Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Безработица
Между това да има възстановяване на икономиката и то да се усеща границата е безработицата. Тя е изключително важна, защото колкото повече намалява, толкова повече ефектът се пренася в потребление, което директно носи растеж. Хубавата новина е, че тя намалява пети пореден месец и след достигнатия през февруари връх 10.26% вече е спаднала с един пункт. Не е известно обаче каква част намалението се дължи на лятната сезонна заетост (в селското стопанство и туризма). Затова към рая на годината може да се очаква ново покачване на безработицата. Също така официалната статистика отчита само регистрираните в бюрата по труда, но от там често изпадат трайно безработните, които вече не получават обезщетения от държавата. Затова този показател не предполага възстановяване на икономиката в рамките на годината.
Чуждестранни инвестиции
Дълги години България се радваше на стабилно растящ поток от преки чуждестранни инвестиции, които през 2007 г. достигнаха внушителните 9 млрд. евро. Причината беше, че тогава просто имаше много пари, а България като възникващ пазар, при това в ЕС, обещаваше добра доходност. Именно чуждите капитали бяха основната причина за бурния растеж на икономиката, а фактът, че голяма част от тях се насочи в недвижимите имоти, наду и балона там. Този източник на бързо богатство обаче вече напълно пресъхна и за първото полугодие чуждестранните инвестиции са едва 358 млн. лв., или около 1/4 от година по-рано. Най-голямото предизвикателство пред българската икономика ще бъде именно да намери заместител на външните капитали и да се пренастрои към банково финансиране от вътрешни спестявания. Или наистина, ама наистина да подобри условията за правене на бизнес.
Външна търговия
Стабилният ръст на износа вече девет поредни месеца е един от основните показатели, даващи оптимизъм, че икономиката изплува от рецесията. През юни ръстът на годишна база достигна 40%, докато вносът започна да се покачва едва последното тримесечие и достигна 15% годишен ръст през юни. Така се стигна и до най-ниския търговски дефицит, регистриран от повече от над десет години насам - 4.2% от БВП. А нетният износ се превърна в основен двигател за растежа. Това обаче поражда и опасения, тъй като прави икономиката прекалено зависима от външното търсене. Освен това и ефектът върху БВП може скоро да се обърне, тъй като основен принос за потиснатия внос има задълбочаващото се понижение на потреблението (9%). Ако потреблението и търсенето на инвестиционни стоки (или пък цените на горивата) се покачат, това ще увеличи вноса.
Сектори
Преди да можем да се похвалим със стабилен икономически растеж, трябва да видим реално съживяване във водещите сектори. Засега обаче единствено промишленото производство може да се похвали с покачване, което се дължи основно на експортно ориентираните компании. България се нарежда сред страните в Европа с най-голям спад в строителството и макар тенденцията да се подобрява, това е основно заради по ниската база от миналата година, а не заради някакво оживление през тази. Известно раздвижване поне сред по-големите компании може да внесат инфраструктурните проекти, финансирани с държавни и европейски пари, но браншът като цяло е още дълбоко в кризата. Подобна е и тенденцията при търговията на дребно, която е добър индикатор за потреблението. Тези сектори са и едни от най-големите работодатели и стагнацията при тях може да задържи и оживлението на пазара на труда.
Кредити
Както преди кредитният бум беше сред основните двигатели на растежа, така сега затягането на банковите заеми е основен фактор, задържащ възстановяването. Причините финансовите институции да са по-предпазливи са много - повишеният риск, влошените им портфейли, липсата на достъп до евтин ресурс на чужди пазари и т.н. Същевременно и търсенето от фирмите е свито, тъй като нямат инвестиционни проекти. Домакинствата също се въздържат от големи покупки и съответно от потребителски или жилищни кредити. Преди кризата банките привличаха ресурс от банките си майки и го пласираха тук. Сега по-скоро по данните на БНБ е в ход обратният процес и според банкери ръстът на кредитите ще зависи основно от този при депозитите. Сега той е висок, защото хората и фирмите пазят по-големи буфери, но ако потреблението се съживи, може да се окаже, че вътрешната норма на спестяване е недостатъчна.
