Симеон Дянков: Правителството е твърдо устремено към еврозоната

Правителството продължава да има за цел влизане в ERM II. Предварителната оценка на конвергентната ни програма, беше много положителна. Сега се надявам, че честността ни ще се оцени. 

Какви са настроенията, след като България разкри новите данни  за състоянието на бюджета? 

Проведох неформални разговори с голяма част от финансовите министри. Те поискаха да знаят дали това е структурен дефицит и каква част от него може да е само еднократен. По наша оценка около една трета от този дефицит може да се определи като еднократен разход (за да се избегне процедура по свръхдефицит – бел. ред.), свързан с предизборни харчове. Ако експертите от Европейската комисия споделят тази оценка, тогава ще сме още по-големи оптимисти.  

Това означава ли, че правителството ще продължава да води по-рестриктивна политика по отношение на публичните финанси?  

Политиката ни при публичните разходи е единствената възможна добра политика в момента. И с кандидатстването ERM II, и без него. Това препятствие, което ни бе заложено от тройната коалиция, означава две неща. Първо - трябва да обясним на Европа по какъв начин това е станало. Второ - за да бъдем още по-убедителни, трябва да сме много твърди по отношение на реформите, посочени в конвергентната програма и трябва да мислим и за допълнителни реформи. Особено в държавната администрация - рязане на още разходи и събиране на повече приходи. Трябва да сме убедени и че здравната, пенсионната и образователната реформа ще станат в периода, в който сме казали.

А те ще станат ли? Напоследък хората остават с впечатлението, че правителството се е изплашило и е замразило реформите.   

Аз не съм се изплашил и правя всичко възможно реформите да вървят. Тук-там се появиха някои предвидими и непредвидими препятствия и се получи известно забавяне. Образователната реформа върви много добре. В здравеопазването наистина имахме известно забавяне, но там стратегията вече е разработена. Въпросът е новият екип да започне бързо с тях. До края на май в тристранния съвет ще се обсъждат и кои са следващите стъпки в пенсионната реформа. Всички те обаче трябва да вървят още по-устремно заради допълнителното препятствие, което имаме пред ERM II.   

Какви биха били основните ползи за икономиката, ако влезем в еврозоната?  

Има три основни ползи. Първата, е че в момента се държи фискален резерв като гарант за фискалната ни политика. В момента, в който влезем в ERM II и начертаем какво правим в еврозоната, той не ни е нужен. Тези пари, разбира се с много мисъл, могат да се използват за инфраструктурни проекти. Другото, което виждаме при държавите, които са влезли в еврозоната, е че веднага лихвените проценти по кредитите падат средно между два и три процентни пункта. И третото е, че по принцип влизането в еврозоната дава по-голяма стабилност. При големи кризи страната ще има допълнителна помощ от Европейската централна банка и от другите страни, както в момента те дават за Гърция. Аз се надявам, че на България никога няма да й се налага да иска такава помощ.  

Наистина ли чак сега открихте тези анекси за около 2 млрд. лв.?  

Да, след като в продължение на 7-8 седмици моят екип се занимаваше с тази тема.    Схемата е била следната: икономиката е вървяла добре и бюджетите винаги са били с излишък. Раздаването му е ставало с политическо решение в края на всяка година. Само за декември 2008 г. така са похарчени 4.15 млрд. лв. Те са казвали на фирмите - правете проектите, пък в края на годината ще ви платим. Проблемът се появява, когато няма излишък. Знае се, че кризата започна още август 2008 г. и е било коректно още тогава да се каже, че схемата вече няма да се прилага. Но истината е, че тройната коалиция е продължила - анексите са правени главно ноември-декември 2008 г. и пролетта на 2009 г. Даже излишъкът за 2008 г. не е отишъл за плащане по тези договори и анекси, а за други предизборни харчове. За 2009 г. пък бюджетът е бил надут - по време на криза те са заложили ръст на приходите с 22% и така са харчили ударно в началото на годината.  

