Още две години в чакалнята
Българите намират начини да работят в Западна Европа въпреки ограниченията
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Величка е от Велинград, но работи в Милано - гледа близо 90-годишна болна жена. Живее при нея, ангажирана е почти денонощно шест дни в седмицата. И така вече пет години. През това време е сменяла семействата само веднъж - след смъртта на първата й "работодателка". Няма намерение да се връща трайно в България, въпреки че собствената й майка е над 80 и също има нужда от грижи. Идва си рядко. Миналата година пропуска дори абитуриентския бал на сина си, затова пък му изпраща пари за костюма.
Величка е в Италия от 2006 г. Не е усетила по никакъв начин, че междувременно България е влязла в ЕС. Не се интересува от законите, защото получава парите си на ръка и не е регистрирана никъде. Не се притеснява от трудовата полиция, защото почти не излиза от "работното си място". Българката не се бои, че след 1 май т.г. конкуренцията й може да се увеличи - не вярва някоя чехкиня, унгарка или полякиня да се наеме да върши нейната работа за същите пари. Затова й е все едно за кого трудовите пазари в Европа са отворени и за кого не.
Пред затворена врата
За България и Румъния действат т.нар. преходни периоди за достъп до пазарите на труда в ЕС. Съгласно Договора за присъединяване на двете държави към съюза старите страни членки могат да ограничават наемането на българи и румънци за две, за пет или най-много за седем години. Рестрикциите не се прилагат за самонаети. В момента българските и румънските граждани не могат да работят свободно в 10 държави (виж инфографиката). По принцип тези страни биха могли да отменят ограниченията още от 2012 г., след като се навършат пет години от влизането ни в ЕС. Преди дни австрийският министър на труда Рудолф Хундсторфер попари тази надежда, като заяви, че и десетте ще държат на преходните периоди до последния възможен момент - 31 декември 2013 г. Засега обаче не е известно еврокомисията да е официално уведомена за подобно решение от която и да е от тях.
Холандия първа обяви, че ще се възползва от това право. В началото на април социалният министър Хенк Камп предложи след 1 юли разрешителни за работа на българи, румънци и граждани на страни извън ЕС да бъдат издавани само в "изключителни случаи". Аргументира се със стремежа на правителството да намали безработицата сред холандците. Изненадващо за видимо спокойния си нрав социалният министър Тотю Младенов реагира доста остро. В писмо до холандския си колега той настоя българите да не бъдат третирани като граждани на трети държави. И напомни, че съгласно разпоредбите за свободно движение на хора за българите не могат да се въвеждат по-ограничителни условия за достъп до трудовия пазар от съществувалите преди влизането ни в ЕС.
Гласът на Младенов обаче остана глас в пустиня. Не помогна и подкрепата на еврокомисаря Ласло Андор, който неотдавна в прав текст заяви, че "налаганите ограничения на свободното движение за български и румънски граждани са вредни за доброто функциониране на eдинния пазар на ЕС".
Сигналът от Холандия бързо стигна до Швейцария. Тъй като не е длъжна да се съобразява с преходните периоди на ЕС, тя удължи ограниченията за двете нарочени държави до края на май 2014 г. Предупреди даже, че този срок може да се измести с още две години напред - до края на май 2016 г.
Заобиколните пътища
Въпреки строгите рестрикции далеч не всички българи припечелват в ЕС нелегално като Величка. По данни на Европейската комисия в началото на 2010 г. българските работници с официални разрешения и договори в Италия са били 46 хил. Италия е четвъртата държава след Испания, Германия и Гърция, в която работят най-много българи. Министерството на труда добавя към този списък Великобритания и Кипър. По официална информация става дума за десетки хиляди заети български граждани във всяка от тези държави. В някои като Испания, Гърция и Великобритания броят им надхвърля 100 хил.
Достъпът до затворените пазари все пак е възможен, макар и не за всички. Най-лесен е той за висококвалифицираните специалисти, за които местните работодатели без проблем могат да докажат, че нямат конкуренция на съответния пазар на труда. Особено дефицитни са лекарите и другите професионалисти в здравеопазването. Такива българи могат да търсят работа сами, както и с помощта на частни и държавни агенции по заетостта. Още една възможност е Европейската мрежа за услуги по заетостта EURES за обмен на работни места в европейското икономическо пространство.
Друг легален път за работа в "забранените" държави са междуправителствените спогодби между тях и нашата страна. Най-силно е сътрудничеството по тази линия с Германия. В момента действат две спогодби и две споразумения с Федералната република за наемане на работници и специалисти в конкретни икономически и професионални сфери. Най-голям е броят на българите, заети в хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство. През 2010 г. по това споразумение в Германия са работили 3 641 български граждани. До 1 април т.г. е предложена работа на 1340 души.
Въпреки кризата сравнително активно се използва и възможността за работа по междуфирмени договори в строителството и свързани с него дейности. През миналата година по този начин са били наети средно 357 човека на месец. Тази година те са 264 души средно месечно. От междудържавните договорености се възползват и студенти, които намират лятна заетост в Германия в сферите на ресторантьорството, селското стопанство, индустрията, услугите.
