Тюркмен от паралелното общество

Турският Зарацин

Преди два месеца Инан написа книга за интеграцията. В нея разказа някои истории от детството си, изля гнева си от натрупаните ситуации, в които е бил пренебрегван затова, че е с "миграционно минало" и наричан емигрант в страната, в която е роден, израснал и учил.

"Какво вие иска, ме попита той. Хората непрекъснато ме заговарят на развален немски, въпреки че съм израснал немскоезичен и говоря езика много по-добре от турски... Когато някой автоматично решава, че не знам немски, това си е чист предразсъдък. Аз не заговарям всеки черен автоматично на английски. А много други го правят." Такива неща написа.

В книгата не могат да бъдат намерени научни, задълбочени тези за интеграцията. Дори е написана на шега, без сериозни предварителни планове за бестселър. Тя е сборник от преживявания, примесени с доза съзнателна острота. "Малко провокация не е лошо да има, когато е в умерени граници. Аз не пиша срещу никого и не обиждам нито един австриец. Казвам само това, което смятам за грешка." Червена корица с полумесец, звезда и големи бели букви "Ние идваме", а вътре: "Независимо дали харесвате Турция или не, дали ни искате в ЕС или не – турското влияние в Европа ще расте все повече, защото ние сме по-млади, по-гладни и многобройни."

Със своите стотина страници Тюркмен успя да запали медиите в Австрия и Германия. Най-тиражните вестници му отделиха първи страници, при това по няколко пъти. Влезе с интервюта на по цели разтвори, а мнозина веднага му лепнаха етикета "турският отговор на Тило Зарацин". Критиците го подхванаха с обвинението, че търси сензацията пред това реално да допринесе за интеграцията. Други го упрекнаха, че дори й вреди.

Обикновена турска история

Тюркмен. Сякаш и името му е по поръчка. Той е младеж на 25 години, трето поколение австро-турчин. Роден е в Линц и е израснал там. Баща му е от кюрдски произход и се е запознал в Австрия с майка му. Техните родители са били класически гастарбайтери, дошли в Австрия през 70-те.

Като малък Инан е ходил на детска градина със своите австрийски връстници, а след това и на училище. В гимназията вече е попаднал в по-смесена среда и обществото автоматично го е вкарало в групата на емигрантите, чужденците, турците. Често е бил дискриминиран и е ставал жертва на агресия. Като този случай, при който бил на улицата и говорел с приятели на турски. Трима насреща им се приближили и развикали защо не говорят в Австрия на немски. "Наплюха ме и ме нарекоха "канаке" (доста обидно за турците емигранти). Когато си на 15 години и някой те наплюе, тогава разбираш, че нещо не е наред." Класическа история.

Противно на образа, който си е изградил чрез своята книга, Инан Тюркмен всъщност е обикновен, скромен младеж от турски произход. От три години е във Виена, където учи икономика във Виенския университет. Има амбицията да прави свой бизнес, а преди това да замине за година-две да учи навън. Може би дори в Турция. Но не иска да остане там. Иска в Австрия.

С кецове и карирана риза, говори бързо и като че ли още не е преодолял сценичната треска под прожекторите на внезапната си популярност. "Мислех си, че няколко човека във Виена ще прочетат книгата ми. Но никога не съм очаквал такъв огромен интерес."

Според Инан Тюркмен интеграцията на турците в Европа е неотложно необратим, но много закъснял процес. И трябва да се поеме отговорност за това, че не се е случила. Но е склонен повече да оправдае "дискриминираните" за сметка на "дискриминиращите". "Политиката е тотално сбъркана. Тя е тази, която трябва да носи отговорността."

По кварталите ще ги познаете

Инан дава за пример дългогодишната практика за разделяне на кварталите във Виена на емигрантски и такива за местното население. До съвсем скоро, ако някой емигрант (турчин или сърбин най-вече) си търсеше жилище, той биваше настаняван в точно определен квартал, където има само чужденци. "И после всички се питат как може да има квартали, в които над 80% са емигранти. Разбира се, че ако един турчин живее заедно с 30 други сънародници, те ще оформят свое общество. Разбира се, че ще пазарува от турския магазин и ще се пере в турската пералня. Така се създадоха паралелните общества."

Или образователната политика. Имало прекалено малко учители с миграционно минало. Когато една млада австрийска учителка трябвало да преподава на класове, пълни с емигранти, тя не можела да се справя. Най-малкото заради езиковите и културните дефицити.

"През последните десетилетия политиката въобще не се е грижила за интеграцията. Сега трябва да се направи нещо, за да има промяна след десет или 15 години."

Сред самите емигранти също имало вина. Огромен е процентът на децата, които отпадат от училище, които не знаят немски и стават аутсайдери на обществото. Но като че ли за тях Инан Тюркмен е склонен по-лесно да намери оправданието. "Хората не се чувстват комфортно, затова се затварят в своите общества. Аз имах късмет, чувствах се добре в детската градина, в училище. Бях част от тях. Но с мнозина други деца не се случва така. Те обикалят със своите кърпи на главата, не знаят немски, отиват на училище и там се чувстват отритнати. И тогава се затварят в своята група. За мен най-важно в интертацията е "да се чувстват добре".

"Представете си какво ми е било в училище, когато учехме за първото и второто турско нашествие и се чуваха реплики като "помощ, турците идват". Тогава целият клас се обръщаше към мен." За двете нашествия се учи и днес, а радикалната дясна партия ги използва като сюжет в своите предизборни брошури.

Със своите кецове и чанта през рамо, Инан отива да подготви доклада си, който трябва да държи след няколко дни във Виена. Преди дни в бил на представяне на "Ние идваме" в Линц. Книги като неговата като тази на Зарацин или филми като "Алемания" няма да разбият закостенелите предразсъдъци, трупали се кротко вече 50 години. Но поне са началото на една дискусия, която е неотложна. А иначе "Таторт" не е никак лош германски сериал.