Новината за смъртта на еврото...

В началото на 2008 г. израелският инвеститор Ави Тьомкин "хвърли бомбата" в свой материал в списание Forbes, като прогнозира, че краят на единната европейска валута ще настъпи до три години. Анализаторът обясни апокалиптичните си предвиждания с големите различия между страни като Италия, Испания и Франция, които са особено чувствителни към безработицата и съответно са против рестриктивните монетарни мерки в еврозоната, и държави като Германия, Австрия и Люксембург, за които борбата с инфлацията е основна част от фискалната им политика. "В крайна сметка недоволните италианци и испанци ще се върнат към лирата и песото, а впоследствие ще бъдат последвани и от възраждането на марката и франка", написа тогава Тьомкин и посъветва инвеститорите да се откажат от дългосрочните си вложения в единната европeйска валута. Коментарите му предизвикаха по-скоро иронични забележки и дори хардлайн мнения, че еврото всъщност въобще няма да пострада от евентуално излизане на един или двама "слабаци", а точно обратното - ще бъде укрепено. И както си му е редът, всички забравиха за ексцентричната прогноза.

Сега, две години по-късно, горе-долу същото послание излиза не от заинтересуван валутен инвеститор, а от самата Европейска комисия. Германското списание Spiegel цитира изтекъл доклад от Брюксел, в който се казва, че дисбалансите в еврозоната отслабват доверието в еврото. "Разликите в конкурентоспособността между страните членки са повод за сериозни притеснения за еврозоната като цяло", е основният извод в изнесена презентация от генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" през финансовите министри от еврогрупата. Изчисленията в доклада сочат, че единната валута е надценена с над 10% в Гърция, Испания и Португалия - това показва донякъде с колко тези страни ще трябва да намалят заплатите (което те не искат да направят) или да увеличат производителността (което те не успяват да направят).

В Брюксел най-големи опасения буди икономическото състояние на държавите с огромни дефицити в текущата сметка. Днес тези страни са в най-тежко положение - Гърция, Испания, Ирландия и Португалия. Гръцкият бюджетен дефицит надхвърли четири пъти поставеното от Европейския съюз ограничение от 3% от БВП, а държавният й дълг достигна 120% от БВП - най-високият в еврозоната и два пъти по-висок от изискването за приемане на единната валута. Според правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС страните членки не може да имат бюджетен дефицит над 3% от БВП. Но в резултат на кризата много държави, в това число и водещите икономики Германия, Франция и Великобритания, надвишиха наложените фискални ограничения.

Докладът на еврокомисията (която досега не е отрекла съществуването му) предизвиква внимание, тъй като за пръв път на такова високо ниво се отделя внимание на трудности като конкурентоспособността и дисбалансите в еврозоната, които до неотдавна бяха табу. Огромните разлики се забелязват с просто око в прогнозите на еврокомисията, според които Гърция е отчела дупка в текущата сметка от 8.8% от БВП през м.г., Испания 5.4%, а Португалия 10.2%. В същото време Германия отчита излишък от 4%, Люксембург 9.4%, Холандия 3.1%, а Финландия 1.1%. Reuters също цитира изтеклия доклад от 172 страници и отбелязва изводите в него, че поддържането на огромни дефицити по текущата сметка не може да продължи вечно и води със себе си натрупване на голям външни държавни и частни дългове.