Посланиците на президента

Обсадата на "Дондуков" 2

Декларацията беше внесена от депутатите на ГЕРБ Моника Панайотова и Доброслав Димитров, но не е тайна, че главен двигател всъщност беше външният министър Николай Младенов, който обиколи партийните групи, за да търси подкрепа. Макар сама по себе си тази декларация да не води до решение, с категоричното 152 на 33 гласа Младенов и правителството получиха инструмент, с който да преодолеят институционалния блокаж.

Въпросните дипломати зад граница, свързани с ДС, седят в една папка заедно с още 10 имена на посланици, на които мандатите изтичат тази година и всички те имат решение на МС и чакат подписа на президента. "Доколкото знам, до този момент няма никакъв диалог с президента", казва евродепутатът Ивайло Калфин, бивш външен министър на кабинета "Станишев", който е близък до Първанов. "Правителството не трябва да показва мускули, а да си поговорят премиер и президент. Има начини как да се реши този проблем законосъобразно. Вместо това се дрънка с оръжие. Може ли парламент да задължава държавни служители да правят нещо? Има закони - там пише как се отзовава посланик, ако нещо не му харесва на законодателя, да ги смени. Сега не се знае какво следва."

Неофициални сигнали от "Дондуков" 2 сочат, че Първанов е съгласен да подпише указ за изтеглянето само на един от тези 35-ма, но тази битка вече ще е много, много трудна - декларацията на парламента дава на МВнР и кабинета възможност да притиснат президента и да искат капитулация по въпроса. Източници от министерството твърдят, че предстои да бъде взето решение какво точно да се прави оттук нататък, но е възможно посланиците да бъдат привикани в София за консултации и да бъде изчакан краят на мандата им. Това ще бъде донякъде проблемно в отношенията с посрещащите държави, но може да бъде обяснено в разговори с тях.

Мълчание по устав

В цялата тази дандания, която продължава вече седмици наред, едно нещо остава изключително озадачаващо. Нито един от тези 35-ма, които са изпратени да представляват България, не е дал признак, че случващото се тук изисква някакви действия от тяхна страна. Те продължават да се снишават под престрелките между Външно и президентството, правейки се, че рикошетите не пречат на работата им.

"Аз нищо не мога да направя, просто чакам нещата да се развият", каза пред "Капитал" посланикът в Норвегия и бивш съветник на Първанов Никола Карадимов (виж блиц интервюто с него). Той призна, че не е общувал по въпроса с никой от ръководството на министерството и твърди, че няма да се върне преди подписан указ и че това не вреди на неговата ежедневна работа. Последното е не само съмнително, но и странно - ако правителството и парламента свалят доверието към един посланик, това не може да няма ефект върху задачите му зад граница.

Причините за това поведение вероятно са разнообразни. Някои сигурно смятат, че случаят ще се размине. Други - че отношението към тях е несправедливо. "Голяма част от тях не са съгласни, че са съучастници на убийци, престъпници и т.н., което биха признали с оставката си", казва Калфин. Карадимов например е сред онези, за които информацията не е нова - излизала е при предишни проверки. "Аз бях министър, знам информацията и какво пише там и с ясно съзнание съм ги предложил, тъй като това са хора, които по никакъв начин не увреждат двустранните отношения", категоричен е Ивайло Калфин.

Той казва, че е "шизофренично" на някои от посланиците да са изпратени писма за удължаване на мандата, а след това да е било написано писмо, че увреждат интересите на страната. Говорителят на МВнР Весела Чернева обаче уточни за "Капитал", че удължаванията на задграничните командировки са били наложителни, тъй като по закона за дипломатическата служба командировката на управляващия посолство може да бъде прекратена само след президентски указ.

Неволен катарзис

Изходът от ситуацията най-вероятно ще дойде в близките една-две седмици, тъй като правителството си осигури комфорт с вота на доверие и сега може да се концентрира върху сражението с президента. Този неволен катарзис обаче се оказва полезен в дългосрочен план. Външното министерство вече планира конкурс за генерални консули, в който за първи път в комисията ще участват хора извън системата.

Този случай можеше да приключи бързо, но бе превърнат в повратна точка. В правилника на МВР например този месец беше приета поправка, според която за всички ръководни длъжности на национално и регионално ниво ще се изисква проверка за съпричастност към ДС. В България така и не завърши сериозния обществен дебат за Държавна сигурност и миналото. Безспорно за някои хора е тежко да бъдат слагани под общ знаменател. 20 години по-късно обаче, крайно време е на тези тема да се сложи край. 

Не мога да видя личната си вина Никола Карадимов, посланик в Норвегия  Какво мислите да правите вие, посланик Карадимов?  Взимането на тези решения става извън нас. По същия начин бяхме ангажирани в ДС без самите да сме го желаели. Нещата се повтарят. Работата ми не беше секретна, аз бях зам.-председател на работната група на ООН по жилищните въпроси. През 1987 г. ми казаха, че трябва да им давам информация за работата на този орган. Материята беше граждански важна за нас и не видях нищо обезпокоително. Описвах добрите практики. Поисках от Първанов да се публикува моето досие на сайта на президентството, но то е унищожено. Намирате ли се в контакт с Външно министерство по въпроса?  Не, не съм потърсен за такъв разговор. Никой не ни пита за нищо и ни се казва, че е престъпно и укоримо деяние, и без да има закон или съдебно решение за това, да бъдем обявени за лоша категория хора, които срамим страната си и трябва да бъдем върнати. Никога не е имало обществен дебат, никой не ме е питал, просто чакам развоя на процедурата. Редът е да излезе указ на президента. Това чакам. Не е ли логично вие да потърсите обяснение какво да правите? Все пак правителството и парламента са взели решения. Това с нищо не ми вреди на моята работа, защото още с постъпването си тук уведомих норвежките власти чрез посланика им в София за моя случай. Очевидно правителството няма доверие в нас. Но аз служа на страната си. Аз съм в пенсионна възраст, минал съм през всякакви правителства и режими и това което е трайно, е България като моя родина. Дали някой Х или Y я управлява, няма значение. Така съм служил и преди 10 ноември, така и днес. Миналата година зам.-министър Красимир Костов подаде оставка веднага след като беше обявен за сътрудник?  Моят мандат изтича тази година. Аз съм планирал да се върна и в интерес на истината искам да си тръгна. Но всеки случай трябва да се гледа индивидуално, не може да има групова вина. Аз не виждам своята лична вина в този набор от имена. Защо трябва да подавам оставка? Какво съм правил в ущърб на страната си? Защо съм в списъка на доносчиците?