Истерична епидемия

Сегашната епидемия прилича на тези от сезонен грип през 2007 и 2008 г. През 2007 г. заболеваемостта е достигнала 322 на 10 хил. души, през миналата година - 180 на 10 хил. В момента заразени са 140 на 10 хил. души. Броя на хората с А(H1N1) в България, е съпоставим с този в другите европейски страни.

Сегашният грипен вирус е в състояние да предизвика заболеваемост, усложнения и смъртни случаи, както и всички останали. Разликата с предишните години е, че в момента България има резерв с противовирусни лекарства и те имат много добър ефект, ако лечението с тях започне навреме.

Според д-р Йорданка Узунова, педиатър в Университетска болница "Лозенец", този грип не е по-тежък, отколкото останалите сезонни вируси, а всяка година в България има минимум една епидемия. "Той протича тежко при хора с нарушен имунитет или с хронични заболявания, които отслабват организма. Обикновено младите и здрави хора и децата преболедуват без усложнения и организмът успява да се пребори дори без антивирусни препарати", коментира тя. По думите й болестта протича с повишена температура, кашлица, болки в мускулите и ставите. Дори и най-баналният вирус като този обаче, ако не се лекува правилно, може да предизвика вторична бактериална инфекция, която да доведе до пневмонии и тежки състояния.

"Проблемът през тази есен е, че психозата и паниката са невероятни - дори родители с големи деца, които са преживели далеч по-тежки инфекции, водят децата си на консултация и се обаждат, защото са убедени от медиите, че става въпрос за едва ли не смъртоносен вирус. Да, добре е да се взимат предпазни мерки, да се мият ръцете, да се засилва имунитетът, да има грипни ваканции по преценка на епидемиолозите, но това в никакъв случай не е по-тежко заболяване от всеки сезонен вирус", коментира д-р Узунова.

2. Какво е различното на тазгодишния грип?

Почти нищо. Различното на този вирус от миналогодишните е медийната му известност. Иначе е познатият на лекарите A(H1N1), който просто е малко мутирал. Това е случаят с всички грипни вируси зима след зима. Предишни години сме преживявали без паника по-тежки зарази.

3. Защо се стигна до толкова масова паника?

Ниско доверие към здравните институции. В България всички останаха с впечатлението, че вълната на епидемията е преминала през пролетта и началото на лятото. Всекидневните дискусии за опасността и изявленията на лекарите и здравните институции, че се прави всичко възможно, са почти без резултат. Причината е, че хората имат много ниско доверие към лекарите и здравните институции и са убедени, че част от информацията се крие от тях. Въпреки успокоенията, публичното оповестяване на резултатите от изследванията, броя на вирусоносителите и реално заболелите предизвика паника.

Тъй като първите случаи бяха през април-май, предишното правителство реши, че случаите в Европа не са много и въпреки предложенията на тогавашния здравен министър за финансиране на ваксинация и лечение при евентуална разпространение на болестта, реши да не се занимава с подготовка за евентуална грипна епидемия.

"Още през пролетта предупреждавахме, че заболеваемостта от този вирус е висока. Но тук се получиха няколко съчетания. Думата пандемия, която означава, че болестта се е разпространила на два континента и са засегнати поне няколко държави и няма нищо общо с това дали заболяването е тежко или не, започна да се употребява масово. Според хората тя звучи страшно и много по-стряскащо от епидемия", казва доц. Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология. Според нея дори само медийното име на вируса - свински грип, е достатъчно, за да се създаде паника. "В съзнанието на хората остана впечатлението, че това не е обикновен, човешки вирус, а нещо по-специално, което по същество не е вярно. Това е човешки вирус", смята доц. Кожухарова.

По думите й истерията е напълно необяснима, защото за пръв път има толкова много възможности за ефективно лечение - добре подготвена мрежа за прием на пациенти и болници. Te предлагат моментална възможност за лечение с антивирусни препарати, които водят до по-малко усложнения и смъртни случаи.

4. Какво означава официалното обявяване на грипна епидемия?

