Интеграция без арматура

Никой няма кураж за ромските проблеми

Както е известно, България е страната на стратегиите. На национално ниво документи има предостатъчно. Съставени са образователна, жилищна и здравна стратегия, както и две рамкови програми - планът за действие по декадата на ромското включване и рамковата стратегия 2010-2020 г., които на теория трябва да прокарат интеграцията на ромските общности в мнозинството. На практика те нямат нито финансовата, нито институционалната обезпеченост, за да се справят с проблем от такава величина.

Политиката за ромите изглежда добре само на хартия, защото липсва политическа воля за нещо повече. Експертите пишат, политиците не поемат и резултатът наподобява вица: "Камилата е кон, проектиран от комисия." Държавата изсипва милиони за професионалната им квалификация, но от резултата никой не е доволен. "Ромите станахме най-обучаваните в България", недоволства Бисер Петков, старши специалист по работа с малцинствата в Тетевен. Естествено е, че е по-лесно да се имитира дейност, вместо да се търси резултат, макар че дори засегнатите знаят кое е решението. "Трябва да се затвори цикълът – да не се дават пари на обучителите, ако след това хората не си намерят работа. Иначе само ще се обучаваме", продължава Петков.

Някой трябва да поеме тежестта да признае, че със социалните групи в неравноправно положение, не само ромите, трябва да се работи сериозно. Иначе под формата на политика за интегриране на малцинствата се прокарват дейности, които отбиват номера, като внимават да не дразнят дискриминационно настроеното мнозинство. Така, дори и някои от програмите да са смислени и работещи, те потъват в морето от неконцентрирани усилия.

"Ако нещата не се движат заедно, а се оправя само едно, то деградира, докато оправиш другите", казва Боян Захариев - програмен директор в "Отворено общество". "Построен е блок, настанени са очевидно нуждаещи се ромски семейства, но липсва възможност тези жилища да бъдат поддържани от собствениците им. Те нямат работа, не могат да плащат сметки и жилището деградира. Това е следствие от факта, че няма цялостна стратегия."

Институциите за ромите изглеждат създадени за показност, не за ефект. Националният съвет по етническите и социални въпроси се е събирал веднъж за последната година. Също толкова пъти е заседавал от декември досега и консултативният съвет за интеграция на децата от малцинствата към министерството на образованието. В момента в държавната администрация човекът с най-висок пост, отговарящ за ромите, е съветник към социалния министър. Това е Милен Миланов, който е национален координатор на десетилетието на включването. Миланов отказа да коментира ситуацията към момента, но зам.-министър Валентина Симеонова, в чиито правомощия влиза наблюдението на дейностите по инициативата, призна, че координацията е слаба, а отговорностите - размити. Тя посочи, че първото национално изследване изобщо за ефекта от похарчените досега средства - предимно по програма ФАР, която финансира такива проекти от 1994 г., ще бъде направено този октомври - 15 години след началото й.

Пари има, действайте

"Смята се, че става въпрос за някакви милиарди, а от държавния бюджет никога не са отделяни пари в значим мащаб", казва Деян Колев от центъра за междуетнически диалог "Амалипе". "Въпреки че имаме рамкова програма от 1999 г., никога не е било записано в бюджета да има целево финансиране, дори когато имаше огромен бюджетен излишък. Финансирани са отделни дейности, на отделни министерства, в техните бюджети." Колев не смята, че има цялостна политика и концепция за интеграция, а реалността сочи, че от тези 140 млн. огромна част идват от частни донори и от външни институции като ЕС и Световната банка.

Румян Сечков от фондация С.Е.Г.А. обяснява, че всъщност само около 35% от парите по програма ФАР са оставали в страната. "Останалите отиваха за чуждите експерти, много от които не бяха запознати с местните специфични проблеми, но такъв беше самият дизайн на програмата."

По-интересно е как държавата харчи своите пари. По прословутата програма "От социални помощи към трудова заетост" няколко правителства са изхарчили много повече, отколкото са дадени пряко за интеграцията на малцинствата. Ефектът според Сечков е пилеене на пари, тъй като мнозинството от участниците не си намира трайно работа. Експерт от неправителствена организация дава пример с Монтана, където била въведена длъжността на наблюдаващ контейнерите за боклука – да не ги палят. Макар че програмата носи много косвени ползи като спад на дребната престъпност и социализация на ромите, които са в най-тежко положение, разходите са твърде големи.

Според Боян Захариев схемата в Словакия, която също има голямо ромско малцинство, е много по-успешна, защото е избран различен подход - вместо да кандидатстват на парче с малки проекти, общините се борят за финансиране на цели стратегии за малцинственото си население. Фондът за това е 200 млн. евро. Така се избягва и разходът на административен ресурс, който тук се влага в много проекти, които няма как след това да бъдат проследявани.

