Свят

Среден успех: 4.5

ЕС получи първия си бележник с оценки за външна политика

Огнян Георгиев

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Изкуството на възможното

България може да засили активността си спрямо Западните Балкани, смята ръководителят на ЕСВП в София, Димитър Бечев, който участва в изследването. "Например, да помисли как да постигне напредък в преговорите между Прищина и Белград, или тези в Босна или да подпомогне Черна гора за преговорите с ЕС, които нищо чудно да започнат през 2012 г."

Бечев сочи Босна като добър пример за възможностите на България, тъй като Турция в момента се опитва да играе посредническа роля между общностите там, но не успява напълно. София може да поеме партньорска роля с Анкара, казва Бечев. Той признава, че това ще срещне съпротива в самата Босна, но ако иска да води някоя от инициативите на ЕС, българската страна трябва да е способна да преодолява препятствия.

Историята ще съди колко успешно или не е било решението на ООН да позволи удари срещу Муамар Кадафи, но Европа има малък повод за тих триумф. Френският президент Никола Саркози и британският премиер Дейвид Камерън, всеки заради собствени причини, успяха заедно да направят нещо, което на ЕС му се случвало рядко - да водят и спечелят дипломатическа битка. Те поставиха на масата предложение, увлякоха след себе си САЩ и редица по-малки страни, задържаха настрана вечно съмняващите се Русия и Китай и най-накрая предадоха цялата операция в ръцете на НАТО и получиха международна подкрепа за нея. И всичко това без Германия.

Този внезапен порив на енергия в европейската външна политика дължи успеха си на два фактора: първият е водачеството на Великобритания и Франция, а вторият - спомените за предишни разочарования като Руанда и Босна. Ново изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), излязло тази седмица, посочва тези две причини (лидерство и горчив опит) заедно с трета - единство, като основата на всяко успешно действие на ЕС.

ЕСВП е превърнал доклада си в нещо като

Ученически бележник

като е поставил оценки на външната политика на ЕС в шест области - отношенията с три ключови страни (Русия, Китай и САЩ) и един регион (широка Европа), международни въпроси и управление на кризи. Тези оценки от своя страна са разбити на много подобласти, като във всяка се измерват три показателя - единство и ресурси (т.е. самата политика) и резултати от нея. Или ако перифразираме с въпроси: обединени ли бяха европейците, опитаха ли наистина и получиха ли, каквото искат.

2010 г. е първата, за която ЕСВП прави подобна оценка, защото тя е и "нулева година" за новосъздадената европейска дипломатическа служба и новия "външен министър" на съюза. Така събитията в Северна Африка остават извън полезрението на оценителите, но според тях източните и южните съседи на ЕС така или иначе са били почти забравени в една година, в която еврото изпадна в дълбока криза.

Въпреки всичко във външната политика има няколко позитивни момента. Те са свързани или с горчивия опит (климатичните преговори), или с лидерството (Полша и Германия в "затоплянето" с Русия), или с единството (земетресението в Хаити). Всъщност българският еврокомисар Кристалина Георгиева може да е доста доволна от себе си - отговорът на Европа на хуманитарни кризи получава твърдо 6. България пък има защо да помисли за лидерска позиция по някоя тема - например Западните Балкани (виж карето). Сред другите силни области са преговорите с Китай за стандартите и защитата на потребителите и отношенията със САЩ спрямо Иран. Като цяло обаче ЕС се справя удивително слабо в

Отношенията с другите световни сили

Сред най-лошите оценки са въпросите за човешките права и върховенството на закона в Русия, Китай, Турция. Много от двустранните въпроси със САЩ също са с оценки 4, като ЕС понякога не може да защити свои базови теми: например да няма такса за визи за европейци в САЩ, камо ли по-сложната дилема с китайски компании, участващи в обществени поръчки в Европа, без да са отворили своите търгове реципрочно.

Това е традиционна слабост за съюза, но тя търпи промяна, твърдят изследователите. "2010 г. може да остане годината, когато ЕС разви нормални отношения с американците", твърди Марк Ленърд, директор на ЕСВП. Той дава пример с Европейския парламент, който спря споразумението за обмен на банкова информация и поиска от американците по-добри условия за сигурност на данните, преди да одобри проекта. "Това е порастване и е неизбежно", казва Ленърд, който твърди, че ЕС и САЩ се учат да живеят в постамериканския свят.

Според основния изследовател на проекта Жустин Ваис "всъщност има обща европейска политика. Тя е базирана на някакво дипломатическо тяло от политики, инструменти и инициативи, което реално отразява обща визия спрямо останалия свят". 2010 г. обаче очерта

Няколко сериозни предизвикателства

пред нея. Първо, възходът на Германия, новата суперсила в съюза, която обаче все още е в състояние на отрицание за своята сила навън (действията и бездействията й покрай Либия доказаха слабите места). Как и накъде ще развие своя потенциал Берлин ще е от ключово значение за бъдещето на ЕС, като събитията в еврозоната ще бъдат първият сериозен тест за това (виж темата на броя). Второ, промените в световните организации.

Г-20 е основен проблем за европейските страни, смята ЕСВП, тъй като в него имат числено надмощие държави, които не приемат намеса във вътрешните дела и защото действията му се базират на неформалните отношения между световни сили вместо на правовите институции и принципи.

Третото предизвикателство са именно събитията в арабския свят. Те са най-голямата историческа възможност за ЕС да доразвие старата си мечта за външна политика, базирана на ценности, спрямо съседен регион. Последната такава възможност беше в Източна Европа през 90-те.

Иронично, но в доклада пише: "Новите политически лидери на Европа са формирани от Голямата рецесия и затова разглеждат света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто се надяват да бъде. Те са твърде скептични към хуманитарните интервенции и износа на демокрация." Саркози и Камерън доказаха, че в подходящото време стереотипите могат да се променят бързо дори в ЕС. 2011 г. обещава твърде различен бележник.