Форца Фини

Постепенно близкото приятелство между двамата започна да преминава в открита конкуренция и все по-чести сблъсъци. Фини критикуваше политиките на правителството, особено по отношение на имиграцията. Той порицаваше липсата на вътрешна демокрация и нетърпимостта към различни мнения в "Народ на свободата". Фини предприе и словесен поход срещу корупцията, като обвиняваше премиера, че се отнася прекалено безгрижно с обвиненията в злоупотреби към членове на правителството, и настояваше, че всеки, срещу когото е започнало разследване, трябва незабавно да подаде оставка (в тази категория всъщност попада и самият Берлускони). Фини нападаше директно и премиера, обвинявайки го в автократичен стил на управление и възпрепятстване на правосъдието. Последната капка, която вероятно преля чашата на търпението на Берлускони, беше енергичната му съпротива срещу предложения закон за ограничаване на използването на телефонни подслушвания при разследванията и публикуването на записи от тях в медиите. Законът изглежда направен специално за премиера, който често е поставян в неудобни ситуации от записи на подслушани разговори.

Дълго трупаното напрежение избухна миналия четвъртък, когато Берлускони изгони Фини от "Народ на свободата", определяйки го като предател и конспиратор, който се опитва да докара до "бавна смърт" собствената си партия. Това беше хазартен ход, който премиерът, изглежда, не прецени добре, тъй като заедно с Фини си тръгнаха 33-ма депутати от долната камара на парламента (няколко дни по-късно към бунтовниците се присъединиха и 10 сенатори), които формираха своя собствена група и нова партия - "Бъдеще и свобода".

Вечният лидер?

При всички противоречия, скандали, международни гафове и съдебни обвинения, които отдавна биха убили кариерата на всеки друг политик във всяка друга държава, Берлускони има честта да бъде единственият италиански премиер след Втората световна война, изкарал пълен мандат (и избиран за още два). Макар все още да се радва на по-голяма подкрепа от слабата и разпокъсаната левица, водена от бившия комунист Пиерлуиджи Берсани, чарът на неустоимия медиен магнат, изглежда, започва да повяхва. Рейтингът му е паднал до 41% (най-ниското ниво от спечелването на изборите преди две години), а одобрението за консервативната управляваща коалиция е слязло до едва 31% - само три процентни пункта повече от подкрепата за опозиционната левица. Принос за това има както приетият наскоро непопулярен пакет от ограничителни мерки за съкращаване на бюджетните разходи с 25 млрд. евро през следващите две години, така и принудителните оставки на двама министри заради обвинения в корупция.

Вотът на недоверие в парламента тази сряда срещу друг министър, уличен за съмнителни схеми за политически и съдебни назначения, се превърна в стрес тест за управлението на медийния магнат. Неговият човек оцеля, тъй като разколниците на Фини решиха да избегнат пряка конфронтация и гласуваха "въздържал се". Гласуването обаче показа на практика, че премиерът вече разполага със само с 299 верни депутати при нужни 315 за мнозинство в долната камара. Стана ясно също, че сега Фини е човекът, който може да влияе на хода на събитията или дори да ги определя и Берлускони управлява по негова воля.

Както написа в. La Stampa, последната политическа драма накърни аурата на премиера, че той е всемогъщ, недосегаем, магически. "Силвио Берлускони вече е политик като всички други", констатира изданието. За Италия това е добра новина.