Лихви
Освен достъпността на кредит изключително важна за растежа е и цената му. Възможността на бизнеса да се финансира евтино стимулира инвестициите, а на домакинствата - потреблението. Въпреки спада на лихвите по депозитите обаче банките задържат сравнително високи лихвите по кредитите. Обяснението е, че така те се опитват да компенсират загубите си от лоши кредити, които продължават да растат. Тази тенденция може да се прекъсне единствено от намаляване на безработицата или увеличаване на доходите. Фирмите обаче засега се въздържат да наемат, преди да видят по-ясни сигнали за възстановяване и повече поръчки. Дори чисто номинално лихвите да падат, банките успяват да компенсират и с покачването на различни съпътстващи такси. Очакванията на банкери, а и на БНБ са до края на годината лихвите по кредити все пак да последват тези по депозитите.
Пари
На теория основен лост за влияние върху бизнес активността е паричното предлагане на централната банка. В България в условията на валутен борд този инструмент е изключен и БНБ има ограничени възможности да контролира парите, а оттам и лихвите. След кризата парите в обращение се свиват основно заради свитото потребление и ниската инфлация. Влияние оказва и фискалната политика на правителството, което използва част от фискалния си резерв на депозит в БНБ, за да покрие бюджетния си дефицит. Добрата новина е, че въпреки кризата по-широките парични агрегати продължават да нарастват макар и със забавени темпове. В последните месеци има и покачване на парите в обращение основно заради засиленото сезонно търсене на пари покрай туризма. Повечето пари в икономиката според теорията увеличават БВП особено при ниска инфлация.
Бюджет
До края на 2009 г. фискалната политика на правителството на ГЕРБ беше подчинена на единствената цел - по-бързо приемане в чакалнята за еврозоната. Това изискваше запазването на стабилност и цената на това беше задържането на плащания към бизнеса и отлагането на разходи. След като тази цел се оказа непостижима, политическият избор беше между продължаване на опитите за балансиране на бюджета въпреки спадащите приходи или допускане на по голям дефицит. След актуализацията на бюджета везните клонят към втория вариант, като допълнителните правителствени разходи вероятно ще дадат тласък на БВП. Държавата вече разплаща просрочените си задължения и се очаква да направи и първи плащания по започналите инфраструктурни проекти като магистрала "Тракия". Рискът бюджетът да излезе извън контрол и реакцията на пазарите обаче може да засенчи ефекта.
3 коментара
мисля, че е редно към коментара са износа да се добави, че той се увеличава номинално заради повишението на борсовите цени на петрола, медта и другите метали, което всъщност изнасяме най-много. Тоест не изнасяме повече, а на по-високи цени и заради това и безработицата остава висока.
В общи линии #1 е абсолютно прав. Не знам дали имаме и какъв петрол можем да изнасяме, и на кого. Може би става дума за петролни продукти, напр. масла. Но в крайна сметка с петрла сме на минус - в Бургас влиза много сериозен брой танкери. По-скоро имаме излишък от износа на метали - олово, мед, стомана, железни полуфабрикати, кабели и т.н., разни отливки също.
Всъщност външната търговия има добро салдо от износ на земеделски продукти - пшеница, рапица, скоро слънчоглед, някакви плодове и зеленчуци също, вероятно ще има и износ на консерви и вина. Продължава износа на дървесина, талпи и дървесни плоскости. Изнасяме още и разни мръсни продукти - цимент, солна и сярна киселина, пластмаси, стъкло. Изнасяме и услуги - транспорт, туризъм, финасови. Но в този износ няма бъдеще, не става за двигател на икономиката.
В България кризата продължава вече едно полугодие след края на кризата в повечето големи икономики в ЕС. При нас най-оптимистичният вариант е да излезем от кризата около Димитровден.
Но остава риска да направим втори пик на кризата пак по това време, т.н. W-образна крива на рецесията, доколкото все пак започваме да се надигаме от дъното... В този смисъл краят на кризата не се вижда и всички гласове в тази посока са прекалено бодрячески, или просто е за "хвърляне на прах в очите", за да се създаде някакво спокойствие на борда на Титаник...
Виждат ли властите отговорностите си към бизнеса и населението? Четете последната публикация на проф. Георгиев за капаните, в които се намира българскатата икономика във в-к "Труд" или на блога на автора http://www.rgeorgiev.com/2010/08/blog-post.html
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.