Еgalité, fraternité, jet privé*

Двата случая предизвикаха острата реакция на френския президент Никола Саркози, който обяви война на този тип поведение и в официално комюнике каза, че инцидентите "подчертават проблемите, които създава поведението на някои от ромите и пътуващите хора". Саркози обяви, че ще се вземат мерки за премахването на незаконните лагери. Именно през кампанията срещу незаконните лагери в историята попаднаха и българските и румънските роми. Демонстрацията на решителност на Саркози след двата инцидента идва в контекста на скандал със съвсем друг привкус - на корупция и конфликт на интереси. Това е аферата "Бетанкур". В нея беше замесена собственичката на L’Oreal Лилиян Бетанкур, както и министърът на труда Ерик Вьорт. Този скандал беше сериозен удар по Никола Саркози и рейтинга му.

Твърдият подход към проблем, който съществува от години (интеграцията на децата на емигрантите от Севрна Африка, както и лагерите на циганите), със сигурност не може да бъде решен с кампания. Действията на Саркози обаче тотално изместиха фокуса от аферата "Бетанкур". От няколко седмици медиите не се занимават с този казус, защото са заети именно с експулсирането на роми и политическия дебат покрай това.

Защо казусът придоби такава популярност?

Идеята на Саркози беше остро критикувана от представители на опозицията във Франция, както и от негови опоненти вътре в управлвящата партия (най-вече политици, близки до Доминик дьо Вилпен). Отделно от това критики имаше и от религиозната общност и организациите за защита на човешките права. Именно този дебат беше най-богато отразяван в медиите и на практика измести светлината на прожекторите от същността и мащаба на проблема.

Най-точният коментар в тази посока дойде от българския външен министър Николай Младенов, която обясни, че темата се експонира по неправилен начин и че става дума за вътрешнополитически дебат във Франция.

Има ли тенденциозност в действията на френските власти?

По-скоро не. Според полицейското аташе във Френското посолство в София Жан-Франсоа Мириге през последните години в България са били връщани между 300 и 350 души на година: "Става дума за доброволно заминаване - хора, на които плащаме билета, и експулсиране на лица, които са превишили допустимия срок за престой или работят без разрешително за работа." По думите му не би трябвало да има промяна и тази година. "Действия се предприемат само към тези лица, за които е установена нередност." Той даде пример с проверка на подобен лагер в близост до Бордо, където властите са установили 53 души, сред които 10 непълнолетни -  30 от тях са били с изрядни документи, девет са подали молба за разрешение за престой, а четирима са били просрочили допустимия срок. "Само по отношение на последните са предприети действия."

Може ли ромите да попречат на приемането на България и Румъния в Шенген?

Не. Въпросът за интеграцията на ромите като условие за членство в Шенген действително беше поставен от френския министър по европейските въпроси Пиер Люлюш. Приемането в Шенгенската зона обаче става след покриването на ясни технически критерии. "Няма обща точка между Шенген и интеграцията на ромите", категоричен беше Матю Нюман, говорител на европейския комисар по правосъдие.

След разговор с Пиер Люлюш външният министър Николай Младенов също коментира, че такава опасност не съществува. "Няма връзка между това, което ние правим, за да станем член на Шенген, и тази ситуация. Дали ще се присъединим към Шенген в срок зависи изцяло от нас", заяви Младенов.

Френски дипломат, пожелал анонимност поради естеството на темата, коментира, че темата за Шенген и ромите е част от политическия дебат: "Такава връзка според законите няма. Но тя може да се прави свободно от политиците - такъв беше случаят с Германия, която направи връзка с механизма за мониторинг, който беше наложен на България и Румъния, и Шенген."

Какво мислят по темата Съветът на Европа и Европейският съюз?

Реакциите на Европейската комисия към действията на френските власти са сдръжано критични. Европейският комисар по правосъдие Вивиан Рединг изрази съжаление в свое изказване от средата на седмицата, че в "някои страни членки през последните седмици" се води дебат, който съдържа елементи на дискриминация. По думите й е задължение на всяка страна членка да осигури едновременно "обществен ред и социална интеграция" на всички европейски граждани, които живеят на територията й. "Европа не е просто общ пазар, в същото време е общност на стойности и фундаментални права. Европейската комисия ще наблюдава това", беше категорична Вивиан Рединг. Европейският комисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева коментира, че ситуацията притеснява Брюксел и че "винаги е добре да се работи с търпимост и уважение с хората".

Далеч по-остра бешe реакцията на Съвета на Европа в лицето на Европейската комисия срещу расизъм и нетолерантност (ЕКРН), която обяви, че е силно притеснена от "отношението към ромите във Франция" и най-вече практиката те да бъдат "колективно обвинявани" за криминални престъпления и нарушения на европейското законодателство.

Нарушават ли се човешки права?

Спорно е. През годините Франция е била осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург именно заради практиката за масово експулсиране. Най-често става дума за нарушаване правото на личен живот, коментираха правозащитници. Понякога сред изселените има и деца, които са започнали да се интегрират в обществото.

Според Европейската комисия срещу расизъм и нетолерантност Франция има и задължение да осигури правото на ромите на подслон, здравно обслужване и образование.

Защо в дебата се появиха и Европейските фондове?

Един от ходовете на френското правителство за решаване на проблема, който обаче остана неотразен от по-голямата част от медиите, беше насочен именно към създаването на механизми, по които европейските фондове, предвидени за социално слабите, да стигат до ромите в техните страни по произход. В прессъобщение от седмицата Европейската комисия припомни, че има три структурни фонда, насочени към интеграцията на ромите. Сред тях е и Европейският социален фонд, който в България обаче е представляван от оперативните програми "Административен капацитет" и "Човешки ресурси", които не са насочени към ромските малцинства.

По данни на ЕК 27% от бюджета на Европейския социален фонд средно за България, Чехия, Испания, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Румъния, Словения и Словакия е насочен към социално слабите и ромите. Като позитивна тенденция се посочва, че в Унгария и Румъния този процент е над 50, а целта на Ирландия е до 2013 г. почти всички средства да отиват за тази част от населението.

*Равенство, братство, чартър- свободен превод на популярна шега с лозунга на френската революция