Къде е ракията?

На мушката

Съмненията за работа на тъмно открай време са по посока на най-големите български производители на спиртни напитки. По-директно ги адресира и вътрешният министър Цветан Цветанов, който в интервю за "24 часа" в края на април каза: "Конфискувахме над 30 тира нелегален алкохол, като по наша информация към производството на това огромно количество имат съпричастност и производителите от големите заводи у нас."

И то е логично. От пазара на твърд алкохол 90% е местно производство. Двата най-големи производителя са винпромите "Пещера" и "Карнобат" ("Сис индустрийс"). По данни на маркетинговата агенция Euromonitor всяка от двете компании държи по над 20% от пазара. На трето място с двойно по-малък дял от 10% е ЛВК "Търговище".

И наистина, трите най-големи производителя са подложени на чести проверки, за резултатите от които от време на време се появяват и официални съобщения. Преди два месеца например Агенция "Митници" обяви, че е хванала бутилки с марките "Търговище", "Флирт", "Аляска" и "Пещера", облепени с фалшиви бандероли.

Разследващи коментираха пред "Капитал", че са засекли разминаване при един от винпромите през закупените от тях бутилки. Така например те били купили 500 хил. броя амбалаж, но в последствие са заявили бандерол само за 100 000. Останалите бутилки били изнесени, поне по документи, в Румъния. При друг от производителите пък имало силно разминаване между закупената суровина и произведения от нея спирт, който бил в пъти по-малко от нормалното.

"Капитал" изпрати подробни въпроси на винпромите в Пещера и Карнобат, но техните представители предпочетоха да не отговорят.

Защо са празни магазините

От началото на годината влезе в сила промяна в закона за акцизите, която пряко засегна дейността на алкохолните компании. Беше въведено ограничение, според което фирмите могат да поръчват едва с 15% повече бандероли от средномесечното платено количество за 12 месеца назад. По този начин компаниите, които разчитат, че при проверки ще могат да накупят бандероли и да се показват "чисти" за известно време, губят тази възможност. В момента заради засиления контрол производителите не смеят да пускат в магазините продукти с фалшив бандерол, но и не могат да си купят твърде много истински бандероли. Ето откъде се появява дефицитът.

Ако политиката остане непроменена, възстановяването ще стане постепенно и би трябвало да се усети и по събраните приходи в бюджета. Докато търговците отбелязват недостиг на продукти на "Пещера", през април компанията е увеличил платения акциз с близо 150  хил. лв. спрямо същия месец на миналата година.

По-големите разходи за акцизи ще доведат до естественото последствие - увеличение и на крайните цени. Два източника на вестника съобщиха, че "Пещера" вече е информирала големите търговци за подготвяно увеличение на цените на продуктите си. От 1 май тази година има нови цени и в "Търговище". През март компанията беше активно проверявана от ГДБОП и областната дирекция в града.

Интересното при "Сис индустрийс" е, че компанията е бавила зареждания през изминалите месеци, но рядко и за кратко. Източник на "Капитал" съобщи, че за първото тримесечие на тази година платеният акциз от фирмата е почти двойно по-голям от същия период на миналата година.

Дотук добре

Количествените натрупвания от мерки засега дават резултат, но все още е рано да се смята, че алкохолният бизнес е качествено изсветлен. Директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов коментира пред "Капитал", че за първото тримесечие има ръст на постъпленията от алкохолен акциз и той е в резултат на контролните мерки. "Но това са силови мерки и те не решават проблема", каза той.

И действително е така. Пращането на непрестанни проверки по складове и фабрики могат да констатират еднократно нарушение, да предизвикат изземване на алкохол или фалшиви бандероли, но те няма да премахнат хроничното прекрачване на законите. Дори и да се пращат непрестанно митничари, които да лепят собственоръчно бандероли, няма никаква гаранция, че фалшивите книжа няма да се слагат в нощна смяна.

Още повече че около 150 млн. лева, спестявани годишно от акциз, носят твърде голям корупционен потенциал. Историята показва, че досега силата на тези пари рано или късно се е оказвала по-голяма от силата на политическата воля. Да си припомним големия скандал от пролетта на 2008 г., когато публично изтече запис от телефонен разговор между зам.-директора на тогавашната структура за борба с организираната престъпност и един от собствениците на "Пещера". Разговорът показваше как тези, които трябва да се борят срещу фалшивите бандероли, всъщност прикриват нелегалния бизнес, изкушени от материални облаги. Разкритията тогава дадоха повод на много вестникарски статии и политически клетви за въвеждане на ред. Eто резултатите от днешна гледна точка: усетили се временно застрашени, за периода април-юни 2008 г. алкохолните компании са купили над 19 млн. бандероли – с близо 60% повече от същия период година по-рано. След като скандалът отшумя без сериозни последствия за бизнеса (които се обясняват с градските легенди, че производителите спонсорират неофициално политическите партии), за третото тримесечие на 2008 са били купени 11 млн. бандерола.За да бъде алкохолният бизнес трайно изсветлен, са нужни едновременно реална политическа воля и умни мерки за "автоматизиране" на контрола. В противен случай състоянието на перманентна акция, в което се намират митническите служители от месеци, ще излиза твърде скъпо на данъкоплатците.

Агенция "Митници" опитва да разработва и системни мерки. В началото на годината беше въведена нова наредба за контрол и измерване на акцизните стоки. Според нея компаниите, които дължат някакъв вид акциз (за алкохол, вино, цигари, горива), имат срок от три месеца, в който трябва да инсталират уреди за измерване. В случая с алкохола уредите ще са на входа и на изхода, тоест ще се отчита какво количество спирт влиза, колко алкохол излиза и дали след преизчисление двете количества съвпадат. Данните ще отиват директно в компютърната система на митниците, където ще се обработват, следят и анализират.

Само че наредбата има няколко проблема, които има опасност да я компрометират като цяло и дават повод да бъде атакувана. Преди всичко тя важи за тези, които произвеждат легално и доброволно монтират измервателни уреди, но не обхваща знайните и незнайни селски казани, които произвеждат ракия на черно. Поставяйки всички под един покрив - както производителите на твърд алкохол, така и винопроизводителите, за които акцизната ставка е нула, регулацията въвежда излишни свръхограничения. Наредбата има и технически недостатъци: тя поставя изисквания, които не съответстват на реалния производствен процес - примерно не е помислено как да разграничи дали през датчика минава алкохол или вода за миене в случаите, в които инсталациите се налага да бъдат почиствани.

Колко дълго

Ако все пак допуснем, че това правителство е твърдо решено да се справи с фалшивите бандероли, има още няколко неща, които биха помогнали. Преди всичко техническите неуредици във въпросната наредба да бъдат поправени. Отделно универсален помощник на честните правителства е прозрачността. Ако Агенция "Митници" най-после направи публични данните за постъпленията от акцизи по видове алкохол и производител, резките движения в приходите подобно на пролетта на 2008 ще бъдат подложени на повече въпроси от публиката. Има и други добри идеи – например, ако бъдат хванати  бутилки с фалшив бандерол, лицензът на производителя да бъде отнет. Което ангажира и за повече прозрачност на резултатите от проверките.

Ако пък натискът над нелегалното производство е само конюнктурен и без реално желание за промяна, това ще се разбере сравнително бързо.

Автор : Ася Колева Преглед на оригинала