Много е важно и да се промени начинът на оценяване. Сега то е обърнато към количество, не към качество - дефект не само по ромската тематика. Качествените показатели се избягват, защото са по-трудни за постигане, а и защото биха разкрили кой как работи.

Добре, а след това?

Тази очевидна липса на последователен държавен ангажимент е най-големият проблем пред ромската интеграция. Колкото и успешни да са дадени проекти, колкото и добри практики да бъдат намерени в различните области от различни донори, те или потъват в забвение, или остават на местно ниво. Липсва онази брънка от веригата, която да ги пренесе нагоре и да ги превърне в политики, казва Колев, който от години работи с държавата. "Прави се нещо и след това не се продължава от държавата. Внася се скъпа техника за профилактични прегледи за здравно неосигурени хора в селските райони. Държавата трябва да подсигури минимално съфинансиране за консумативи и се бави 8 месеца - проектът почти беше свършил, когато то дойде. Трябваше за 2 месеца да се свършат всички прегледи - по 14 часа на ден. Това нямаше как да се случи", разказва конкретен случай той. 

Целта на ФАР не е да създава политики, а да научи администрацията как да прави това. Да намира добрите практики и да ги продължава. Не е ясно обаче как администрацията прави това. "Самият факт, че администрацията не търси оценка за ефективността на проектите по ФАР в областта на социалното включване – не дали са били изхарчени правомерно средствата, а  какво се е случило и какво може да се подобри - е показателен. Губи се връзката и в крайна сметка работата се свежда до това как да изхарчим едни пари, които не са наши – понякога има ефект, но често е трудно да се види. В крайна сметка на административно ниво взети поуки няма", смята Иван Давидов, търговски представител на австрийските Hulla&Co Human Dynamics, работил дълго по ромски проекти.

Комбинацията между двата проблема - недостатъчен ангажимент и недостатъчно финансиране, води до трети: обществено отрицание на идеята за интеграция. Случаят в Ямбол е извор на новинарски хроники и цветни страници по вестниците, но такива като него, които са фрапантни примери за най-лошото, карат мнозина да твърдят, че ромите не могат и не искат да бъдат част от обществото. Това не е вярно.

Ромски отличници

В последните 15-20 години на много места има добри практики и модели. В Лом например има само едно изцяло ромско училище и резултатите на учениците в останалите показват, че е достатъчно да се даде възможност за десегрегация, за да се вдигне драстично нивото на постижения. Докато в Ямбол има блок 20, в Стара Загора има "Лозенец". В единствения мащабен пример за пренос от местно на национално ниво ромските здравни медиатори вършат добра работа, като помагат на хора в неравностойно положение от всякакъв етнос да получат здравно обслужване. През 2006 г. бе въведена професията здравен медиатор в Националния класификатор и бе направена обучителна програма в два колежа - в Пловдив и Враца.

"Има много млади и образовани роми, с много интересни възгледи", казва Деница Сачева от американската фондация NDI. "За мен беше изненада да видя например колко роми говорят английски. Те си работят по проекти и са много интегрирани. Това поколение не е познато, за него не се говори", твърди Сачева, която от дълго време се занимава с ромски здравни проекти.

Понякога резултатът е трудно да бъде видян с просто око, но пък прибързано се правят изводи. Давидов, който е бил директор на проект по ФАР за подобряване на състоянието на мацинствените групи в неравностойно положение, припомня, че в крайна сметка "във всички тези проекти се работи с хора. Примерно имаме едно момче – Славейко, което е от социален дом. То иска да учи в полиграфското училище в София. Ние се впрягаме, търсим му учители, за да може да мине изпитите, стягаме го и  изведнъж се оказва, че е на 17, т.е. минал възрастта за кандидатстване. Обаждаме се на министъра и той казва, че може. Уреждаме всичко и накрая Славейко не се явява на изпитите. Успешни ли сме били? Ами положили сме всички възможни усилия. И едно дете да успее, пак е добре."

Защо трябва да има пари, които се отделят специално за ромите? Това е въпрос, който се задава непрекъснато в България. Отговорът е, че това е необходимо на всички - колкото повече роми се измъкнат от бедността и неграмотността, толкова по-добре за българската икономика и за социалната среда (виж тук). Проблемът с тях няма да изчезне, ако просто се прехвърлят от едно на друго място, където да водят отчаяно съществуване, както стана в Ямбол.

Търсенето на реален ефект обаче изисква някой да каже, че нерешаването на ромския проблем е най-голямата бомба, която тиктака в България, и тя няма да бъде обезвредена с призиви за свободно движение на чергарите.

Фотогалерия: Блок 20 в ямболския квартал "Райна княгиня"

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Цялата галерия