Всъщност, като държи българите и румънците отвън, "стара Европа" вреди най-вече на себе си. Там рецесията вече е минало и се усещат първите признаци на сериозен дефицит на работна ръка. Ако западните правителства не реагират достатъчно бързо и адекватно, скоро ограниченията за България и Румъния могат да се превърнат в проблем за собствените им икономики.
Сектори с легална заетост на българи в ЕС
Испания: селско стопанство, домашни помощници, строителство, услуги, хотелиерствоГърция: туризъм, строителство, селско стопанство, домашни помощници, услуги, търговия
Великобритания: развлекателна индустрия, строителство, хотелиерство, хранително-вкусова индустрия, кетъринг и почистване, здравен сектор и социално-здравно обслужване, селско стопанство, бизнес администрация, търговия, банков и финансов сектор, културно-образователна област, информационни технологии
Германия: търговия, хотелиерство, ресторантьорство, строителство, транспорт, производство, услуги
Кипър: туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, услуги, домашни помощници
Италия: селско стопанство, услуги, домашни помощници
7 коментара
lekar v germaniia shte e dosta trudno,ako e s diploma ot bg,edinstvenniia variant za nego e da raboti kato .....sanitar,ako iska da e v tozi biznes,ne samo lekar a i kakvato i da e kvalificirana rabota e dosta trudno s diploma ot bg,da ima takiva koito govoriat che,primerno injener diplomiran v bg rabotel ....primerno v uk,no zabraviat da utochniat che sa vsashtnost pomishtnici tehnici pomagashti na injeneri,ne e trudno da se dosetish za tova imaiki predvid obrazovanieto v bg na kakvo nivo e,a navan znaiat tozi fakt mnogo dobre,poviarvaite dosta dobre,ako jelaete da rabotite dobra rabota navan,ne si gubete vremeto v ucheiki v bg,uchi ezik i vzemi diploma v niakoi ot universitetite tuk,kadeto i da e v razvitiia sviat,samo ne i v bg,mnogo e naivno da mislish che shte te naemat s bg diploma,dori i za dosta po-niska poziciia,nevazmojno e
До коментар [#1] от "wildbalkan":
"ne samo lekar a i kakvato i da e kvalificirana rabota e dosta trudno s diploma ot bg,da ima takiva koito govoriat che,primerno injener diplomiran v bg rabotel "
Защо не поискате професионално признаване , а не академично признаване? Има такова в сферата на регулираните професии. Правилен обаче е съвета Ви, че е по-добре човек да завърши висшето си образование в друга държава от ЕС, в която мисли да се реализира и поще от 2ри курс активно да създава свои контакти сред състудентите си, които биха могли да му бъдат полезни след дипломирането. А как виждате човек с регулирана професия да работи във Германия, без да е поне на ниво Б2 .2, или С в познанията си по немски език?????
До коментар [#1] от "wildbalkan":
Абсолютни глупости приказваш и не мисля, че си стъпвал в която и да е от тези страни. Българските дипломи (независимо колко некачествено може да е образованието в България) се признават в ЕС. Някакси работя точно в Англия, точно с българска диплома.
До коментар [#1] от "wildbalkan":
Явно не ти е ясно за какво става дума. Брат ми е лекар, с българска диплома и работи и живее във Финландия. признаха му и дипломата и всички възможни бележки и документи от бг. Единствено положи изпит по език, което си е трудна работа...
@4 - и аз познавам няколко български лекари в чужбина, ама да ти кажа... заплатата 7-8 хил. евро, но половината отива за данъци. от останалите 3-4 хил. като платят за жилище, кола, застраховки, училище за детето и какви ли не работи, свързани със западния стандарт, я остане 1-2 хил. да сложи настрана, я не.
и в българия познавам лекари. кое от пътеки, кое от избор на екип, кое от прегледи на частно, кое от пари на ръка, по втори-трети апартамент правят вече и карат нови коли.
неквалифицираните работници мисля, че са още по-заблудени. отиват да робуват като тази леля в италия за 800 евро на месец - а я пробвай в софия да потърсиш гледачка? на час почва от 10 лева, но в повечето случаи е нагоре. и трудно се намира.
хахахахахаха - за ЕU - какво да кажа - третират ни все едно не сме в техния съюз - блаблабла.............какво да направим като ни е скапана държавата- да ги бием и тия ТИКВИ ли - видя се че ништо не се променя - скапаняци - евро тарикати - даваме им пари за техните макроикономически игрички , граници им строим , памперси им купуваме а те - едно БЛАГОДАРЯ няма - най-бедните в EU - всички цени трябва да са то техен стандарт - и клозета на село трябва да го правя по стандарт - тя къщичката за кучето по стандарт става по хубава от моя апартамент - е това са те европейски ТИКВИ - само приказки е целия съюз -
Z.T.
Много добре написана статия.
Ще ви добавя нещо тъжно-смешно от нашенската Работническа действителност.
Влизам минилата нощ в заведение за обществено хранене. Бях небръснат от един ден... не зная защо, служителката се поизплаши, пък аз дори не бях пил. ОК, може би малко ядосан да съм изглеждал.
Въпрос: Защо жени трябва да се трудят нощна смяна без охрана и без колеги?!!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.