Полша свали гарда пред "Газпром"

В самата Полша мненията са по-скоро разделени. Анджей Кублик от "Газета виборча" коментира за "Капитал", че Русия е взела превес. Защо тогава договорите са тайна? "Преговорите не бяха кой знае какъв успех, но не бих казал, че аз лично се чувствам прекаран от руснаците", казва Томаш Шмал, енергиен експерт от независимия институт "Собиески". По думите на Шмал, след като за двадесет години страната не е успяла да изгради алтернативни връзки, сега няма какво да се чуди, че руснаците експлоатират всяка възможност.

Полският газов проблем

На фона на проблемите, които има България, интригата в преговорите между Полша и Русия изглежда незначителна. Те започват преди две години, когато Росукргаз, смесена компания между "Газпром" и двама украински бизнесмени, спира доставките след газовите скандали между Киев и Москва. Компанията доставя около 2 млрд. куб.м газ и така се появява сериозна дупка в полския газов баланс (от общ внос от 9 млрд. куб.м). По-неприятният проблем е, че въпреки значително по-голямата диверсификация на доставките в сравнение с България Полша на практика няма как да си достави необходимите количества. "На теория те бяха налични на пазара, но никой от търговците не се осмеляваше да ги достави, за да не ядоса "Газпром", обяснява Шмал.

В хода на преговорите обаче "Газпром" се опитва да предоговори цялата сделка и да удължи контрактите си Полша, които иначе изтичат чак през 2022 г. Предложението на Русия е договорите да бъдат удължени до 2037  г. и дори до 2049 г. Това, освен че е абсурдно дълъг срок, в който не могат да се правят никакви прогнози, очевидно цели да попречи на страната да развие алтернативни източници. В момента на Балтийско море Полша изгражда терминал за втечнен газ, който трябва да започне работа през 2014 г.

В крайна сметка след дълги преговори в началото на годината се стига до споразумение.

Тогава обаче се намесва Европейската комисия. Договорът между "Газпром" е предоставен на Брюксел от Министерството на външните работи, чийто шеф Радек Сикорски е нещо като вътрешнополска опозиция на стоплянето на отношенията с Русия. Комисията намира, че договорът пречи на конкуренцията, и намеква, че на Полша могат да бъдат наложени санкции. Последното не е много сигурно.  Европейското законодателство, което изисква разделянето между доставчика и търговеца на газа, има толкова много условности, че правилото изглежда по-скоро като изключение. Полските закони обаче също изискват това и Варшава продължава преговорите.

Към момента изглежда, че Полша успява само да запази срока на контракта за доставка и транзит на газ до 2022 г. По всички други условия Москва удържа победа. Въпреки че управлението на газопровода "Ямал" е прехвърлено на друга компания, тя има само формален контрол върху неговото опериране и не може да гарантира достъпът на трети страни. Цените на доставките едва ли ще паднат въпреки намеците на полските преговарящи, че те могат да се свият с десет процента. В началото на седмицата руският зам. енергиен министър Анатолий Яновски каза, че министерството му е "заповядало" поверените му компании да свалят цените. Според Шмал Полша просто няма достатъчно аргументи за това. Ако терминалът за втечнен газ функционираше, то е можело да се водят сериозни преговори, казва той. Германия например постигна сваляне на цените с 20% в началото на годината, но Берлин имаше достатъчно възможности да взима газ от други източници или дори да го замества с други горива.

В хода на преговорите полските представители са се опитали да говорят и за промяна на формулата за определяне на газа. Сега тя се базира върху цените на петрола и не отразява реалностите на газовия пазар. Идеята е като алтернатива да се използват цените на втечнения газ, но според Шмал промяната не се е случила.

Един по един

По-големият проблем е, че Русия продължава да налага условията си на страните от Източна Европа, без те да могат да обединят усилията си. "Европейската комисия няма ясна политика за транзита. Ако имаше такава, Русия просто нямаше да може да играе между нас", смята Шмал. Според него източноевропейците повече говорят за общи действия, отколкото правят нещо по-въпроса.