Finita la commedia

Сега предстои поредният уникален епизод от шоуто на Силвио - министър-председателят на страна от ЕС и членка на Г-7 ще бъде съден за секс с малолетна. В центъра на скандала, който хипнотизира Ботуша от октомври насам, е 18-годишната днес мароканска танцьорка на ориенталски танци Карима ел Махруг с псевдонима Руби, крадлата на сърца. Според прокуратурата тя е била чест посетител в парти вилата на премиера край Милано по времето, когато е била на 17 години - възраст, на която в Италия е незаконно да се проституира. В почти 700 страници миланската прокуратура описва т. нар. "бунга-бунга" купони в дома на Берлускони, а откровените детайли за десетки полуголи млади дами в оскъдни униформи на полицайки и медицински сестри заливат месеци наред италианските медии. Макар и не толкова атрактивно, всъщност второто обвинение - за злоупотреба с власт, е далеч по-сериозно и лесно доказуемо. Оправданието на премиера защо е ходатайствал пред полицията за Руби, е абсурдно - той просто се опитал да предотврати международен дипломатически инцидент, защото мислел, че тя е внучка на междувременно сваления египетски диктатор Хосни Мубарак.

Баста, Берлускони

Хватката, с която досега Берлускони се измъкваше от повечето си съдебни неволи - прекратяване на делата по давност, този път няма как да сработи. А и след като миналият месец Конституционният съд вдигна частично имунитета на премиера, се очаква до март срещу него да бъдат възобновени още три спрени досега дела.

На исканията на опозицията да се оттегли, за да престане Италия да бъде посмешище за света, Берлускони отговори в типичния си стил. Първо обясни, че е по-добре да харесва красиви жени, отколкото да бъде гей, а после влезе в обичайната си роля на жертва на заговор на червените магистрати и комунистическите медии, които се ровят между чаршафите му.

Колкото и да обяснява, че не е ни най-малко разтревожен от "Рубигейт", в момента Берлускони е в по-трудна ситуация от когато и да било в дългата си и паметна политическа кариера. Миналата неделя имаше безпрецедентен изблик на недоволство - близо половин милион души (предимно жени) излязоха на протест в Рим, Милано, Флоренция, Палермо и десетки други италиански градове с лозунги като "Италия не е бордей". Същевременно след разрива с дългогодишния си съюзник Джанфранко Фини, Берлускони няма стабилно парламентарно мнозинство и е лесно уязвим. На практика той е заложник на коалиционния си партньор, антиимигрантската "Северна лига", която може във всеки момент да го изостави, както направи преди години и свали първото му правителство.

"Единственото, което го спасява, е слабостта на опозицията. На хоризонта няма заслужаваща доверие политическа алтернатива, няма лидер, способен да обедини раздробената левица", констатира професорът от университета Рим III Джакомо Марамао, цитиран от AFP. И действително, колкото и да е парадоксално, серията скандали свали личния рейтинг на Берлускони до 35%, но това не намали подкрепата за неговата партия, нито преля потенциални гласоподаватели към левицата.  

Тъжното е, че ако вечният оцеляващ Берлускони успее отново да се задържи на власт, това ще означава продължаване на парализата. Италия е сред най-бавно възстановяващите се от кризата икономики (прогнозите са за ръст от едва 1% през тази година), а след като дори в по-нескандалните си години не направи нищо за хроничните проблеми в здравеопазването, пенсионната система и закостенелите трудови закони, премиерът едва ли ще се захване с реформи в тях точно сега. Или както писа коментаторът на бизнес всекидневникът Il Sole 24 Ore Стефано Фоли, "под обсада в своя бункер и сражаващ се с магистрати, премиерът несъмнено е човек, който няма време да управлява, а вероятно вече няма и легитимността да го прави ефективно".