Вратите се затвааарят

Проблемът е, че решението за приемането ни всъщност е политическо и се взема след сложни дипломатически преговори, доколкото за влизане в чакалнята - ERM II няма формални критерии. Ето защо за българските евронадежди беше важно какво ще каже германският канцлер Ангела Меркел след срещата й с премиера Бойко Борисов в началото на седмицата в Берлин. Неофициално се знаеше, че основната цел на визитата на българския министър-председател е да получи категоричната подкрепа на Германия за по-скорошното ни влизане в еврозоната.

"Германия не може да се меси във взимането на решения на Европейската централна банка и има критерии, които трябва да се изпълнят", беше сдържаният отговор на германския канцлер на въпроса дали е реалистично София да приеме еврото до две години. Това, което дава някаква надежда, е, че Меркел настоя кандидатурата на страната ни да бъде разглеждана отделно, а не в контекста на проблемния източноевропейски регион. "Аз се застъпвам всяка страна да бъде оценявана отделно и когато говорим за България, да говорим само за нея", каза тя. Коментарът на Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, беше такъв: "Меркел беше вълшебно неясна. Все още нищо не е ясно и остава това правителство да убеди останалите страни, че България няма да прави

Гръцки номера

Позицията на Берлин може да се окаже важна, особено след като Гърция стана поредната страна, която хвърли петно върху и без това разнебитения имидж на региона. Южната ни съседка, която прие еврото през 2002 г., беше наречена слабото звено на еврозоната, след като допусна бюджетен дефицит от близо 13% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за миналата година, или над четири път в сравнение с изискваните за влизането в зоната 3%. Българските икономисти може и да виждат ясно всички предимства на нашата икономика - стегнат бюджет, нисък външен дълг, валутна стабилност. По-далечните анализатори обаче гледат онзи южен проблемен пояс - Гърция, Италия, Испания и Португалия, и някак естествено добавят България.

Нездравословната фискална политика на Гърция закономерно доведе до предупреждения за намаляване на кредитния й рейтинг. Изправено пред опасността да фалира, гръцкото правителство представи план за постепенно орязване на дефицита до под необходимия минимум до 2012, но съмненията колко е реалистично това да се случи останаха. Страната пласира и поредната мултимилиардна облигационна емисия, надувайки допълнително държавния дълг над 120% от БВП и се заговори дори за възможен заем от Китай. В същото време анализаторите спекулираха с "абсурдната хипотеза" (по израза на президента на Европейската централна банка) Атина да излезе от еврозоната, монетарният съюз да се разпадне, а курсът на еврото удари шестмесечно дъно.

Лошото в цялата ситуация е, че в очакване да се види как ще бъдат решени проблемите на страни, които не спазват Маастрихтските критерии, като Гърция и Португалия (която също изненада с очакванията си за фискален дефицит от 9.3% от БВП), може за пореден път да се отложи разглеждането на нови кандидатури за еврозоната.

Ще кандидатстваме

През седмицата президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише в интервю за немското списание Focus се изказа много въздържано за аспирациите на България да приеме еврото, като в познат стил посочи, че страната ни, както и Румъния, може да влезе в еврозоната едва тогава, "когато му дойде времето". Строгите критерии "трябва да се изпълнят не само към един определен момент, а дългосрочно".

На няколко пъти досега ЕЦБ заемаше подобна позиция, като акцентираше върху устойчивостта на покриване на критериите. Именно липсата на устойчивост стана причината да се откаже на Литва през 2006 да приеме еврото, въпреки че единственият критерий, който страната не изпълняваше, беше инфлационният, а разликата от необходимата стойност бе едва 0.1%.

В миналото предишното правителство неофициално беше съветвано да се въздържа дори от кандидатстване в ERM II, за да не стане неудобно, като получи отказ - то слушаше. Пак неофициално високият дефицит по текущата сметка на платежния баланс беше посочван като допълнителен проблем. Сега обаче и този дисбаланс се свива бързо поради кризата и очакванията на правителството и икономистите е да се задържи на по-стабилни нива през следващите години (виж втория текст). Рецесията свали драстично и инфлацията - единственият критерий, който дълго време беше проблематичен. А със състоянието на публичните финанси България може да бъде сочена за пример на не една и две членки на еврозоната. По същество - няма аргументи за отказ. Новото правителство, изглежда, ще рискува и ще подаде кандидатура официално.

"Показахме, че можем да правим стабилна фискална политика, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за агенция "Фокус" през седмицата. И още: "Въпросът е дали сега можем да покажем на друго, по-важно ниво, че сме и много сериозен кандидат за влизане в ERM ІІ. Според мен ние сме много сериозен кандидат, от тази година покриваме всичките пет маастрихтски критерии за влизане дори в еврозоната." За приемане в ERM II няма формални изисквания, но е нужно съгласието на членовете на зоната, страните, които вече са в механизма, Европейската комисия и най-вече ЕЦБ.

"Това е един много сложен процес, изключително сложен, особено зад кулисите", каза през седмицата управителят на БНБ Иван Искров. Въпреки заявеното от правителството намерение кандидатурата да бъде подадена, Искров отново припомни аргументите, които обуславяха пасивността на предния кабинет: "На практика е възможно Европейската централна банка да наложи вето дори при евентуално положителни нагласи в Европейската комисия и Европейския съвет. През последните години този сценарий беше многократно припомнян на България."

Преди важната стъпка, която ще изправи ЕЦБ пред решение да пусне България в ERM II или да откаже (за това ще са нужни официални аргументи), предстои още нещо. През следващите месеци в Брюксел и Франкфурт ще бъде дискутирана конвергентната програма на правителството, която е "финансово досие" за кандидатурата на България (вижте втория текст). Оценката от еврокомисията трябва да бъде дадена до май. Това оставя още малко време на Бойко Борисов и неговите министри да започнат да убеждават Европа, че страната ни завива в правилна посока - да се покаже напредък в реформите, да се появят резултати от борбата срещу престъпността, да бъде постигнат пробив в усвояването на еврофондовете. За добро или лошо тези политически аргументи ще бъдат важни, когато дойде време ЕЦБ да решава.