.н.” в действителност не променя нещата, тъй като този текст противоречи на официално възприетата рестриктивна финансова политика.
Вносителите поясняват, че основният ресурс, който ще бъде насочен от държавата към hi-tech парковете, ще бъде под формата на апорт на сгради, земя, оборудване, с които държавата ще участва в учредяването им. По този начин ще се реши въпросът с бъдещето на някои от бившите отраслови институти и развойни бази. Друг важен ресурс ще бъде част от базата на висшите училища и БАН, която също ще бъде включена във високотехнологичните паркове.

Лобизмът

Идеята за високотехнологичните паркове дойде от вицепремиера Александър Божков след завръщането му от САЩ преди година. Това съвпадна с огласяването на информацията, че България и Сорос ще стартират пилотен проект “Рила” за разработване на софтуерни продукти, които да се реализират на запад. Общественото мнение много бързо свърза проекта “Рила” с подготвянето на стратегията и закона и най-вече с предвидените в тях преференции. Още повече че в разработването на двата документа са участвали бивши и настоящи служители на Сорос: съветникът на Божков и бивш шеф на спонсорираната от милиардера фондация “Отворено общество” Георги Прохаски, бившият главен секретар на фондацията и председател на директорския борд на БТК Гроздан Караджов, Мирослав Илиев - шеф на смесената фирма “Рила софтуер корпорейшън” . Проблемът не е толкова в лобизма, а в това, че и сега зад шумно пропагандирания държавен и обществен интерес се крият личните интереси накъде повече (проектът “Рила”, фирмите в сградите на Седми километър в София и др.), къде по-малко разграничени клиентелистки групи.

Държавата или рисковият капитал

Означава ли приемането на закона и стратегията, че ни чака бъдеще на развита в технологично отношение държава? Сами по себе си двата документа няма да бъдат нищо повече от поредното официално регистрирано добро намерение и успешно реализиран на хартия hi-tech лобизъм, ако не станат елемент от общата индустриална политика на страната и нейните приоритети. Проблемът е, че досега няма ясно формулирана и аргументирана идея каква точно индустрия искаме да развиваме и дали изобщо ще развиваме. А приоритетите са многобройни и често противоречиви - до такава степен, че изобщо не е ясно накъде и как ще вървим. Стратегията за развитието на hi-tech дейностите залага на неща като ефективност и суперрентабилност. В същото време най-сигурната последица от приемането й ще бъде създаването на една нова и немалобройна администрация - консултативен съвет от 18 експерти и представители на ведомства, специално звено към промишленото министерство, управление на парковете, звена за контрол и т.н.
По-добре е развитието на високите технологии да става без участието на държавата, смятат някои експерти и съответно сочат силни аргументи. През последните години станахме свидетели на достатъчно злоупотреби с данъчни преференции, съответно не можем да изключим възможността hi-tech парковете да се превърнат в нещо като студентските кооперации преди години.
Всъщност основният приоритет на държавата не трябва да бъдат високите технологии сами по себе си, а създаването на високоефективни индустрии. Именно те, а не стратегиите и специалните, но неизпълнявани закони, са привлекателни за външни инвестиции. Високотехнологичните производства могат да реализират заложения в тях потенциал при стабилно и реално прилагащо се законодателство, финансова дисциплина, развит финансов пазар, ниско ниво на корупция и икономическа престъпност, висока цена на труда, ниска инфлация. При липсата на тези условия се появяват всякакви други възможности за свръхпечалби - например от някакъв вид търговия. При което никой hi-tech парк няма да достигне печалбите на “Бартекс”, приложила своя иновативен подход към... бургаската митница, коментират експертите Иван Чалъков и Васил Киров.
Засега и в закона, и в стратегията няма достатъчно гаранции, че от евентуалните данъчни облекчения и стимули няма да се възползват само няколко “специални” фирми, дори такива, които нямат нищо общо с hi-tech дейностите. Друго е, ако всеки ще може да покаже при равни условия и честна конкуренция (без субективни оценки и финансови инжекции от държавни фондове), че е в състояние да прави високотехнологични разработк. Тогава ще бъде все едно чии интереси и кое лоби е стояло в основата на замисъла за стратегията и стимулите.