Яшар Якъш: В ЕС трябват лидери, които не вървят след общественото мнение

Има и нещо друго: през последните години често сме свидетели на изказвания на политици в Западна Европа, които засягат въпроси от вътрешнополитически характер за Турция. Сближаването на страната ни с Европа е процес, който няма да приключи утре или вдругиден. И в крайна сметка може да се случи така, че в деня, в който Турция застане на прага на Европа, тези политици вече да не са фактори.

За да упражнява влияние извън собствените си граници, ЕС има нужда от комбинацията на два типа власт, които ние наричаме мека и твърда. Аз виждам ролята на Турция като партньор на ЕС именно във възможността за съчетаване на тези два подхода. НАТО определи 15 горещи точки в света, които биха могли да застрашат стабилността на страните в алианса. Разбира се, държавите, членуващи в НАТО, не са същите като тези, които са в ЕС, но все пак интересите на двете организации твърде често съвпадат. От тези 15 горещи точки по света 13 се намират около Турция или в области, в които страната има някакво влияние - Балканите, Кавказ, Близкия изток и Централна Азия.

Разбира се, аз в никакъв случай не бих искал да кажа, че ЕС не може да се справи сам със сигурността си или да постигне целите си. Като си сътрудничи с Турция обаче, Европа може да се постигне това, което иска, с по-малко финансов и човешки ресурс. Пример е успехът на турската дипломация в организирането на тристранната среща с Босна и Херцеговина и Сърбия. За Европа това се оказа непосилна задача.

Мислите ли, че Турция би отказала да преговаря с ЕС и какво би я подтиквало към вземането на подобно решение?

Не, не мисля, че подобен ход би бил възможен. Това, което ние трябва да направим, е да продължим преговорите си добросъвестно. Както вече казах, присъединяването към ЕС ще е дълъг процес, в който непрекъснато ще трябва да бъде отчитана и разбирана динамиката в общественото мнение както в Турция, така и в ЕС.

В момента обаче на тези настроения не бива да се отдава повече значение, отколкото те заслужават, тъй като едно е сигурно – Турция, която ще се присъедини към ЕС, няма да е Турция от днешния ден и ЕС, с който преговаряме сега, в бъдеще няма да е същият. Важният ефект от преговорите е друг – колкото по-добри са отношенията на Анкара и Брюксел, толкова по-ефективна може да бъде Турция в контактите си със страните от региона, независимо дали те са в ЕС или извън него.

Турция е едновременно черноморска, кавказка, балканска, но и близкоизточна страна и трябва да води преговорите си с ЕС именно от тази позиция.

Очаква ли Турция нещо от България като съседна страна в стремежа си към ЕС?

За нас позицията и подкрепата на България за турското членство в ЕС е много ценна. Мисля, че и двете страни отчитат всички положителни ефекти от едно бъдещо влизане на Турция в ЕС. На първо място ще бъде разширена линията на черноморското крайбрежие, която вече ще бъде част от ЕС и стратегическите му интереси в региона. След бъдещото присъединяване България ще бъде разтоварена и от функцията си на външна граница на ЕС. Освен това страната ни е и огромен пазар.

Така че бих искал чрез вашия вестник да изкажа и благодарността на хората в Турция към общественото мнение във вашата страна, което сочи солидна подкрепа за членството на страната ни в ЕС.

Защо смятате, че е солидна? Тази седмица в парламента течеше дебат за това дали да има референдум за приемането на Турция в ЕС сега или по-късно и има 300 хил. души, които са се подписали под желанието за такова допитване.

Гласът на народа е от съществено значение за всяка стъпка, която трябва да бъде предприета в демократичните държави. Дипломацията и международните отношения обаче са области, в които не се очаква човекът от улицата да бъде запознат с тънкостите на всички въпроси, които се поставят на обсъждане. По тази причина решенията, които се предприемат, не трябва да се формират в съответствие с емоциите на масите. Хитлер го направи и резултатите са ни известни.

Отношенията в ЕС, установени от неговите бащи основатели - Жан Моне и Робер Шуман, са още един пример за това. Те не поискаха референдум за изграждането на Европейската общност за въглища и стомана, която е предшественик на ЕС. Ако той все пак е бил организиран, аз не вярвам, че масата от хора в Германия и Франция по онова време щяха да гласуват в полза на създаването на такава общност. За да бъдем успешни, ще ни трябват лидери, които могат да погледнат отвъд хоризонта, а не такива, които вървят по петите на общественото мнение.

България твърди, че има добри отношения с Турция. В същото време имаме проблеми, към чието решаване не се движим особено бързо - водите на река Тунджа, бежанците от Източна Тракия и газопровода "Набуко"са само някои от тях.

Няма страни, които в един или друг момент да не са изпитвали проблеми в отношенията си. Вижте Великобритания и САЩ например. Те са вероятно най-добрите приятели на света! Това обаче не пречи на двете страни да имат различия, когато става въпрос за защита на стратегическите им интереси.

Така че нека не говорим за проблеми. Ние просто търсим взаимно изгодни пътища към постигане на интересите си. България например отпусна на Турция допълнителни количества вода от Тунджа по време на продължителната суша в нашата страна. Що се отнася до изселниците от Източна Тракия, турското правителство вече е декларирало, че е готово да овъзмезди всеки, който може да предостави документи и надеждни доказателства за това, че е имал собственост, която му е била отнета.

Така стигаме и до проекта за газопровода "Набуко". Там проблемът в никакъв случай не е в това дали да го има или не. Основният проблем за реалния старт на проекта (който е подкрепян и от ЕС и трябва да осигури газ от страни като Азербайджан, Туркменистан, Ирак, Сирия, Египет) остава осигуряването на необходимия транзитен обем, който да запълни капацитета му от 32 млрд. куб.м газ годишно. Ето защо не бих казал, че имаме проблеми. България днес е най-добрият съсед на Турция и това е факт.

Какво мислите за политическата линия на новия турски външен министър Ахмет Давутоглу - някои я определят като неосманизъм?

Не, изобщо не може да става дума за неоосманизъм или неоотоманизъм. Така или иначе през второто тримесечие на годината турската икономика отбеляза ръст от 10.3% - по-добре от очакванията. Това е поредният период, в който страната отчита икономически растеж. През първите три месеца на 2010 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Турция отбеляза ръст от 11.7%, а за периода април - юни е нараснал с 3.7% в сравнение с първото тримесечие.

Относителната бързина на възстановяването на Турция след кризата се дължи в голяма степен на стабилността на нейния финансов сектор. Сами разбирате, че тук не става дума за празни амбиции, а за наистина силни икономически позиции в региона. В крайна сметка Турция е шестнайстата икономическа сила в света, която на всичко отгоре се оказва и важна транзитна точка за някои от най-големите енергийни проекти в Европа.