Заради навика плащането да става в края на годината, министерствата не са подавали към Министерството на финансите информация за тези допълнителни договори и анекси. Идва краят на 2009 г., няма излишък и плащания, но чиновниците не искат да си признаят. Затова темата започна да излиза през януари. Всяко тримесечие ние събираме от министерствата информация как вървят финансите им и дали има изненади. Към 30 септември 2009 г. общата сума на извънбюджетните изненади е 14 млн. лв. И първата седмица на февруари видяхме внезапно тези милиарди. Помислих че е грешка, защото нашето правителство водеше изключително консервативна политика и почти не е подписвало договори. Затова премиерът изиска справка договор по договор, анекс по анекс.  

Ако не успеете да разтрогнете тези анекси, това означава ли, че тежестта се пренася за бюджет 2010 и 2011?  

Точно това означава. Ако прокуратурата, вътрешните одити по министерства и Агенцията за държавна финансова инспекция, а оттам и съдилищата, не успеят да ги развалят, всички данъкоплатци ще ги плащаме през следващите години. Невъзможно е да намерим такава голяма сума за 2010 г. А договорите определено са извънбюджетни, т.е. сключени извън закона за бюджета.   Някои договори вече са разтрогнати през миналата година. За тях знаехме още през есента - за самолетите на правителството, за сгради за съдилища, на регионалното министерство... 

В министерството на финансите аз съм анулирал договори за около 100 млн. лв., в регионалното - за около 250 млн. лв., в правосъдното - за 200-300 млн. лв. Така сумата, с която ни изненадаха, не е 2 млрд. лв. Има поне 1 млрд. лв. отгоре, които ние вече сме успели да разтрогнем. 

Каква ще е стратегията ви за развитие на икономиката оттук нататък – в зависимост от това дали ще получим "да" за преддверието на еврозоната?

Оценката на конвергентната програма ще даде ясна представа дали Европейската комисия вижда в това правителство и политиките, които води, влизане в ERM II или не. Ако имаме адекватна, положителна оценка, това означава продължение на рестриктивната фискална политика, каквато сме водили и до момента, затягане на разходите и търсене на допълнителни приходи.

Повтарям - аз, моят екип, правителството, сме твърдо устремени към ERM II. Ако има забавяне, надяваме се да е много кратко и да продължим да работим в тази посока след още няколко седмици. Но това зависи от европейските ни партньори. Дори да има отлагане, политиките са си същите. Само че трябва да сме още по-решителни с реформите, да правим още по-големи съкращения в разходите и да направим още по-голяма административна реформа. 

Имаше много призиви да се разплатите по-рано с бизнеса, за да не задържате ръста на икономиката, защо не го направихте? 

Ако го бяхме направили, за 2009 г. щяхме да сме на дефицит от над 8% от БВП. Това включва договорите към фирмите, анексите, договорите, които анулирахме, задълженията към общините. Ако го бяхме направили, щяхме да поставим под въпрос стабилността на фискалната политика, включително и на борда. 

Но от друга страна, дали това би довело до съживяване на икономиката или по-скоро не и защо?  

Не. И това е другата грешна идея, която се дава от бизнеса, но на бизнеса му е изгодно – особено на тази част от него, която е участвала в тези кръгове и обръчи, които са взимали по този начин пари и договори. Ако работеше тази схема в малка страна като България, то тогава тези 4.1 млрд. лв., които се наляха в края на 2008 г., би трябвало по някакъв начин да имат влияние върху първото и второто тримесечие на 2009 г. А тогава икономиката падна съответно с 3.5% и 4.2%. Реално в малка икономика като България, която е отворена за външни инвестиции, за внос и за износ, фискална политика от този тип не работи. А ние монетарна политика нямаме. Така че дори и да се бяхме разплатили, но пак казвам - това никога нямаше да стане, нямаше да има някакъв особен ефект върху икономиката. Само че тогава стабилността на фискалната ни система и на борда щеше да бъде под голям въпрос. 

А тези договори и анекси са се сключвали в самото навечерие на изборите. По тази причина минавахме договор по договор и видяхме, че една част от тях въобще не са необходими, дори да оставим настрана финансовото им обезпечаване.   

Какви са очакванията ви за развитието на икономиката?  

