Фарът в северния край на Европа

Съдбата на датските пенсионери

Подобно на американските бейбибумъри, датчаните имат голяма генерация, наречена "68". Поколение 68 са родени през 40-те и началото на 50-те години, а псевдонимът им идва от факта, че са били млади в края на 60-те. Представителите на тази генерация са работеща сила, която е в състояние да поддържа щедрите социални придобивки в основата на датското общество. Някои от тези облаги, с които Дания се гордее, са направо екстравагантни. Датските студенти получават месечна стипендия в размер на около 700 евро за 5 години, плюс още една година, в случай че не са си взели всичките изпити. Безработните граждани получават социални помощи в размер от около 1000 до почти 2000 евро на месец.

Тъй като Дания страда от основното заболяване на Европа - ниска раждаемост и бързо застаряване на населението, единствената възможност е незабавно свиване на тези щедри бюджети. Правителството излезе с така наречения План 2020, който трябва да спести 47 млрд. датски крони до 2020 г. Пенсионната възраст се удължи от 65 на 67 години и множеството възможности за ранно пенсиониране бяха ограничени.

Тъй като правителството е малцинство в парламента, План 2020 нямаше как да стартира без вота на Датската народна партия. Както подобава на всяка уважаваща себе си крайнодясна и антиимигрантска формация, тя поиска в замяна на подкрепата си видими мерки за ограничаване на притока на хора - заради което будките по границата изникнаха отново. Така преди очакваните избори по-късно тази година ДНП ще спечели точки пред електората си. Имигрантите се оказаха

Най-удобната мишена

Избирателите на Пия Киасго са основно нискоквалифицираните и хората от селските райони на Дания. Това са двете групи, най-засегнати от износа на производство в чужбина. А най-силната конкуренция в ЕС в момента идва именно от Източна Европа. Датските майстори често се конкурират с полски колеги, които са готови да работят за по-малко пари. Добавете финансовата криза, която събуди носталгия към "добрите стари времена", и ще разберете защо, без да познават особено българите и румънците, някои датчани виждат в тях заплаха. Това понякога достига комични размери. Преди няколко месеца в бюлетина на ДНП възрастна датчанка си спомняше за времената, когато в лекарския кабинет сервирали безплатно бисквити и кафе. Сега за съжаление няма такова нещо - чужденците ядели твърде много бисквити и лекарите се принудили са спрат безплатния десерт.

Разбира се, трудно може да се каже, че подобни настроения са представителни за датската нация - след публикуването на бюлетина, централата на ДНП бе затрупана с бисквитки, пратени от възмутени датчани, нежелаещи да бъдат смятани за расисти или бездушни спрямо имигрантите. Позната от Копенхаген сподели, че не й харесва решението на правителството, защото липсата на граници "смалява и сближава Европа".

Това обаче не скрива факта, че

"Чужденец" е мръсна дума в Дания

Ако си попаднал в тази категория, това обикновено означава, че не си приет. Дори хора, родени в Дания в семейство на имигранти, или дошли тук, когато са били 10-12 годишни, все още са определяни като "чужденци". Това не е географско понятие, а светоглед. Тази дума разграничава датските ценности и начин на живот от останалите. Ако желаете да ги приемете (и не изглеждате твърде различно), тогава има доста добър шанс да живеете нормално, заобиколен от приятелски настроени датчани. Не се ли впишете в тази категория - покрайнините на датското общество ви очакват. Каролин Вознячки е най-известната датска тенисистка, но ако не беше такава, най-вероятно щеше да носи клеймото полякиня, тъй като оттам са родителите й. Ако Симоне Алипиева не беше обещаваща тенис надежда, а проблемно дете, тя най-вероятно също щеше да е виждана като българка, не като датчанка.

Източна Европа е всъщност само една от опасностите, които според датчаните дебнат зад всеки ъгъл на широкия свят. Дания отхвърли Договора от Маастрихт, който впоследствие беше приет с някои специални изключения, и отказа да замени своята крона за еврото. Датчаните се страхуват главно от имигранти от Африка и Близкия изток. Техните традиции често влизат в противоречие с либералното датско мислене по отношение на религия, пол, трудова етика. Според проучване на Световния икономически форум 79% от датчаните виждат мюсюлманския свят като заплаха, особено след инцидента с карикатурите на Мохамед. Освен с гранични пунктове имигрантите са посрещани и с тест, за да получат жителство в Дания. Държавата проверява техните познания по датски език, датска култура и общество. Това са тенденции, които надали ще отминат.

Разбира се, това все пак е Дания и както няма върлуващи чуждестранни банди, така няма и гневни тълпи, които да нападат имигранти. Образът на толерантен народ е дълбоко вкоренен тук. Но зад него блика истинската и ежедневна тревога на обикновените хора за това какво става около тях.  Когато те виждат, че техният комфорт от социални облаги се изплъзва, се опитват да намерят начин да го спасят. Първият и най-лесен е да спрат да го споделят с други. Граничните пунктове, разбира се, няма да помогнат. Но те са мъждукащият фар на една все по-тревожна Европа.