Да си внесеш растеж

Стабилност

Документът за пореден път потвърждава вече обявените от правителството политики: запазване на валутния борд до приемането на страната в еврозоната, задължително при сегашния валутен курс, намаляване на дълга, както и поддържане на балансиран бюджет. Другите ангажименти са за приключване на вече обявените структурни реформи - в здравеопазването, образованието, администрацията и пенсионната система. По думите на Дянков крайната цел е България да стане средноевропейска страна като доходи "в рамките на мандат и половина - два мандата".

Още един ангажимент на кабинета е до няколко години България да стане държавата с най-ниски данъци в ЕС. Това означава понижаване на осигурителната тежест с 5 процентни пункта, а ДДС с 4 пункта до 16% при сегашни 20%. Понижението на косвения данък ще стане на два етапа, като най-вероятно първият ще е през 2011 г. - с 2 пункта и през 2013 г. с още два.

Политиката на по-ниски данъци винаги е била посрещана положително от бизнеса и икономистите. Тя стимулира предприемачеството, увеличава притока на инвестиции и изсветлява икономиката. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" обаче е по-добре да се намалят осигуровките с още 10 процентни пункта, вместо да се понижава ставката на ДДС, тъй като така ще се запазят повече работни места. "Подкрепям реформите, заложени в конвергентната програма, повечето от тях са смислени. Остава да бъдат и изпълнени", допълва Ангелов.

Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии заяви, че в програмата няма изненадващи предложения, което гарантира стабилност. Заложени са промени, които вече са обявени и обсъдени като политики. "Остава да представим документа пред ЕК добре и убедително", казва Ганев.

Бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов пък коментира пред "Дненвик", че ако има недостатък, той е липсата на адекватни антикризисни мерки. Аргументът му е, че програмата е базирана изцяло на това какво може да се случи навън.

Локомотивът на растежа

Всъщност до голяма степен съживяването на икономиката ни (малка и отворена) зависи от случващото се на международните пазари. След все по-обнадеждаващите новини отвън много чужди и български анализатори подобриха прогнозите си за развитие и на България. Правителството също даде такава заявка - чрез конвергентната програма, която се изготвя основно от Министерството на финансите и Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП). В документа са посочени три сценария на развитие в зависимост от това колко бързо светът излиза от кризата. Реалистичната прогноза е икономиката на България да нарасне с 0.3% от БВП. За сравнение, в бюджета за 2010 г. беше заложен спад от 2% (тази прогноза сега е намерила място като песимистичен сценарий). Оптимистичното допускане е за икономически растеж от 1% (виж таблицата).

Според правителствените икономисти след кризата изцяло ще се промени и структурата на растежа и неговият локомотив ще е износът. С това пък обясняват очакванията за рязък спад на дефицита по текущата сметка (сочен като един от основните проблеми на страната допреди година). Допускането е, че потреблението, притокът на капитали, съответно и вносът ще падат повече, отколкото експортът. "За ноември България за пръв път от 17 месеца насам има ръст на износа на нетна основа и се нарежда сред 5-те държави в света с най-висок ръст на износа - Чили, Украйна, Словакия и Чехия", обясни при представянето на програмата финансовият министър Симеон Дянков. В документа е записано, че експортът ще продължи положителното си развитие от края на 2009 г. и очакванията са да е с реален ръст от 3.3% през тази година. Така до две години износът на стоки ще е възстановил обемите от 2008 г., а вносът да е с около 4 млрд. евро по-малък.

"През последните години се наляха много инвестиции в промишлеността и сега е моментът те да започнат да се възвръщат", дава още едно обяснение Георги Ганев.

На практика прогнозите на правителството означават, че и предприемачите при настройването си към новите икономически реалности ще трябва да разчитат много повече на външни партньори, отколкото на вътрешния пазар. Има и още нещо - високите ръстове на доходите от годините преди кризата скоро няма да се върнат, а "цената" на достигането на средноевропейския стандарт на живот ще е повишена производителност на труда.

Балансиран подход

Освен сравнително добра новина за бизнеса евентуален растеж от 0.3 % предполага и повече приходи в бюджета. По изчисления на финансовото министерство – около 400-450 млн. лева. По-голямата сума от тях ще отиде за здравеопазване, ако реформата там продължи. Въпреки това излишъци в хазната не се очакват. Всъщност най-голямата въпросителна е дали и тази година бюджетът няма да излезе (контролирано или поради други фактори) на червено.Причините - отложените от миналата година плащания към частния сектор и натискът държавата да харчи повече, за да стимулира потреблението и фирмите. Справка - искането на президента Георги Първанов за дефицит до 2% с цел да не се поставя във фризера реалният бизнес, което остана без категоричен отговор от премиера Бойко Борисов.

В интервю за агенция "Фокус" обаче Дянков беше недвусмислен: "Винаги съществува избор между това – ако сега отпуснем средства, ще сме по-популярни политически и аз ще съм по-популярен като финансов министър, ако мога да раздам малко повече пари. Обаче след това ще имаме първо по-голяма инфлация вследствие на по-висок дефицит и второ – след известно време увеличаване на данъци." В същото време той не крие, че през цялото първо тримесечие на тази година бюджетът ще е с дефицит заради разплащанията към частния сектор. И уточнява, че хазната за януари може да приключи на червено от 600 до 700 млн. лв. (около 1% от прогнозирания БВП). След това обаче правителството ще реализира излишъци на месечна база и така в края на годината да се стигне до балансиран бюджет.

Дори и при това положение остават някои рискове. В конвергентната програма е записано, че в средносрочен план такива са забавяне на вътрешното търсене и икономическия растеж, по-малко данъчни постъпления заради намаляващия внос, лошо усвояване на средствата от еврофондовете и застаряване на населението, съответно натиск върху пенсионната система.

Програмата обаче е само част от домашното, което трябва да подготвят управляващите по пътя към еврото. По-важната част е да покаже воля за промяна. Не само за разумен подход при управлението на публичните финанси, но и за борба с корупцията, по-добро правораздаване и предвидимост.