Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Здравният министър Божидар Нанев подаде оставка след обвиненията за сключени неизгодни сделки, ощетили бюджета с 2.5 млн. лв. Премиерът Бойко Борисов настоя за нея и я прие светкавично. Официалният мотив беше ощетяването на бюджета и "за да може да върви разследването". Извън покупката на тамифлу има още поне 8 причини, заради които Нанев трябваше да бъде отстранен дори и по-рано.
1. Бойкот от бранша
Нанев беше избран за здравен министър, защото се ползваше с доверието на лекарите като председател на Българския лекарски съюз. Така той трябваше да обясни по-лесно предстоящите реформи и закриване на болници. Съсловната организация свали доверието си от него още през декември 2009 г., когато от бързане опита да избегне процеса на договаряне между лекарите и здравната каса за цените на медицинските услуги. В крайна сметка преговорите за Националния рамков договор се състояха.
2. Бягство от отговорност
Бившият министър остави вицепремиера Симеон Дянков да се занимава със здравната реформа на практика сам. През целия си мандат Нанев не успя да убеди специалистите в здравния сектор, че има поне една собствена идея за подобрения в сектора. В повечето му изказвания (които бяха изключително редки) личеше, че не е подготвен да коментира необходимите промени. Върхът беше изказването на Нанев, че пациентите трябва да започнат веднага да доплащат за лечение. Това предизвика буря от дискусии, а се оказа, че не било разбрано правилно. "Най-смелата" постъпка на Нанев беше да откаже да одобри годишния отчет на здравната каса за 2008 г., с което да поиска оставката на предишния директор Румяна Тодорова и ГЕРБ да има свой директор. Така в сектора се оформи твърдото мнение, че в здравеопазването има няколко центъра на властта - вицепремиерът Симеон Дянков, парламентарната здравна комисия, оглавявана от д-р Лъчезар Иванов, здравната каса с директор Жени Начева и здравното министерство.
3. Провалената здравна реформа
На практика здравната реформа така и не започна. И докато на политическо ниво вината за това едва ли е само на Нанев, министърът се провали в чисто практическите си задачи. Например планът ненужните клиники да бъдат преструктурирани в хосписи не сработи, защото се оказа, че министерството не е искало пари за това.Промените се подготвяха "на парче". Вместо да подготви здравна карта, която да мотивира необходимостта от съществуването на определен брой болници, министерството въведе три "отсяващи" критерия, които са условие здравната каса да сключва договор с лечебните заведения. Нямаше преходен период и се оказа, че повече от половината болници не отговарят на изискванията. Започнаха протести и в резултат нито една болница не е затворена.
4. Административен произвол
Въпреки че обеща да отмени задължителните акредитации на лечебните заведения, комисиите, които ги раздават, работиха до последния момент. Така лечебните заведения бяха задължени да платят на здравното министерство такси (например 5 хил. лв. за медицински център, 15 хил. лв. – за болница) и да покрият командировъчните на чиновниците, за да получат оценка, която няма да им трябва.
5. Хаосът с лекарствата
Здравното министерство не изработи лекарствена политика и не подготви мерки за спестяване на бюджетни средства и по-широко използване на генерични лекарства по време на криза. Не само това – министерството продължи порочната практика да бъде единственото ведомство в ЕС, което провежда търгове за скъпоструващи лекарства. Навсякъде това се прави от здравните каси, а министерствата вместо с търговия се занимават със здравна политика.
6. Пас и за здравните осигуровки
Здравният министър и заместниците му по никакъв начин не изразиха публично позиция по време на цялата дискусия "за" и "против" увеличаването на здравните осигуровки още през тази година. Практически Министерството на здравеопазването нямаше свое лице в дискусия, която го засяга пряко.
7. Опит за нарушение на конституцията
Здравният министър (както и предшествениците му) не успя да накара здравно неосигурените да плащат своите вноски. Министърът първо "проспа" внесената от депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов противоконституционна промяна в здравния закон, според която европейската здравноосигурителна карта става един от задължителните документи при пътуване в чужбина. Впоследствие Нанев обяви, че законът няма нужда да се спазва. Той все още е в сила.
8. Конфликт на интереси
Разследването за покупката на антивирусни препарати е второто поред срещу Нанев. Първото е по подозрение в конфликт на интереси. През 2009 г. заедно с Лючезар Иванов той пътувал в САЩ за сметка на две фондации, свързани с представителя за България на "Остеотех" - компания за биологични транспланти, която работи с повечето болници у нас.
4 коментара
Страшното е , че се спряга името на Лъчезар Иванов за нов министър .Той е много по-голямо недоразумение от Нанев и цирка ще е голям.
Точно навреме го изхвърлиха,сега е времето за кадруване!@стенк, има за какво да се тревожиш,само дето "цирка" ще дойде от Аг. по трансплантациите!:)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.