Затваряне на училищата и детските градини. Национална епидемия се обявява, когато заболеваемостта достигне 200 на 10 хил. души. Досегашните епидемии в различните региони и училища са определени на база числеността на населението и тесния контакт, който имат хората помежду си. От Министерството на здравеопазването очакват, че до края на тази седмица заболеваемостта ще достигне граничната епидемична стойност от 198 заболели на 10 хил. население, или 150 хил. души седмично ще бъдат болни от грип. Най-вероятно национална грипна епидемия ще бъде обявена през идващата седмица. Това означава, че ще бъдат прекратени плановите операции, ще бъдат затворени женските консултации и ще бъде обявена грипна ваканция в училищата и университетите, която ще продължи минимум седем дни. Министерството на здравеопазването ще препоръча да не се провеждат митинги, стачки, събрания, които могат да улеснят предаването на вируса. Няма да има ограничения за намален работен ден или пълно спиране на работата в държавните институции. Няма да се въвежда и задължението работещите на обществени места да носят защитни маски.

5. Защо в България още няма ваксини?

Лоша организация. Отговорът на този въпрос минава през малко история. С координацията на държавните институции в подобна ситуация се занимава Националният пандемичен комитет. Той съществува на хартия отпреди три години – още от предишната истерия с птичия грип. Именно тогава повечето европейски правителства сключиха предварителни договори със световните производители на ваксини за доставка на продукта им при евентуална пандемия. Тъй като разполагат и с повече средства в националните си пандемични комитети и в бюджетите си, останалите европейски правителства имат такива договори и са направили поръчки за ваксини, които да им стигнат за масово покритие на населението. България не само че няма такъв договор, но и никога не е плащала нито от здравното министерство, нито от здравната каса ваксинирането срещу грипен вирус. Останалите европейски държави, министерства или здравни каси, включително и в съседните държави на България, плащат за противогрипни ваксини. Договарянето на вноса на ваксини можеше да се случи още през пролетта, но предишният кабинет не го направи.

Правителството на ГЕРБ започна всичко отначало - събра пандемичен комитет, разработи мерки, намери финансиране и преговаря за включване на България в общоевропейското разпределение на ваксини и дори спешно промени закона. Оказва се, че причините, поради които България не може да направи поръчка, дори и да има пари, са две. Първата е, че тя трябва да стане по реда на Закона за обществените поръчки и страната няма процедура за извънредни покупки при епидемия, биотероризъм и др. Това означава, че производителите трябва да кандидатстват и да се избере този с най-ниската цена. Преди това обаче, компаниите трябва да са регистрирали ваксината и тя да е включена в Позитивния списък (на лекарства, които могат да се плащат с пари от обществени фондове). Европейската лекарствена агенция регистрира ваксините за приложение на територията на целия ЕС през октомври и те не са част от позитивния списък. Тъй като са натоварени да изпълняват поръчки за вече сключени договори обаче, целият производствен капацитет на фармацевтичните компании е запълнен и те не бързат да регистрират и внесат продуктите си в България. Техен приоритет е изпълнението на поръчки за държавите, които са се погрижили по-рано за гражданите си. След като ги изпълнят, компаниите произвеждат ваксини, които могат да се купят на свободния пазар. Българското правителство промени законовата процедура за покупка, за да може да получи по-бързо ваксините, и до края на декември - началото на януари рисковите групи от населението ще бъдат ваксинирани.

6. Щеше ли да помогне, ако вече имаше ваксини?

Не. При грипа целта на ваксинацията е предпазването на отделния човек - намаляването на заболеваемостта, усложненията и смъртните случаи. "Масовата ваксинация обаче не означава спиране на епидемията", отбелязва доц. Кожухарова. В момента имунизации са започнали само в САЩ, от края на октомври официално са регистрирани ваксини в Европа и в момента текат кампании за имунизация.

"Европейските страни разчитат на по-дългосрочен ефект от сегашната ваксинация и постигане на имунитет, тъй като се очаква да има няколко епидемични вълни. Затова ваксината ще бъде полезна, но тя не може да ликвидира епидемичното разпространение", коментира Кожухарова. Според наблюденията на д-р Узунова повечето хора не се ваксинират срещу сезонен грип. "Дори и да беше готова ваксината, едва ли имунизациите по желание щяха да са масови. А и те никога не са прекъснали епидемията - наистина има доста болни, но в този сезон при това променливо време няма нищо учудващо", смята тя.

7. Има ли достатъчни количества от антивирусните лекарства като тамифлу и реленца?

Да. Министерството на здравеопазването е закупило достатъчни количества за лечение на пациенти, които са потърсили помощ в болницата. В момента там има по 130 хил. дози от двата основни препарата, които са ефективни срещу вируса - тамифлу и реленца. Правителството е договорило с производителите и доставки на допълнителни количества, които пациентите да могат да купят от аптеките.