Бааавно оттласкване

Дори и растежът навън да се запази през следващата година (въпреки по-слабите от очакваното данни за европейската икономика през третото тримесечие), това не е застраховка срещу грешки на българското правителство, чиято икономическа политика все повече се огъва под исканията на всякакви гилдии. А диаметрално противоречивите сигнали (често дори в рамките на седмица) правят бизнес средата трудно предвидима. На икономиката ще са й нужни още двигатели или поне отпускане на някои от спирачките - тромавата администрация, свързаната с нея корупция, междуфирмената задлъжнялост и липсата на кредитиране. Потребителите обаче все още пазаруват предпазливо, а може би по-внимателни от тях са само предприемачите и инвеститорите.

Моментната снимка

Сезонни изгладените данни на НСИ отново регистрираха, макар и по-малък (0.3%) ръст на икономиката през третото тримесечие спрямо предходното. Изненади няма – износът продължава да дърпа напред, а потреблението да се влошава. Темпът на спад на инвестициите обаче започва чувствително да намалява спрямо същия период на миналата година, което означава, че част от компаниите гледат по-оптимистично на бъдещето. По сектори продължават да растат аграрния и индустрията. Светлина в тунела донесоха и други индикатори през седмицата - през септември индустрията направи малка стъпка към възстановяването, като индексът на промишленото производство регистрира 1.6% ръст (сезонно изгладени данни) спрямо предходния месец. От март насам Агенцията по заетостта непрекъснато отчита спад на безработицата. А през седмицата социалният министър Тотю Младенов обяви, че в края на октомври тя е спаднала с 0.11 пункта спрямо септември и вече е под 9%. Основният двигател обаче остава износът, който расте с 37% на годишна база през септември (виж графиката). "Докато вътрешният пазар продължава да стагнира, износът на стоки е вече по-висок, отколкото преди кризата (поне като оборот). В основата на наблюдаваните развития са добрата конюнктура на повечето външни пазари, както и гъвкавостта на българските износители", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество".

Тук обаче свършват и оптимистичните новини. България влезе в кризата с големи дисбаланси в икономиката си (огромен дефицит по текущата сметка, неоправдани очаквания за ръст на цените на имотите, кредитен бум). Но именно те заедно с чуждите инвестиции бяха генераторите на растежа. Затова и след като поръчките започнаха да намаляват и икономиката започна да се забавя, бизнесът реагира със съкращения на служители и понижение на заплатите. От началото на кризата (от фалита на Lehman Brothers) заетостта в България се е редуцирала с 12.5%. Данните за този индикатор, излезли през седмицата, показаха, че въпреки спадовете в нивата на безработица възстановяването на пазара на труда се случва колебливо. А и очакванията на икономистите са, че броят на хората без работа през зимните месеци отново ще започне да се увеличава. Това оказва негативно отражение върху основния двигател на растежа досега - вътрешното потребление. Банките продължават да бъдат предпазливи в кредитирането, а кризата в Гърция да оказва негативно влияние при оценката на риска в цяла Югоизточна Европа от страна на инвеститорите. Така големият въпрос оттук нататък е колко време ще е нужно, за да може икономиката да се приспособи към новата си структура и освен износа нагоре да дръпне и вътрешното търсене.

"В ход е устойчив процес на възстановяване. Не трябва да храним илюзии обаче за темповете, с които този процес ще протича: те ще са бавни", твърди Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. "В началната си фаза възстановяването ще разчита на външни фактори: на износа и на запасите. Засега вътрешните фактори на растежа остават слаби, като индивидуалното потребление, изглежда, се превръща в ахилесовата пета на процеса", допълва той.

И поглед напред

Въпросителните през следващата година са още повече и зависят от множество външни и вътрешни фактори. Ако няма сериозни сътресения в еврозоната, по всичко личи, че българската икономика ще продължи да се оттласква от дъното. А прогнозите на местни и международни анализатори са за ръст между 2 и 2.5% през следващата година. Според икономисти страната в момента се намира в т.нар. inventory cycle (процесът на натрупване на запаси в икономиката), докато в еврозоната той се изчерпва и скоро България ще трябва да разчита повече на вътрешното потребление.

"По-нататъшната скорост на възстановяването на икономиката в краткосрочен план ще зависи от развитието на сектора на услугите, тъй като той има преобладаващ дял в БВП", прогнозират експертите от Центъра за икономическо развитие в последния си тримесечен доклад. Те допълват, че е пресилено да се очаква външната търговия да осигури прогнозирания растеж на икономиката. "Структурата на износа не се е променила и суровините и енергийните ресурси остават водещи - близо 60%. При вноса се наблюдава ръст на стойността на суровините и енергийни ресурси поради ръст на цените им, което е на фона на спад в стойността на инвестиционните стоки, главно машини. Това означава, че производствените предприятия не инвестират в разширяване и обновяване на производството, а така икономически растеж не се постига", обясняват експертите. И все пак, перспективите за устойчиво възстановяване през следващата година ще се подобряват. "Ребалансирането на текущата сметка ще е завършило, цените на жилищата ще се стабилизират, а отрицателните тенденции в заетостта ще започнат да се пречупват. Нормализирането на условията за кредитиране ще е набрало скорост, тъй като голямата част от загубите в портфейлите на банките ще са вече абсорбирани, а качеството на кредитите бавно ще се подобрява. Ще бъдат рестартирани някои инвестиционни проекти, най-вече там, където предоставените гратисни периоди за въвеждане на стандартите на ЕС за опазването на околната среда приближават края си", обяснява Кристофор Павлов.

За да се случи всичко това обаче, трябва още едно условие – добра или поне предвидима бизнес среда. Най-важният компонент от нея е фискалната стабилност. Ако правителството успее да задържи ниски данъците и ограничи разходите си, доверието на чуждите инвеститори ще се засили и ще е голямото предимство на България в региона. Нуждата от бюджет с минимален дефицит през следващата година е още по-остра и на фона на продължаващата криза в Гърция и понамалелите резерви. И колкото и да ни е омръзнало да се повтаряме, единственият начин да се постигне бюджетна стабилност са структурните реформи.

Автор : Капитал Преглед на оригинала