От няколко места получаваме сигнали, че една част от икономиката, особено производството, излиза от кризата. Четвърти пореден месец расте износът. За пръв път през март безработицата падна с около 4600  души. От данните за първите десет дни на април изглежда, че тази тенденция се пренася и за април. Ако успеем да задържим безработицата, това означава, че някъде в производството климатът се подобрява. През февруари, по официални данни, и през март, по предварителни, започва да се вижда, че ипотечният пазар започва да се съживява доста устремно. Това, което все още липсва, е съживяването на вноса, а оттам ние събираме главно акциз и ДДС. Така че износът расте, някои от финансовите пазари започват да се съвземат, трябва ни повече внос, както и вътрешното потребление да тръгне. На тази база според мен ръстът на икономиката през 2010 г. даже ще е повече от 0.3%, колкото сме заложили сега.  Но има разлика между това как се справя икономиката и как се справя бюджетът. Икономиката върви главно от износ, а той не носи приходи от ДДС и акцизи. Вноса обаче го няма. Вътрешното потребление все още е слабо и затова ще се получи едно разминаване между икономическия растеж и ръста в приходите някъде между четири и шест месеца. Това означава, че ние някъде до септември-октомври ще продължим да имаме сравнително слаби приходи, но икономиката вече твърдо ще излиза от кризата. Точно това налага допълнителни мерки за 1.6 млрд. лв., които вкарахме през съвета за тристранно сътрудничество.  Въпросът е какво да правим по време на криза, когато икономиката излиза от нея, а приходите все още не вървят толкова добре. Съкращаване на разходите е най-бързият начин, защото за всички приходни мерки освен миноритарна приватизация трябва време и те ще се случат реално в следващата година. Така че това, което правим, е задържането на 10% на разходите, свиване на обръчите от фирми, за да няма такива големи течове като в миналото правителство. Това го правим в здравеопазването и вече имаме доста положителни резултати. Всеки месец от началото на годината успяваме да съкратим неефективността някъде с 8-10 млн. лв. Това означава, че със същия бюджет, който даваме на здравната каса, услугите, които тя предоставя, са някъде с 8-10% повече на месечна база. Вече сме анулирали и доста неизгодни договори извън тези анекси за 2 млрд. лв. И третото е бърза приватизация на някои от активите на държавата . Това може да стане само чрез фондовата борса. 

Излиза и другата  тема - защо не емитираме навън ценни книжа. Отговорът е: защото това не ни помага по никакъв начин за запълване на бюджета, това е просто финансиране на допълнителен дефицит. Това на нас не ни трябва, защото сме над минимално допустимото по закон ниво на фискалния резерв. А и другото е, че винаги когато има възможност за финансиране на по-голям дефицит, всичките ми колеги в Министерския съвет ще искат да имат повече харчове и дефицитът наистина ще порасне. От тази гледна точка аз не искам да емитираме ценни книжа навън.  

Към какъв бюджетен дефицит за 2010 г. се стремите оттук нататък?  

Целим това, което  МВФ каза преди месец - че при създалата се ситуация не само в България, а и в региона, е безопасен дефицит до 1.8% от БВП. В момента с тези допълнителни 60 мерки, които сме предприели, ще се вместим в тези рамки. Сега обаче идва голямото ако... Ако прокуратурата и съдилищата успеят да анулират тези допълнителни анекси, които не са отразени в бюджетите нито за тази, нито за следващата година. И всички чакаме с голямо упование...  

Това  означава ли, че в средата на годината все пак може да се вдигне ДДС?  

Аз и като финансов и министър, и като вицепремиер съм против увеличаването на каквито и да било данъци. Така че големият успех на тристранния съвет, за който най-малко се говори и за който се борихме три седмици, е именно да не се увеличават ДДС и преките данъци. Защото и в криза, и извън криза, ако се увеличат преки данъци, това ще е пагубно за инвеститорския интерес. Докато аз съм финансов министър, преки данъци в България няма да се вдигат. За непреките като ДДС - аз съм против вдигането, но я има тази голяма неизвестна около анексите и се надявам, че до месец-два тя ще се изясни.