Каква поредна италианска драма

Оповестяването на резултатите от парламентарния вот в Италия подобно на предшествалата го агресивна и ексцентрична предизборна кампания не беше подходящо изживяване за хората със слаби нерви.

В напрегнатата нощ след края на гласуването социолозите няколко пъти смениха прогнозата си за резултатите от вота. Най-после победителят бе оповестен, но формално състезанието все още не е приключило, тъй като победеният оспорва резултата. В тази трагикомична ситуация ясните неща са две. Първо, страната е изправена пред седмици на хаос и нестабилност. Ново правителство, най-вероятно оглавявано от спечелилия с крехка преднина Романо Проди, ще има най-рано след месец. Второ, най-големият губещ от всичко това е самата Италия. Резултатите предвещават колебливо и слабо управление. За спешно нуждаещата се от шокова терапия италианска икономика това е възможно най-лошият финал на изборната драма.

Фотофиниш в стил Флорида

Вотът на 9 и 10 април трябваше да спусне завесата и да сложи край на предизборното шоу, достигнало безпрецедентни дори за италианските стандарти екстравагантност и театралност. Оказа се, че представлението тепърва започва. Секунди след официалното обявяване на изборите за приключени на базата на данните от екзит пола социолозите обявиха, че лявоцентристката коалиция на Романо Проди има преднина и в двете камари на парламента. Няколко часа по-късно вече празнуващите привърженици на Проди бяха сюрпризирани от новината, че според първоначалните резултати от преброяването на гласовете дясноцентристката коалиция на премиера Силвио Берлускони е излязла начело.

След още няколко обрата на 12 април изборният трилър най-после приключи. Равносметката - в най-оспорваните от десетилетия насам избори соченият предварително за фаворит Проди все пак печели с минимална преднина и в двете камари. Почти изравнените сили заплетоха политическата интрига и сложиха началото на следизборния хаос.

Въпреки уверените твърдения на Проди, че е спечелил „ясна победа“, противникът му оспорва резултатите и отказва да приеме поражението. Мотивът на Берлускони е незначителната разлика от 25 000 гласа във вота за Камарата на представителите при пуснати близо 40 млн. бюлетини. Премиерът, който трудно може да преглътне факта, че е победен за втори път след 1996 г. от един и същ противник, твърди, че около изборите има много неясни моменти, и настоява за повторно преброяване на бюлетините. Непримиримостта на Берлускони изправя Италия пред институционална и конституционна криза, която силно напомня патовата ситуация в щата Флорида през 2000 г. Тогава изходът от президентските избори в САЩ бе разрешен с разлика от едва 537 гласа и намеса на Върховния съд, който прекрати драмата с повторното преброяване. В Италия въпросът за преразглеждането на резултатите също ще бъде решен от съда, в случая Върховният касационен съд. Изглежда, че обещанието на Берлускони отпреди пет години за внасянето на американски стил в италианската политика е един от малкото ангажименти, които той успя да изпълни.

Автоголовете на Силвио

Иронията в случая е, че колоритният медиен магнат до голяма степен сам си е виновен за поражението. В желанието да подсигури победата си няколко месеца преди вота Берлускони прибягна към един свой любим похват - промяна на законите в унисон с интересите си. Тъй като социологическите проучвания показваха, че коалицията на Проди печели от мажоритарната избирателна система, премиерът реши да върне старата пропорционална система. Тя бе отхвърлена от италианците на референдум през 1993 г., тъй като според мнозинството анализатори бе основната причина за слабите и често сменящи се коалиционни правителства, които превърнаха Италия в синоним на политическа нестабилност. В момент на шокираща откровеност Роберто Калдероли, министър на реформата в кабинета на Берлускони, призна: „Законът за изборите? Аз го написах, но той е пълен боклук.“ В крайна сметка въпросният закон, който автоматично дава на победителя бонус от няколко места в долната камара на парламента, осигури на Проди работещо мнозинство въпреки минималната разлика във вота. Берлускони си вкара и втори автогол - вотът на италианците от чужбина, които за първи път получиха право да гласуват, се оказа решаващ за победата на Проди и в Сената.

Наследството на Берлускони

Липсата на ясно изразен победител в изборите би създала деликатна ситуация във всяка държава. В Италия обаче, където стагниращата икономика отреди на страната титлата новият болен човек на Европа, несигурният изход предвещава още по-сериозни последици. Страната има нужда от спешни реформи и просто не може да си позволи лукса да изпадне в продължителен управленски хаос. А точно това я очаква.

През 2001 г. Берлускони дойде на власт с обещания за икономическо чудо. Пет години по-късно състоянието на публичните финанси е трагично - бюджетен дефицит от 4.1% от БВП за 2005 г. (при лимит в еврозоната от 3%) и държавен дълг от 106% от БВП. Плащането на лихви по този дълг натоварва и без това крехките публични финанси. Италия вече преживя унижението да стане първата държава в еврозоната, чийто кредитен рейтинг бе понижен. Рейтинговите агенции Fitch и Standard & Poor's вече предупредиха, че ако следващото правителство не вземе спешни мерки, може да последва ново понижение. Ситуацията се усложнява допълнително от слабия икономически растеж, който през миналата година бе нулев, а през тази се очаква да достигне едва 1.3%.

Проблемите на Италия не са временно състояние, а резултат от дълбоки структурни слабости като бързо застаряващо население и трайна загуба на конкурентоспособност в традиционните за страната индустрии като производството на текстил, обувки и бяла техника, където възходът на държави с ниски трудови разходи като Китай е неудържим. Нищо чудно, че в класацията по конкурентоспособност на Световния икономически форум Италия се свлече от 24 до 47 позиция, едно място над Ботсвана.

Не че всичко това се дължи единствено на управлението на Берлускони. Но улисан в промени в законодателството, които да го спасят от съдебно преследване и да укрепят медийния му монопол, премиерът не намери време и сили да се опита да коригира проблемите.

За съжаление шансът следващото правителство да осъществи нужните на страната радикални икономически реформи е почти нулев. След като отхвърли предложението на Берлускони за широка коалиция от германски тип, Проди най-вероятно ще получи мандат да сформира ново правителство през втората половина на май. Нестабилното парламентарно мнозинство обаче не предвещава дълъг живот на новия кабинет. Същевременно Проди ще бъде заложник на присъстващите в разноликата му коалиция комунисти хардлайнери, които никак не харесват думи като приватизация, намаляване на осигурителната тежест върху бизнеса и съкращаване на бюджетните разходи. Италия, изглежда, е обречена на политическа драма без край...

Преглед на оригинала