И сега, още един опит

Как да реформираме службите за сигурност на бившия режим, питаха на конференция в хотел "Шератон" арабски представители миналата седмица (виж текста). По ирония на съдбата патронът на това събтие - външният министър Николай Младенов, продължава да се бори с този въпрос, като предприема все по-драстични мерки.

След като в края на миналата година комисията по досиетата разкри, че близо половината от висшия дипломатически корпус зад граница е с досиета от Държавна сигурност и военното разузнаване, външно министерство реши да отзове тези хора. Това доведе до война с президентството - Георги Първанов отказа да подпише указите за отзоваване на 37 посланици и остави МВнР в патова ситуация, която продължава вече пет месеца. Тази студена война не беше повлияна нито от декларацията на парламента, която призова за отзоваване на бивши сътрудници на ДС, нито от действията на самите посланици, много от които продължават да изпълняват функциите си въпреки настроенията в сградата на "Жендов" №2. Някои от тях бяха върнати в София за т.нар. служебни пътувания -  формулировка, която ще ги държи тук вероятно до след президентските избори, когато новият държавен глава може да е по-благосклонен към исканията на Младенов.

Ситуацията явно не задоволява екипа на външния министър. Тази седмица на обществено обсъждане беше поставен проектът за промени в Закона за дипломатическата служба. В него изрично е отбелязано, че за посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатическите мисии няма да може да се назначават хора, съпричастни към бившите служби. За онези в заварено положение се постановява, че ще бъдат освобождавани от заеманите длъжности и преназначавани на други в системата на МВнР. Това е лустрация и от опозицията заявиха, че ще решат дали да сезират Конституционния съд, ако законът мине през парламента. "Инициативата е очевидно с лустрационни намерения, прикрити под формата на законообразни текстове. Разбира се, че лустрацията е противоконституционна", каза за "Капитал" депутатът от левицата Михаил Миков. 

Практиката на КС обаче не показва еднозначност. Последното решение по въпроса беше през 2009 г., когато съдът отхвърли предложенията в правилника на парламента да се забрани на сътрудници на ДС да заемат ръководни постове. "Има противоречие в юриспруденцията на КС, който по принцип не отрича лустрацията и си оставя възможност да гледа текст по текст", казва експертът по конституционно право Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Той посочва, че има две решения в полза на подобни мерки - когато през 1992 г. се забранява участието на хора с досиета в управлението на университетите и през 1998 г. в Закона за радио и телевизия. "В последното решение от 2009 г. обаче се цитират доста проблематични текстове, според които "поначало принадлежността към ДС не засяга доброто име на проверяваните лица". Това са доста спорни параграфи и доста общи. Едно нещо може да е аморално и без да е обявено за противоконституционно."